Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 162 от 11.09.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно от частен характер дело 185/2025
Вид
Присъда № 162
Подписан
11.09.2025
В сила
10.03.2026
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда с рег. № 162/11.09.2025г. по НЧХД № 185/2025 год. по описа на РС П., XVІ н.с.

Частната тъжителка ЗЗ.А.Т. е повдигнала обвинение против подсъдимата Л.И.М. за това, че на 28.10.2024г. в гр. П., е казала нещо унизително за честта и достойнството на ЗЗ.А.Т., ЕГН **********, а именно "****", в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр с чл.146, ал.1 от НК.

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният от частния тъжител ЗЗ.А.Т. срещу подсъдимата М. граждански иск за сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2016г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и се представлява от повереника си – адв. С.П., който поддържа обвинението и заема становище, че същото е доказано по безспорен начин. Моли съда да признае подсъдимата М. за виновна в извършване на вмененото й във вина престъпление, като не взема отношение относно размера и вида на наказанието което според него следва да се наложи на подсъдимата. По отношение на предявения граждански иск приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, частната тъжителката и нейния повереник не вземат становище. Иска се подсъдимата да бъде осъдена да заплати и направените по делото разноски.

Подсъдимата Л.И.М. не се признава за виновна, не дава обяснения в хода на съдебното следствие. В хода на съдебните прения поддържа казаното от нейния защитник, а при дадената й последна дума моли да бъде оправдана.

Защитника на подсъдимата – адв. Д.А., считат че следва да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява извършване на престъплението, за което на подзащитната му е повдигнато обвинение с депозираната в съда тъжба.

Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Заема становище, че предявеният граждански иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата Л.И.М. е родена на *****г. в гр.П., ****, българска гражданка, неосъждана, трудово ангажирана, омъжена, живуща в гр. П., бул.

“И.“ № ***, ет. 3, ап. 9, ЕГН **********.

Частната тъжителка З. Т** и подсъдимата Л. М. живеели на различни етажи, в един и същи вход, в гр. П., бул. „И.“ № ***. Свидетеля К.Т. който е 1 син на частната тъжителка живеел във същия вход. Тъжителката Т** и синът й обитавали различни апартаменти на един и същ етаж. Свидетелите М.Ч., Р.К., М.С., А.М. и А.П.-Д., също притежавали недвижима собственост във същия вход в който жевеели частната тъжителка и подсъдимата, като единствено св.

Чераджиева не живеела във входа.

Във връзка с натрупани проблеми свързани с управлението на етажната собственост, било свикано събрание на собстевениците и ползвателите в нея, с основна цел да се избере управител на етажната собственост. В тази връзка за събранието била поканена и свидетелката В.Ж. – представител на фирма „БГ Домоуправител“ ЕООД, която фирма се занимавала с предоставяне на професионални домоуправители срещу заплащане. Събранието се провело на 28.10.2024г. пред вход Б, в гр. П., бул. „И.“ № 101. На събранието присъствали частната тъжителка Т**, подсъдимата М. и всички изброени по-горе свидетели – Ч., К., С., М., Д. и Ж.. Свидетеля К.Т. не присъствал на събранието тъй като по това време имал гости, а и на събранието бил представляван от неговата майка частната тъжителка. Терасата на апартамента който обитавал св. Т. гледала в посоката, в която се провеждало събранието, а по времето по което се провело то, той бил в дома си, а прозореца към терасата която била непосредствено над събралите се на събранието хора, бил отворен.

Самото събрание на етажните собственици продължило от 18.30ч. до 20.05ч. Свидетелката Чераджиева не останала до края, а си тръгнала по-рано тъй като събранието се проточило много във времето. Присъстващите на събранието били разположени в близост един до друг, но не непосредствено един до друг, като част от тях седели на пейките, други били прави. Хората се движели един спрямо друг, разговаряли помежду си на групи и обсъждали въпросите които се поставят на събранието. Между етажните собственици възникнали спорове по отношение на въпроса дали да се назначи професионален домоуправител или някой от входа да изпълнява тази функция.

Това породило много дебати и нагнетило напрежението между присъстващите. Хората започнали да си говорят на висок тон и дори да си подвикват и да си крещят на висок глас. Дебатите продължили повече от час, което допълнително нагнетило напрежението. Частната тъжителка Т** в определен период от време изпълнявала функцията на касиер на входа и била запозната с това има ли хора които не плащат задълженията си. Поради това и защото отношенията между частната тъжителка Т** и подсъдимата М. били влошени от периода преди датата на събранието, разменени между нея и подсъдимата М. реплики свързани с въпросите които се обсъждали на събранието, довели до покачване на напрежението между тях двете. Под въздействието на обзелите я емоции подсъдимата М. изкрещяла на частната тъжителка Т** обидната и нецензурна реплика „****“. Репликата било изречена ядосано и на висок тон, пред входа, в присъствието на съседите и св.

Ж.. Тъй като частната тъжителка Т** репликирала подсъдимата, тя още по ядосано отново я напсувала с думите „****“. Двете обидни реплики казани от 2 подсъдимата М., на частната тъжителка Т** били чути от св. Р.К.. В това време свидетеля К.Т. чул през отворен прозорец на апартамента на четвъртия етаж в който живеел, силна глъчка, което му подсказало че страстите на живущите присъстващи на събранието се разгорели. Любопитен да разбере какво се случва, той излязъл на терасата да погледне. Видял че неговата майка и подсъдимата Т** стояли една до друга. В този момент чул как подсъдимата М. псува неговата майка - частната тъжителка Т** с думите „****“. Свидетеля К.Т. чул изречената реплика само веднъж. Той се почувствал неприятно от казаното от подсъдимата и се прибрал в апартамента. Частната тъжителка Т** се стъписала и се почувствала много обидена, тъй като репликата била изречена на много висок глас и около нея, и подсъдимата били техните съседи, и св. Ж., които можели да я чуят. Това оставило изключително неприятно чувство в нея, но тя останала на събранието до неговия край, защото била отговорен човек и знаела че за да се вземат решения следва да гласува. Свидетеля К. който чул и двете обидни реплики изречени към частната тъжителка също видял че тя била видимо разстроена и се почувствала много обидена, и наранена от думите на подсъдимата.

След приключването на събранието, частната тъжителка се качила при сина си и му разказала какво се е случило. Била много обидена и наранена от нецензурния израз изречен от подсъдимата срещу нея. Няколко дни поред не искала да излиза и да се среща със съседите си, защото се чувствала унизена от подсъдимата М..

Описаната фактическа обстановка съда намира за категорично установена от показанията на разпитаните по делото свидетелите Р.К., К.Т., М.Ч., М.С., А.М., В.Ж. и А.Д.. Описаната по горе фактическа обстановка се установи и от приложените по делото писмени доказателства – писмо от БГ Домоуправител ЕООД заведено с вх. № 87571 от 14.08.2025г., и приложените към него Протокол за проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост в гр. П., бул. „И.“ № *** от 28.10.2024г., покана за общо събрание, съобщение от управителя на етажната собственост.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, като всеки от тях разказва онази част от протеклите събития на които сам е станал свидетел и е успял да възприеме. Най-общо свидетелите могат да се разделят на две групи – свидетели които са чули изречената от подсъдимата обидна и унизителна реплика „****“, и такива които въпреки че са присъствали на събранието не са чули изричане на обиди.

В първата група следва да се поставят свидетелите Р.К. и К.Т., а във втората М.Ч., М.С., А.М., В.Ж. и А.Д..

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите от втората група М.Ч., М.С., А.М., В.Ж. и А.Д., като съобрази че те са еднопосочни както помежду си, така и с показанията на св. К. и св.Т.. В крайна сметка тези свидетели заявиха пред съда че те не са чули обидни реплики разменени 3 между частната тъжителка и подсъдимата, а не че е нямало такива. От начина по който протекло въпросното събрание с много препирни, разменени реплики на висок тон, разменени реплики между различни съседи, напълно е възможно когато всички викат и се надвикват, да не чуят какво точно си говорят други двама на събранието. Напълно е възможно вниманието им да е насочено към техен събеседник, а не към М. и Т**. Още повече както ще бъде анализирано по-долу имало е моменти на събранието в които добрия тон е бил забравен. В този смисъл съдът намира че е възможно тези свидетели да не са чули казаното от подсъдимата на З. Т**, въпреки че са присъствали на събранието. Съдът допуска че част от тези свидетели са решили да премълчат чутото, именно поради факта че са съседи и с частната тъжителка и с подсъдимата, поради което и това съдава притеснение у тях да застанат на някоя от двете страни. Това обаче не би могло да се докаже, поради което и съдът приема заявеното от всички тях че обидни реплики не са чули нито от подсъдимата към частната тъжителка, нито обратно. По отношение на останалите въпроси за които тази група свидетели дадоха показания, не се намират противоречия с показанията на свидетелите К. и Траков, поради което и не се налага подробния им анализ.

От съществено значение за изясняване на обективната истина се явяват показанията на свидетелите К. и Т., които съдът кредитира изцяло, поради което съдът направи подробен анализ на казаното от тях като разгледа техните показания както сами по себе си, така и в съответствие с всички събрани по делото доказателства.

По делото се установи че свидетеля К. се познава с частната тъжителка от много отдавна, а с подс. М. от 6-7 години, от когато и тя живее във входа.

От страна на защитата се направиха опити да се внуши че този свидетел е предубеден и заинтересован от изхода на делото и поради това неговите показания не следва да се кредитират. Съда не е съгласен с това твърдение. По делото не се установиха каквито и да е доказателства които да водят до подобен извод. Напротив установи се че частната тъжителка и св. К. са в нормални, добри междусъседски отношения, не са скарани, и както каза св. К.

„Със З. сме комшии. Много стари комшии… Отношенията ни са като на обикновени съседи. Поздравяваме се. ….. Едни комшии в един вход или се карат, или не се карат. Аз и З. сме комшии които не се карат. Но не си ходим на гости“. От показанията на другите разпитани по делото свидетели не се установиха факти които да оборват заявеното от св. К., поради което и съдът дава вяра на неговите показания, които са от изключително значение за изясняване на цялата обективна истина по делото. Не се установиха и факти поради които св. К. да има каквато и да е причина да иска да навреди на подсъдимата М.. Такова нещо не се твърди и от страна на защитата. Това е още едно основание поради което показанията натози свидетел следва напълно да се кредитират като изхождащи от непредубеден от изхода на делото свидетел. Като съобрази тези обстоятелства и своите лични впечатления от св. К., съдът го прецени като искрен човек, който не се 4 страхува да каже истината въпреки че тя го поставя в неблагоприятно положение да вземе страна между двама спорещи свои съседи. Показанията на св. К. се подкрепят и от показанията на св. Т., които също според защитата не следва да бъдат кредитирани. Съдът съобрази обстоятелството че св. Т. е син на частната тъжителка и като такъв би бил заинтересован от изхода на делото. Това обстоятелство обаче не може да доведе автоматично до дискредитиране на неговите показания. Съдът внимателно анализира събраните по делото доказателства и прие че показанията и на св. Т. следва да бъдат кредитирани. От една страна защото не са в противоречие с нито едно доказателство по-делото, а от друга защото са еднопосочни с показанията на св. К. за който съда установи че е безпристрастен. С голяма доза ирония беше посрещнато от защитата твърдението на св. Т. че от терасата на 4 етаж на блока в който живее, чул репликата изречена от подс. М. „****“. Свидетеля Т. разказа че именно голямата глъчка идваща отвън е привлякъл вниманието му за да излезе на терасата да види какво става на събранието.