Решение № 297 от 17.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100511227 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11227/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “***Ч.” ЕООД ЕИК ******* гр.София срещу решение №20110951 от 10.05.2021 г постановено по гр.д.

№45948/2019 г на СРС , 159 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД на СТ. М. М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни страдания/ от статия на 24.08.2015 г във вестник „24 часа“ озаглавена „Шефът на „Сигма“ праща шестима полицаи да събират рушвети с код „Действайте по задачите“ , ведно със законната лихва от 01.08.2016 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ .

Оборена е презумцията за виновност , тъй като са ползвани повече от два източника на информация . Относно вземане на пари от проститутки до къмпинг „Врана“ не се споменава името на ищеца . Информацията е оповестена публично с обвинителен акт и други актове от наказателното производство , както и са ползвани анонимни източници . Обвинителният акт не е представен , защото ответникът не е страна по делото , а е налице обществен интерес от разгласяване на информацията . В статията не се разказват никакви лични факти за охолен живот на ищеца , а въззивникът е отразил версии на обвиняеми и оправдателната присъда.

Не са доказани противоправност и вреди в посочения размер . Няма клевети , а са 1 използвани провокативни и шокиращи изразни средства спрямо публична личност .

Въззиваемата страна е подали писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Ответникът не е доказал верността на изнесените в статията факти , като е без значение дали фактите попадат в обхвата на обвинението . Журналистическата информация не е проверена и не е потърсено мнението на ищеца . Законосъобразно е присъдено обезщетение за неимуществени вреди .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.06.2021 г и е обжалвано в срок на 28.06.2021 г /по пощата/ . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска в посочения размер СРС е приел следното .

Не е спорно между страните, че ответникът “***Ч.” ЕООД е издател на вестник “24 часа” и е възложил статията на 24.08.2015 г във вестника озаглавена „Шефът на „Сигма“ праща шестима полицаи да събират рушвети с код „Действайте по задачите“ .

Ищецът счита , че има клеветнически твърдения в статията за събиране на рушвети чрез изнудване . Налице е разпечатка от сайта на Прокуратурата на РБ от 04.08.2015 г , в която се описват обстоятелствата във внесен обвинителен акт срещу полицаи от Моторизирана група за бързо реагиране “Сигма” за “събиране” и “отчитане” на техните началници на подкупи от водачи на МПС .

Според СРС по отношение на описаната в статията схема за “събиране” и “отчитане” на подкупи ответникът не може да носи делектна отговорност , защото информацията е “снета” от съобщението на Прокуратурата на РБ .

Според СРС относно посоченото в статията , че ищецът /като един от въпросните полицаи/ е вземал пари от проститутки и техни клиенти до къмпинг „Врана“ , по делото не е установено да се касае за информация от обвинителния акт на Прокуратурата , а ответникът се позовава на „анонимни източници“ . Ищецът е претърпял неимуществени вреди в размер на 1000 лева , защото статията е излязла 1 година след първите публикации в „България днес“.

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от 2 настоящия съд . Относно изнесената в статията информация , че ищецът е вземал пари от проститутки и техни клиенти до къмпинг „Врана“ , по делото не е установено да се касае за информация от обвинителния акт на Прокуратурата , а ответникът се позовава на „анонимни източници“ . Невярно е твърдението на въззивника , че не е било възможно да се снабди с обнивителния акт или други доказателства от воденото срещу ищеца наказателно производство . По делото няма данни да са правени опити за снабдяване с такива доказателства и това е винаги възможно като се поиска съдът да ги изиска или чрез съдебно удостоверение / дори секретни материали могат да се приложат по гражданско дело /.

Очевидно въззивникът е наясно , че въпросната „информация“ е извън предмета на наказателното производство и обвинението , което личи и от текста на представената оправдателна присъда . Въззивникът предпочита да излага спекулативни твърдения вместо да представя доказателства .

В случая е налице е противоправно деяние на съответния журналист написал статията , което деяние е извършено виновно и за което ответникът носи отговорност като възложител по чл.49 ЗЗД .

Неоснователно е позоваването от въззивника на правото на журналиста да не разкрива във всички случаи своите източници. Това право не освобождава ответника от тежестта да докаже твърденията си по отношение на ищеца , макар и с индиции и косвени доказателства . В противен случай би се допуснало под „оправданието“ за наличие на несъществуващи „анонимни източници“ да се публикуват слухове и клеветнически твърдения , а според съда такъв е и процесният случай . Разпитаните като свидетели А. Г. , Д.Й. и Т.Н. не установяват наличието на каквито и да е източници за изнесената информация .

Присъденото обезщетение от 1000 лева не е прекомерно . Името на ищеца е изрично спомената в статията , а същата е станала достояние на широк кръг лица . Нормално е ищецът да се е почувствал претеснен и унизен от твърдения , че се занимава с изнудване на проститутки и техни клиенти . В този смисъл са и показанията на св.С. М.а – съпруга на ищеца . Действително част от притесненията и душевните болки на ищеца са били по-скоро от наказателното производство , но друга част безспорно са били и от твърденията в процесната статия .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20110951 от 10.05.2021 г постановено по гр.д.№45948/2019 г на СРС , 159 състав , в частта , с която “***Ч.” ЕООД ЕИК ******* гр.София е осъдено да заплати на основание чл.49 ЗЗД на СТ. М. М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни страдания/ от статия на 24.08.2015 г във вестник „24 часа“ озаглавена „Шефът на „Сигма“ праща шестима полицаи да събират рушвети с код „Действайте по задачите“ , ведно със законната лихва от 3

01.08.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .

Решението не подлежи на касационно обжалване поради материален интерес по иска от 5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4