Решение № 5662 от 07.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11071/2021
- Вид
- Решение № 5662
- Подписан
- 07.11.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Георги Стоев, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 25, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5662 гр. София, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20211100511071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20104952/26.04.2021 г., постановено по гр.д. № 50548/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Р. Д. Б., ЕГН **********, И. А. Б., ЕГН ********** и А. К. И., ЕГН **********.
Производството е образувано по въззивни жалби от 31.05.2021 г., подадена от ответниците И. А. Б. и А. К. И., с които е обжалвано първоинстанционното решение, в частта, с която е уважената претенция спрямо всеки един от тях. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна 1 във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. 1/2013 г/ ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По основателността на иска.
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответниците в условията на разделност дължат на ищеца общо сумата от 2 912,56 лева, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент № 67, находящ се в гр.
София, общ. Люлин, ж.к. ****, с АБ № 214720, за периода от 05.2015 г. до 04.2019 г.; както и съответните притезания за 2) цената за услугата дялово разпределение, 3) мораторна лихва върху главницата и 4) мораторна лихва върху цената за извършената услуга дялово разпределение.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че предмет на делото са притезанията на ищеца, т.е. предявени са искови за парични суми, с които се иска заплащане на цената за доставената топлинна енергия, а не съотношението между правата на собственост върху процесния имот. Следователно доводите във въззивната жалба за определяне на цената на дължимата престация са изцяло неоснователни. Доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове на посоченото от ищеца индивидуализиращо основание и до претендирания обем, не е налице свърхпетитум.
От събраните доказателства е установено, че между главните страни е възникнало облигационно отношение, тъй като ответниците са собственици на процесния покрит недвижим имот, предназначен за жилищни нужди - апартамент, находящ се в гр. София, а ищецът през процесния период е осигурявал топлоенергия за битови нужди. Правилно първоинстанционният съд е установил наличието на собственост върху имота и съотношението между отделните права на собственост, т.е. квотите на страните. Процесният имот е придобит от общия наследодател въз основа на договор за дарение, т.е. не попада в режима на СИО, поради което всеки от наследници наследява равни части от общата наследствена маса, аргумент от чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН Съгласно т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС , правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови 2 нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя 5 при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по 3 продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал се установява в условията на пълно и главно доказване,че ответниците са собственици на процесния имот за периода, през който се претендира реално изпълнение на твърдените от ищеца притезания.
Собствеността е придобита въз основа на наследствено правоприемство по силата на закона на 17.01.2003 г. с кончината на общия наследодател.
Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.
Задължението за главница за доставената топлинна енергия се претендират за периода от 05.2016 г. до 04.2018 г. , като исковата молба се смята за предявена на 13.07.2020 г., аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК. Ответниците в преклузивния срок са направили възражение за погасителна давност, поради което по давност са погасени задължения за периода от 07.2016г. до 04.2017 г.
Съгласно приетите заключения на назначените в първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективни и правилни, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно счетоводната експертиза и представените фактури се установява, че за процесния период общата стойност на главницата 3 931,49 лева, като стойността на непогасената част от задължението е 1 084, 72 лева, следователно искът е основателен за сумата от 2 846,77 лева. Следователно с оглед казаното всеки от наследниците в условията на разделност дължи 1/3 от посочената сума, като съдът е ограничен от посочения обем на твърдяното от ищеца право в исковата молба, поради което решението следва да се потвърди до уважената от първоинстанционният съд сума спрямо двамата въззивници.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е била представлявана от юрисконсулт и съответно претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд:
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20104952/26.04.2021 г., постановено по гр.д. № 50548/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. А. Б., ЕГН ********** и А. К. И., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплатят на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, за сумата от 100 лева, представляваща разноски, сторените пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Бруната“ ООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5