Решение № 21 от 09.02.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Ихтиман, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20241840200001 по описа за 2024 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 23-1204-001664/23.10.2023 г. на Началник група в ОДМВР С. на М. А. М. ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „С.“, бл. 5А, вх. Б, ет. 6, ап. 40 за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

М. А. М. е обжалвал е обжалвал наказателното постановление, като в жалбата си твърди, че се е наложило да управлява автомобила за превозването на мъртъв човек.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следното:

От приложения по преписката акт за установяване на административно нарушение № 849764/11.08.2023 г. се установява, че жалбоподателят М. А. М. е бил спрян за проверка около 14,10 часа на 11.08.2023 г. в района на 53 км на автомагистрала “Тракия”, докато е управлявал лек автомобил “Ланчия Федра” с Рег. № *******. При проверката било установено, че лекият автомобил е собственост на Й. И. Г. и е със служебно прекратена регистрация, поради което и актосъставителят е приел, че то не е регистрирано по надлежния ред и водачът е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя П. К., обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация е установено след извършена служебна справка..

Административнонаказателната преписка е била изпратена на РП-Самоков, ТОИхтиман с оглед преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от 12.10.2023 г. по пр. пр. № 1610/2023 г. по описа на РП1 Ихтиман е било отказано образуването на наказателно производство, тъй като М. А. М. не е знаел, че управлявания от него автомобил е бил с прекратена регистрация, поради което отсъства субективния елемент от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК.

След получаване на постановлението за РП-Самоков, ТО-Ихтиман е било издадено наказателно постановление № 23-1204-00664/23.10.2023 г., с което на М. А. М. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишаване от право да управлява МПС за срок от 60 месеца. Наказващият орган е приел, че е извършено непредпазливо нарушение на Закона за движението по пътищата.

От представените по селото писмени доказателства се установява, че за лекия автомобил рег. № ******* е било подадено заявление за сключен договор за покупкопродажба на 05.05.2023 г., а на 07.07.2023 г. регистрацията му е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като не е било пререгистрирано по надлежни ред.

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – основателна.

Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП п о пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда наказание с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая в обстоятелствената част на съставения АУАН липсва описание на съществени фактически обстоятелства, имащи значение за административнонаказателното обвинение, тъй като не е посочена датата на прекратяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, а тази дата е отразена едва при издаването на наказателното постановление.

Дори да се приеме, че посоченото нарушение на процесуалните правила не е съществено, според настоящия състав не може да се направи извод за виновността на жалбоподателя.

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил собственост на друго лице, което е предоставило управлението му на М. А. М.. В случая отсъстват каквито и да е доказателства за това, че жалбоподателят е знаел или е предполагал, че управляваният от него лек автомобил е бил с прекратена регистрация. Няма данни за това служебно прекратената регистрация да е била съобщена на собственика на автомобила.

Това дава основание на настоящия състав да приеме, че нарушението по чл. 140 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е имал съзнанието, че управлява дерегистриран автомобил, поради което и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Следва да се отбележи, че щом като деянието на М. А. М. не е съставомерно по чл.

345, ал. 2 НК, какъвто е изводът на Районна прокуратура – Ихтиман при отказа за образуване на наказателно производство, то не е възможно за същото деяние да бъде 2 наложено административно наказание, доколкото в принципен план носенето на административнонаказателна отговорност предполага обективна и субективна съставомерност на деянието.

Относно твърдението на наказващия орган за това, че деянието е извършено по непредпазливост следва да се има предвид, че непредпазливостта като форма на вина предполага настъпването на определен резултат, а нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално. Освен това следва да се има предвид, че и при двете форми на непредпазливост – небрежност и самонадеяност по силата на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението изключва и непредпазливото му извършване, освен ако това незнание не се дължи на непредпазливост.

Дължимото поведение на водачите на МПС се определя от правилата, които регламентират движението по пътищата, а именно да се уверят, че управляват МПС, което е технически изправно и снабдено с всички необходими документи. В случая по делото няма каквито и да е данни, че жалбоподателят се е отнесъл непредпазливо посочените правила, доколкото е известно, че не е възможно преди пристъпване към управление на МПС лицата да извършат справка относно съществуването на надлежна регистрация на превозното средство.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1204-001664/23.10.2023 г. на Началник група в ОДМВР С..

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АдмС– С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3