Определение № 597 от 07.06.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. ХАСКОВО, 07.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. Г. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20235600500294 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 3867/22.03.2023 г. на П. Д. К., с ЕГН ********** от ***, чрез адв. Д. Н. Г., АК - Хасково, със съдебен адрес за призоваване гр.Хасково, *** срещу определение № 348/07.03.2023 г. на Районен съд - Хасково по гр.дело № 372/2023 г., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът не е обсъдил в мотивите, че по гр.дело № 3906/2019 г. по описа на РС-Хасково е бил представен отговор от главен секретар на администрацията на главния прокурор, с който се отрича правото на ищеца да получи обезщетение по чл.354 от ЗСВ.

Полученото становище с писмо изх.№ АГП№291/2022г. на главния секретар на администрацията на главния прокурор според жалбоподателя по същество е признание на иска. Признанието е направено след приключване на производството по гр.дело № 3906/2019 г.,поради което жалбоподателят счита това признание като ново основание за предявяване на иска за изплащане на обезщетението. Молят въззивният съд да отмени определението на РС- Хасково и да разпореди производството по делото да бъде продължено.

СЪДЪТ, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. №372/2023г. по описа на РС- Хасково е 1 образувано по искова молба на П. Д. К., с ЕГН ********** от ***, чрез адв.

Д. Н. Г., АК- Хасково, със съдебен адрес за призоваване гр.Хасково, ***, с която срещу Окръжна прокуратура - Хасково е предявен иск по чл.354 ЗСВ.

За да постанови обжалвания съдебен акт с който е прекратено производството по делото, първоинстанционният съд приема, че с решение № 432/31.07.2020 г. по гр.дело № 3906/2019 г. по описа на РС- Хасково, съдът се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на сумата от 15840, 00 лв., представляваща дължимо еднократно парично обезщетение по чл.354 ЗСВ в размер на 10 брутни месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, поради което и искът предявен с исковата молба по гр.дело № 372/2023 г. по описа на РС-Хасково е недопустим, тъй като същата сума от 15840,00 лв., представляваща дължимо еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения, и на същото основание се претендира повторно от ищеца.

При преценка основателността на жалбата, настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционият съд след като правилно е преценил фактите и обстоятелствата по делото е постановил законосъобразно определение, което следва да потвърди.

Видно от извършената и приложена по делото служебна справка в програмата на САС “Съдебно деловодство“ в РС- Хасково е било образувано гр.дело №3906/2019г., със страни: П. Д. К. и Окръжна прокуратура - Хасково.

С решение № 432/31.07.2020 г. РС- Хасково е отхвърлил предявения срещу Окръжна прокуратура - Хасково иск за присъждане на сумата от 15 840,00 лв., представляваща дължимо еднократно парично обезщетение по чл.354 ЗСВ в размер на 10 брутни месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

С решение № 50014/14.02.2023 г., по гр.дело № 2014 по описа на ВКС за 2022 г., съдът е оставил без уважение молбата на П. Д. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 432/31.07.2020 г. по гр.д. № 3906/2019 г. по описа на РС-Хасково.

При тези факти и обстоятелства въззивният съд достига до следните изводи:

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.дело 372/2023 г. по описа на съда, на основание чл.299 ал.1 и ал.2 ГПК, поради недопустимост на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.299 ГПК спор, който е разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван. Силата на пресъдено нещо по смисъла на тази разпоредба е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. В ГПК е въведена императивна забрана правен спор разрешен с влязло в сила съдебно решение, да бъде пререшаван повторно от съда, поради което предявяването на нов иск между едни и същи страни, основан на същите обстоятелства и за същото искане е недопустим и образуваното въз основа на 2 такъв иск съдебно производство подлежи на прекратяване. Сила на пресъдено нещо е налице в случаите, когато има пълна идентичност в обективните, субективните и времевите предели на спорното правоотношение, и само при наличието на нови факти и обстоятелства, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо, ищецът би могъл да предяви нов иск.

С Решение № 432/31.07.2020 г. по гр.дело № 3906/2019 г. по описа на РС -Хасково, съдът се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане н а сумата от 15840,00 лева, представляваща дължимо еднократно парично обезщетение по чл. 354 ЗСВ в размер на 10 брутни месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска. Тази сума и на същото основание се претендира от ищеца и по гр.дело № 372/2023 г. по описа на РС-Хасково.

С оглед установеното следва да се приеме, че е налице пълен субективен и обективен идентитет на спорното право, както и на основанието за възникването му с предходното постановено и влязло в сила решение по гр.дело № 3906/2019 г. по описа на РС-Хасково. Страните са едни и същи и по двете дела. Един и същ е и правопораждащия факт.

Влязлото в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК за предявяване на нов иск, когато има идентитет между страните, основанието и петитума на исковете и по двете дела.

Предвид изложените съображения жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а определението, с което е прекратено производството по гр.дело № 372/2023 г. по описа на РС-Хасково като правилно, следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 348/07.03.2023 г. на Районен съд Хасково по гр.дело № 372/2023 г. по описа на съда.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС София, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3