Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.12.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
13233/2021
Подписан
05.12.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.298, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.97, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, б.ж · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3811 гр. В., 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110113233 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. В. Г., ЕГН **********, от гр. В. и Х. Г. Г., ЕГН **********, от гр. В. срещу Община Варна, с административен адрес: гр. В., ***, в която е обективиран отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ 1 декар лозе, № 232, в гр. В., м-ст „Кочмар", при граници: Я. Д., блок на ДЗС и път и В. И., а по скица ПИ с идентификатор ***, с площ от 701 кв. м., по КККР на гр. В., район „Младост", одобрени със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008г. на ИК на АГККК по КККР на гр. В., записан в кадастралните регистри на Община Варна.

В исковата молба ищците излагат, че са наследници на Г. М. Г., б.ж. на гр. В., поч. на 10.05.2010 г. в гр. В., който през 1961 г. с писмен договор закупил от Г. И. следния недвижим имот: 1 декар ЛОЗЕ, № 232, в гр. В., м-ст „Кочмар", при граници: Я.

Д., блок на ДЗС и път и В. И.. Сочат, че за имота не бил съставен нотариален акт, но владението било предадено и се осъществявало спокойно и необезпокоявано и до настоящия момент. Посочват, че междувременно в имота бил извършен строеж, за който впоследствие била платена такса за регистрация на незаконен строеж - на 27.10.1978 г., и било издадено Разрешително № 232/30.08.1984 г. за водоснабдяването му. Твърдят, че през целия период от наследодателя, а след това и от ищците, били заплащани за имота дължимите данък сгради и такса смет, а така също и разходите за комунални услуги.

Излагат, че въз основа на АОС № 5447/12.12.2008 г. ответникът се легитимира като собственик, което от своя страна обосновавало правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск, доколкото, въпреки непрекъснато упражняваното владение от страна на наследодателя и неговите наследници, те не разполагали с титул за собственост. Позовават се на изтеклата в тяхна полза придобивна давност от 1961 г. въз основа на предварителен договор за покупко-продажба до настоящия момент.

1

Твърдят, че ответникът се легитимирал само с Акт за частна общинска собственост № 5447/12.12.2008 г., като бил актувал имота като общински на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС/обн.ДВ, бр.96/99 г./. Считат, че посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в АОС обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС, като твърдят, че такова конкретно фактическо основание липсва.

Навеждат, че владеят имота към датата на влизане в сила на Решение № 684/11.11.2010 г. по гр.д. № 1870/2008г. по описа на ВРС - 28.12.2011 г., така и към настоящия момент.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът изразява становище за недопустимост на предявения иск. Счита иска за недопустим, тъй като с влязло в законна сила Решение № 684/11.11.2010 г. по гр.д.

№ 1870/2008г. по описа на ВРС бил отхвърлен предявеният от ищеца Г. М. Г., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Х. Г. Г. и В. Г. Г., иск за приемане за установено по отношение на Община Варна, че същата не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ XV-232 по плана на с.о. „Кочмар", кв. „Възраждане", 5-ти и 6-ти район на гр. В., с площ 702 кв.м., поради което спорът между страните бил разрешен със сила на пресъдено нещо.

Оспорва иска и по основание, като посочва, че със Заповед № 3067/1978 г. на Председателя на ИК на ГНС, имотът бил отчужден, за което бил съставен Акт за държавна собственост на ГНС №14263/11.01.1979г. Били отчуждени 12462 кв.м., включени в имоти 19, 20, 21, 22, 24, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, и 33а по плана на м-ст „Кочмар", определени за площадка на ж.к. „Възраждане", II м.р. Възразява, че имотът, предмет на делото, бил идентичен с отчуждения ПИ № 22 по ЗРП от 1968 г. Сочи, че със Заповед №2891/ 08.10.1979 г. на Общински народен съвет, Х. С. И. - син на Г. Х.ва И., е обезщетен с апартамент № 78 в ж.к. „Възраждане", II м.р., бл. 51, вх. 4, ет. 5.

Възразява, че процесният имот е бил държавна собственост, която е преминала в патримониума на Община Варна по силата на закона, поради което с Акт за частна общинска собственост № 5447/12.12.2008 г. имотът бил актувал имота като общински на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Възразява, че имотът не е бил придобит от ищците въз основа на придобивна давност, тъй като съществувала законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост, и предвид мораториума, наложен с § 1 от ЗД на ЗС, давността за придобиване на имоти -частна държавна или общинска собственост спирала да тече до 31.12.2022 г.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, като ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на настоящия иск с изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност при упражнено постоянно, явно и непрекъснато владение над процесния имот.

2

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Към доказателствения материал по делото са приобщени запазени документи по гр.д. №1870/2008 г. на ВРС, от които е видно, че с постановеното по делото Решение №3684/11.11.2010 г., потвърдено с Решение №463/13.04.2011 г., постановено по в.гр.д.

№2505/2010 г. на ВОС, Г.О., недопуснато до касационно обжалване с Определение №287/01.08.2011 г. по гр.д.№722/2011 г. на ВКС, потвърдено с Определение №634/28.12.2011 г., по ч.гр.д.№584/2011 г., е отхвърлен предявеният от ищеца Г. М. Г., ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен по реда на чл. 120 от ГПК /отм./ от наследниците си Х. Г. Г., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН ********** срещу Община Варна иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ХV-232 по плана на СО.

„Кочмар”, кв. „Възраждане” V иVІ район на гр. В. с площ от 702 кв.м, при граници УПИ ХVІІІ-228, ХІV-233, ХХ-229, ІХ-316 и път, ведно с построената в имота постройка, съгласно скица, приложена на л. 21 от делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото решение, на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./

По делото е представено удостоверение за наследници изх.№АУ060534МЛ от 18.06.2021 г., издадено от Община Варна, район Младост, от което се установява, че наследници на Г. М. Г., ЕГН **********, починал на 10.05.2010 г. са синовете му Х. Г.

Г., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН **********, поч. на 29.04.2012 г., наследен от Д. В.

Г., ЕГН ********** – син. Същите са ищци в настоящото производство.

По делото е представен Акт за частна общинска собственост №5447/12.12.2008 г. за УПИ ХV-232 с площ 682,00 кв.м, находящо се в гр. В., С.О. „Кочмар”, кв.12, при граници УПИ, УПИ ХІV-233, УПИ ХХ-229, УПИ ІХ-316 и пътека, с посочено основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-геодезическа експертиза, от която се установява, че по Кадастрален план /КП/ от 1968г. на м-ст „Текето" („Кочмар") процесния имот представлява имот с планоснимачен № 22, като по този план няма предвиждане и няма вписан собственик По регулационен и застроителен план на ж.к. „Възраждане" II от 1976г. част от процесния имот ( северната част от имот с планоснимачен № 22) попада в парцел с отреждане за „битова техника, битов завод, ресторант, специализиран магазин за нехранителни стоки", а останалата част попада в улична регулация и озеленяване. По Кадастрален план /КП/ от 1998г. на СО „Кочмар" одобрен със заповед № РД-02-14-951/28.08.1998г. на МРРБ процесният имот представлява имот с планоснимачен № 232, като по този план в разписния лист е записано начин на трайно ползване „Лозови насаждения" а като собственик е вписана Община Варна. По подробен устройствен план- план за 3 регулация и застрояване /ПУП- ПРЗ/ на СО „Кочмар" одобрен с Решение № 2483-5 от 19-2б.10.2005г. на ОС на Община Варна процесният имот представлява урегулиран поземлен имот (УПИ) XV-232, кв. 12 и е с предвиждане за нискоетажно строителство, със собственик Община Варна. По План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на СО „Кочмар" одобрен със Заповед № РД-10-7706-215/28.07.2010г. на Областния управител на област Варна процесният имот е с планоснимачен № 232 и в разписния лист е записан с начин на трайно ползване „индивидуално застрояване", със собственик Община Варна. По Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК с последно изменение засягащо поземления имот със Заповед КД-14-03-2724/24.10.2011г. в кадастралния регистър е записан с начин на трайно ползване „ ниско застрояване (до 10м), отново със собственик Община Варна.

Видно от изготвената комбинирана скица към експертизата процесният имот е идентичен с имота по съдебно решение по гр.д. №1870/2008 г. на ВРС.

Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно ал.2 на същия член влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

Доколкото е налице идентичност между страните в настоящото производство и в производството по гр.д.№1870/2008 г. на ВРС, то страните в настоящото производство са обвързани от силата на присъдено нещо с Решение №3684/11.11.2010 г., по гр.д.

№1870/2008 г. на ВРС, потвърдено с Решение №463/13.04.2011 г., постановено по в.гр.д.№2505/2010 г. на ВОС, Г.О., влязло в законна сила на 28.12.2011 г.

При отхвърлянето на отрицателен установителен иск настъпват последици идентични с уважаване на положителен установителен иск в полза на ответника – Така Решение № 20 от 20.02.2017 г. по гр. д. №6179/2015 г. на Върховен касационен съд, І- во гр. отделение. Съгласно чл.116, б. „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, възражение или искане за почване на помирително производство, с уговорката, че ако искът или възражението, или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната като давност съгласно разпоредбата на чл. 115, б.ж от ЗЗД не тече докато трае процеса. Или от влизане в сила на постановеното решение, с което се уважава предявеният иск започва да тече нова давност, в случая на уважаване на исковата претенция. В случая на отхвърляне на исковата претенцията давността в полза на ищеца не следва да се счита прекъсната.

Доколкото обаче в случая се касае за отрицателен установителен иск, целящ да отрече правото на собственост на ответника, съобразно с даденото разрешение в цитираното решение №20 от 20.02.2017 г. на ВКС, следва да се приеме, че с отхвърлянето на отрицателния установителен иск, предявен от ищеца, то следва да се счита за 4 прекъсната и течащата в негова полза придобивна давност. Или в случая ответникът се легитимира като собственик на процесния имот по силата постановеното между страните в настоящото производство влязлото в законна сила на 28.12.2011 г. съдебно решение по отношение на процесния имот.

С оглед на изложеното по-горе нова давност между страните е започнала да тече след окончателното влизане в сила на постановеното от ВКС необжалваемо Определение №634/28.12.2011 г., по ч.гр.д.№584/2011 г., с което е оставено в сила Определение №287/01.08.2011 г. по гр.д.№722/2011 г. на ВКС, с което не е допуснато Решение №463/13.04.2011 г., постановено по в.гр.д.№2505/2010 г. на ВОС, Г.О. до касационно обжалване.