Решение № 1054 от 25.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. Варна, 25.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

И.а Владова мл.с. Ралица Светославова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100500882 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 433/08.02.2026 г., постановено по гр. д. № 10240/2023 г. по описа на ВРС, първоинстанционният съд е: признал за установено по отношение на страните в производството, че договорите за покупко - продажба на недвижим имот, обективирани с нот. акт № 191, том II, д. № 599/03.05.1960 г. и с нот. акт № 64, том I, д. № 149/1972 г. са частично нищожни, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради липса на предмет, за частта от продадената 1/2 ид. ч. от мястото и от 1/2 до 1/3 ид. ч. от жилищна сграда - къща, находяща се в гр. Б., ул. „С.П.“ № 2, в парцел XI - 549, в кв.38, по плана на с. Б., като е приел, че ищците Д. Р. Д., ЕГН ********** и Н. Р. Е., ЕГН **********, са собственици само на 1/3 идеална част от имота; допуснал да се извърши делба на недвижим имот, находящ се в гр. Б., общ. Б., обл.

Варна, ***, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, със застроена площ от 188 кв. м., брой етажи - 2 (два), с идентификатор ***.1 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-31/05.05.2015 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от 11.07.2023 г. - без данни за застроена площ по нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка № ***/27.07.2023 г., изд. от Община Б., със ЗП от 188 кв. м., находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ целият с площ от 270 кв. м., с трайно предназначение на територията - „урбанизирана“ и начин на трайно ползване - „ниско застрояване - до 10 метра“, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед 1

РД-18-31/05.05.2015 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо ПИ, е от 11.07.2023 г., при следните квоти между съсобствениците: 1/3 ид. ч. или за всеки един по 1/6 ид. ч. за ищците Д. Р. Д., ЕГН **********, и Н. Р. Е., ЕГН ********** и 2/3 ид. ч. за К. К. М., ЕГН **********; отхвърлил иска на К. К. М., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ищците Д. Р. Д. и Н. Р. Е., че К. К. М. е собственик на следния недвижим имот, а именно: жилище, представляващо реално обособена част от жилищна сграда, със застроена площ от 188 кв. м., на два етажа, с идентификатор ***.1, находяща се в гр. Б., ул.

„С.П.“ № 2, построена в ПИ ***, състоящо се по нотариален акт от: две стаи, хол, кухня и тераса в първия етаж под № 1, 2, 3, 4 и 5, също под стаите трите магазина под № 6, 7 и 8, двете мазета № 10 и 11, които се намират под тераса № 5, половината ид. ч. от мазата с № 9, която се намира под останалата част от къщата, стълбището под №№ 12 и 13, а понастоящем както следва: на първи етаж: стая № 2 - спалня, стая № 3 - хол/спалня, стая № 4 - кухня, тераса № 5 - коридор, входно антре, баня и тоалет. На приземен етаж: магазин № 6 трапезария, магазин № 7 - спалня и коридор, магазин № 8 - спалня, маза 10 - кухненски бокс, маза 11 - антре, баня и тоалет, входно стълбище към първия етаж, ведно с 2/3 ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор ***, на основание давностно владение; отхвърлил иска за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от 270 кв. м., с трайно предназначение на територията - „урбанизирана“ и начин на трайно ползване - „ниско застрояване - до 10 метра“, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД 18-31/05.05.2015 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо ПИ, е от 11.07.2023 г. - заедно с построената в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, със застроена площ от 188 кв.м., брой етажи – 2 (два), с идентификатор ***.1 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-31/05.05.2015 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата, е от 11.07.2023 г. без данни за застроена площ по нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка № ***/27.07.2023 г., изд. от Община Б., със ЗП от 188 кв. метра, при следните квоти между съсобствениците: 1/4 ид. ч. за Д. Р. Д., ЕГН **********, 1/4 ид. ч. за Н. Р. Е., ЕГН ********** и 1/2 ид. ч. за К. К. М., ЕГН **********.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 15255/24.02.2026 г. и въззивна жалба с вх. № 17553/04.03.2026 г. по описа на ВРС, подадени срещу конкретни части от горепосоченото решение.

Въззивна жалба с вх. № 15255/24.02.2026 г. по описа на ВРС, подадена от Д. Р. Д. и Н.

Р. Е., чрез процесуален представител - адв. Г., е насочена срещу първоинстанционното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл, че признава за установено, че договорите за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт № 191, том II, д. № 599/03.05.1960 г. и в нотариален акт № 64, том I, д. № 149/1972 г. са частично нищожни, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради липса на предмет, за частта от продадената ид. ч. от мястото. Процесуалният представител на страните навежда оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Посочва, че 2 когато прехвърлителят не притежава правото в обема, с който се разпорежда, сделката не е нищожна. Счита за неправилен извода на съда, че поземленият имот представлява обща част на сградата и следва квотите на съсобственост върху нея. Поддържа, че в настоящия случай не е възникнала етажна собственост, тъй като сградата е еднофамилна и в нея не са обособявани самостоятелни обекти. Излага, че при съсобственост върху сграда, която не е в режим на етажна собственост, е допустимо квотите върху земята и сградата да бъдат различни, когато това произтича от различни правопораждащи факти. Освен това счита, че е нарушено диспозитивното начало, тъй като между страните не съществува спор относно квотите на собственост върху поземления имот. Поддържа, че те са заявили, че ищците (общо) и ответникът притежават по 1/2 ид. ч. от поземления имот. Посочва, че К. М. е предявил инцидентен установителен иск, с който е поискал да бъде установено, че процесните договори са частично нищожни поради липса на предмет по отношение на жилищната сграда, както и че по този начин е възпроизведен с доклада на делото, приет от страните без възражения. Излага още, че приемайки различни квоти на съсобственост по отношение на процесния поземлен имот, съдът е излязъл извън предмета на спора. Счита, че съдът неправилно е допуснал делбата между страните при квоти, които не съответстват на действително притежаваното право на собственост от страните.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че въззивниците са собственици на общо 1/2 ид. ч. от поземления имот и на 1/3 ид. ч. от сградата, както и да обезсили първоинстанционното решение в частта му, с която е уважил предявен инцидентен установителен иск за нищожност на процесните договори по отношение на продадената 1/2 ид. ч. от поземления имот. В условията на евентуалност моли да бъде отменено частично решението в обжалваната му част, като бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният инцидентен установителен иск за нищожност на процесните договори по отношение на продадената 1/2 ид. ч. от поземления имот. Претендира сторените в производството разноски.

С определение № 2672/29.05.2026 г. по описа на ВОС въззивна жалба с вх. № 15255/24.02.2026 г. по описа на ВРС е оставена без движение, като е указано на страните да уточнят дали подадената от тях въззивна жалба е насочена срещу решението и в частта му, с която първоинстанционният съд е постановил допускане на делба на процесната сграда при квоти 1/3 ид. ч. за ищците и 2/3 ид. ч. за ответника.

С молба с вх. № 18163/04.06.2026 г. по описа на ВОС е уточнено, че въззивната жалба е насочена срещу решението в частта му, с която са обявени за частично нищожни договорите за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове от 1960 г. и 1972 г., както и в частта, с която е допусната делба само на процесната сграда при квоти 1/3 ид. ч. за ищците и 2/3 ид. ч. за ответника.

С определение № 2983/11.06.2026 г. по описа на ВОС въззивна жалба с вх. № 15255/24.02.2026 г. по описа на ВРС отново е оставена без движение, като е указано на страните да уточнят дали подадената от тях въззивна жалба е насочена срещу решението и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на поземления имот с оглед предявения с исковата 3 молба иск за делба на същия, както и съобразно оплакванията, изложени във въззивната жалба.

С молба с вх. № 20096/19.06.2026 г. по описа на ВОС е уточнено, че въззивната жалба е насочена и срещу тази част на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от К. К. М. чрез адв. Т., с който оспорва подадената въззивна жалба. Процесуалният представител на страната поддържа, че от първоинстанционния съд не е допуснато нарушение на диспозитивното начало. Посочва, че чл. 38, ал. 1 от ЗС не е приложим единствено за сгради, които са в режим на етажна собственост. Разпоредбата не изключва сгради, в които има два самостоятелни обекта.

Счита, че въпреки, че не попада в приложното поле на ЗУЕС, това не изключва окачествяването на земята като обща част на сградата. Намира, че в тази част решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което моли за отхвърляне на подадената въззивна жалба и присъждане на сторените разноски.

Депозирана е и въззивна жалба с вх. № 17553/04.03.2026 г. по описа на ВРС от К. К.

М., чрез адв. Т., срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е допуснато извършване на делба на горепосочената жилищна сграда, както и в частта, с която е отхвърлил инцидентния установителен иск, предявен от К. М. срещу Д. Д. и Н. Е., че е собственик на недвижим имот - жилище, представляващо реално обособена част от процесната жилищна сграда, на основание давностно владение. Посочва, че доверителят му е придобил процесния имот от баща си - К. М.. Наследодателят му е придобил чрез покупко - продажба през 1958 г. идеална част от сградата, а по силата на давностно владение от 1958 г. до 1986 г. той придобил процесната реално обособена част от жилищната сграда. Счита, че баща му е завладял именно описаните в нотариалния акт помещения, които отговарят на изискването за жилище и могат да бъдат обособени като самостоятелен обект. Излага, че в условията на евентуалност е заявил, че присъединява изтеклата придобивна давност в полза на баща му към владението, упражнявано от него до предявяването на иска. Намира, че в производството по делото е установено, че процесната сграда е построена преди 1963 г., а разпореждането е от 1958 г., от което обуславя извод, че процесния имот представлява жилище и е самостоятелен обект на правото на собственост, независимо от липсата на одобрен инвестиционен проект. Счита, че от наличните по делото доказателства следва непротиворечив извод за самостоятелното съществуване на обособените имоти - жилища, притежавани от всяка от страните в производството. Намира за ирелевантно обстоятелството, че тези имоти не са отразени като самостоятелни обекти в кадастралната карта. Моли да бъде уважен предявеният инцидентен установителен иск за собственост върху процесния имот, както и за прекратяване на производството за делба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Р. Д. и Н. Р. Е. чрез адв. Г., с който оспорват подадената въззивна жалба. Процесуалният им представител излага, че наследодателят на насрещната страна е придобил идеални части от имота и по силата на закона е бил съсобственик. Счита, че за да придобие по давност идеалните части на останалите съсобственици, е било необходимо той да демонстрира по явен и недвусмислен 4 начин намерението си да свои целия имот. Поддържа, че позоваването на наследствено правоприемство и придобити от наследодателя му права по силата на нотариална сделка изключват допустимостта на твърдението, че имотът е придобит по давност. Посочва, че липсват доказателства за извършени от наследодателя на насрещната страна действия, които да обективират намерение за своене на чужди идеални части - недопускане на останалите съсобственици до имота или други действия, които недвусмислено да означават отричане на техните права. Позовава се на изслушаното и прието по делото заключение, изготвено във връзка с назначена съдебно-техническа експертиза, като аргументира тезата, че преди 1963 г. не е съществувал реално обособен обект - жилище. Поддържа, че е налице фактическо разпределение на ползването, а не упражняване на владение върху обособен самостоятелен обект. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, както и за потвърждаване на обжалваното решение в частите, обжалвани от К. К. М.. Претендира присъждане на сторените разноски.