Решение № 1211 от 21.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. Бургас, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500363 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№44599/30.11.2023г., уточнена с допълнителна такава вх.№44582/30.11.2022г. по описа на БРС, подадени от „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД , ЕИК 121447742, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Гоце Делчев”, ул.“Костенски водопад“ бл.244, вх.Е, ет.4, ап.80, представлявано от управителя Момчил Добрев Добрев, срещу Решение №2173 от 09.10.2023г., постановено по гр.д.№4857/2021г. по описа на РС-Бургас.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, ЕИК 121447742, седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.”Гоце Делчев”, ул.“Костенски водопад“, бл.244, вх.Е, ет.4, ап.80, представлявано от управителя Момчил Добрев Добрев, против Г. А. А., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 ГПК, вр. чл.99, чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 22000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиването от ответника на основание членство в ЖСК на правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 46, вх.Б, ет.1, което вземане е прехвърлено от М.М.Д. и Д. Д. Д. на ищеца „Булукрайн-ММ“ ООД с Договор за цесия от 15.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 1

18.01.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 11000 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2020 г., за които вземания подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е отхвърлено с разпореждане № 930/09.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 2428/2021 г. по описа на БРС.

Със същото решение, съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати на ответника А. сумата от 1500 лв. за направените по настоящото дело съдебни разноски.

С депозираната въззивна жалба и допълнителното уточнение към нея, се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се навеждат доводи за неговата незаконосъобразност. Излага се становище за основателност и доказаност на предявените искови претенции. Направено е подробно изложение на обстоятелствата, на които се основават претендираните вземания, като наред с това са наведени редица ирелеванти за правния спор твърдения и изявления. Посочва се, че въззивникът се явявал кредитор на Г.

А. А., на основание договор за цесия, с който процесното вземане му е прехвърлено от М.

М. Д. и Д.Д.Д., които са прехвърлили на дружеството 50 % от общо вземане от 300 000 евро, представляващо дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване от наследодателя на А.Ж. А. във връзка с придобиването от него на основание членство в ЖСК, правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в ***. Твърди се, че цесията била надлежно съобщена на наследодателя на длъжника- А. Ж. А. с покана за плащане и уведомление за прехвърляне от 25.03.2010 г., получено от него на 29.03.2010 г., като след цесията, дружеството издало за вземането си фактура № 34/31.12.2015 г.

Навеждат се доводи, като се цитират съдебни актове на БОС и БАС(гр.д. №98/2011г. По описа на БОС и в.гр.д.№131/2018г. по описа на БАС) Подчертава се се, че било налице влязло в законна сила съдебно решение №153/10.05.2017г. по гр.д.№98/2011г. по описа на БОС, с което Г. А. (универсален правоприемник на А.Ж. А.), е осъден за заплати на М.

Д.сумата от 300 лева, а на М. Д., да заплати сумата от 15366 лв., представляващи част от общо обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиване на основание членство в ЖСК правото на собственост по отношение на апартамент № 20, находящ се в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 46, вх.Б, ет.1.

С подаденото уточение на въззивната жалба се пояснава, че се иска отмяна на постановения съдебен акт на районния съд и постановяване решение на настоящата инстанция, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло, а именно: да бъде осъден Г. А. А., да заплати на „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, сумата от 22000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиването от Г. А. А., на основание членство в ЖСК, правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в ***, което вземане е прехвърлено от М.М.Д. и Д.Д.Д. на въззивното дружество с Договор за цесия от 15.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.01.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 11000 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2015 г. До 31.12.2020 г., за които вземания подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е отхвърлено с разпореждане № 930/09.04.2021 г. по ч.гр.д. 2428/2021 г. по описа на БРС.

2

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция, в размер на 5900лева.

В предвидения законов срок по чл.163, ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът не се явява, страните, въззиваемият се явява лично и изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо.

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Г. А. А., за сумата 22000 – главница и 11000 – лихва за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2020 г., образувано е ч.гр.д.№ 2428/2021 г. по описа на БРС, като съдът с разпореждане № 930/09.04.2021 г. е отхвърлил заявлението на „Булукрайн-ММ“ ООД, като на заявителя е указана възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск против длъжника за съответните вземания.

В тази връзка и в изпълнение указанията на съда е предявена по реда на чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 ГПК искова молба, уточнена с допълнителни молби от дружеството-ищец, представлявано от управителя Момчил Добрев Добрев, против Г. А. А., за осъждане на ответника да заплати на дружеството сумата от 22000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиването от ответника на основание членство в ЖСК на правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в ***, което вземане е прехвърлено от М.М.Д. и Д.Д.Д. на ищеца „Булукрайн-ММ“ ООД с Договор за цесия от 15.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.01.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 11000 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2020 г., за които вземания подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е отхвърлено с разпореждане № 930/09.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 2428/2021 г. по описа на БРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответника на основание договор за цесия от 15.04.2010 г., с който процесното вземане му е прехвърлено от М.М.Д. и Д.Д.Д., които са прехвърлили на дружеството 50 % от общо вземане в размер на 300 000 евро, представляващо дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване от наследодателя на ответника А.Ж. А. във връзка с придобиването от него на основание членство в ЖСК на 3 правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в ***. Твърди се, че цесията е надлежно съобщена на наследодателя на длъжника А.Ж. А. с покана за плащане и уведомление за прехвърляне от 25.03.2010 г., получено от него на 29.03.2010 г., като след цесията дружеството е издало за вземането си фактура № 34/31.12.2015 г.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответната страна Г. А., подаден чрез пълномощник адв. Тасков, е депозирала отговор, в който е оспорила исковата претенция като неоснователна, изложени са подробни съображения. Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

В подкрепа на твърденията си страните са представили писмени доказателства.

От представеното по делото влязло в сила решение № 153/10.05.2017 г. по гр.д.№ 98/2011 г. по описа на БОС, се установява, че Г. А. А. (универсален правоприемник на починалия в хода на процеса А.Ж. А.) е осъден да заплати на М.М.Д. сумата от 300 лв., а на Момчил Добрев Добрев – да заплати сумата от 15366 лв., представляващи части от общо обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиването на основание членство в ЖСК на правото на собственост по отношение на апартамент № 20, находящ се в ***. С решение № 61/09.08.2019 г. по в.гр.д.№ 131/2018 г. по описа на БАС, е потвърдено първоинстанционното решение, като върху съдебния акт е отразено, обстоятелството, че 29.11.2019г. е издаден изпълнителен лист за присъдените с решението суми.

Спорният по делото въпрос е дали ищецът е успял да установи, че е носител на предявените вземания, т.е. че е надлежен кредитор на ответника.

С определението по чл.146 ГПК, първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи наличието на валиден договор за цесия от 15.04.2010 г., въз основа на който е придобил процесните вземания, между надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия от страна на предишните кредитори-цеденти, съгласно изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, както и на обстоятелствата относно съществуването на вземането и неговия размер – наличието на имуществено разместване между страните, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзката между обедняването на ищец и обогатяването на ответника, произтичаща от общите факти, които са породили това обедняване и обогатяване; стойността на обедняването на ищеца, както и стойността на обогатяването на ответника; размера на задължението на ответника за главница и лихва за забава за претендирания период.

Изрично е указано на ищеца, че същият не е ангажирал доказателства за наличието на сключен между него и третите лице-цеденти Договор за цесия от 15.04.2010 г., както и за уведомяването на ответника за извършената цесия съобразно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, както и за установяване размера на исковите претенции. На ищеца е указано още, че по делото не са представени цитираните като приложения – цесионен договор от 15.04.2010 г. и два броя анекси към него от 16.04.2010 г.

С въззивната жалба страната е представила писмени доказателства, а именно цесионен договор от 15.04.2010г. и фактура № 34/31.12.2015 г., но доказателственото искане за 4 тяхното приемане е оставено без уважение от въззивният съд на основание чл.266, ал.1 от ГПК. Във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл.266 ал.2 ГПК.

Настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Горепосочените писмени доказателства не попадат в хипотезите на чл.266, ал.2 или ал.3 ГПК, поради и което същите макар и относими към правния спор, не могат да бъдат допуснати и съответно кредитирани.