Решение № 929 от 22.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Благоевград, 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210101517 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, от И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., вх. А, чрез адв. П. Й. Н. – АК Варна срещу „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х..

Ищецът твърди, че на 27.07.2024 г. между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 202407271038260102. По силата на Договора ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя И. Д., потребителски кредит под формата на заем в размер на 2000лв. /две хиляди лева/, а кредитополучателя И. Д., се задължава да върне предоставената сума в срок до 28.07.2025 г., на 12 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер на 40, 06 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 48, 29 %. Общата дължима сума, която И. В. Д. следва да върне е в размер на 2460 лв. /две хиляди четиристотин и шестдесет лева/, от които 2000 лв. главница и 460 лв. - лихва, при условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до 28.07.2024 г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 2460 лв. със срок на валидност до 29.07.2025 г., съгласно чл.4, ал.З от Договора. В случай, че не представи гаранцията по чл. 4, ал. 3, съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, И. В. Д. дължи на Кредитора „Неткредит” ООД неустойка в размер на 1 608 лв.

/хиляда шестстотин и осем лева/. В чл. 6, ал. 1 от Договора е посочено, че при непредставяне на гаранция по чл. 4, ал. 3, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1608 лв. В ал. 2 се посочва, че неустойката се начислява на месец, като в ал. 3 се уточнява, че ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. В ал. 4 е предвидено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция, като тя се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита. Излага подробни правни съображения, на които основава твърдението си за 1 нищожност на процесния договор за кредит съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, като твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Към датата на подаването на исковата молба в съда, И. Д. е заплатил сума в размер на 3775, 25 лв., от които 2000 лв. главница, 460, 00 лв. лихва, а с разликата до 3775, 25 лв. е платила неустойка в размер на 1315, 25 лв.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК 201253421 да му заплати сумата в размер на 1 315, 25 лв. /хиляда триста и петнадесет лева и 25 ст./, представляваща платена без основание недължима сума, претендирана като неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. с чл.

4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 202407271038260102/27.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателно заплащане на задължението. Претендира сторените по делото съдебни разноски.

В законоустановения срок и на основание чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за допустимост на исковата претенция, като същата се признава по смисъла на чл. 237, ал. 1 ГПК, в подкрепа на което се прилага платежно нареждане за заплатена по посочената в искова молба сума в общ размер на 1 390, 45 лева, от които 1 315, 25 лева - недължимо платена неустойка, 22, 59 лева - обезщетение за забава, начислено върху претендираната сума за периода от депозиране на исковата молба (09.06.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането (28.07.2025 година); 52, 61 лева заплатена държавна такса. Прави се възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и се иска същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. 3

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже че на ответника е платил сумата от 1315, 25 лева без основание т.е. че към настоящия момент ответникът следва да върне тази сума, тъй като не му се дължи. Достатъчно е само да твърди, че ответникът не му е върнал процесната сума.

Ответникът следва да докаже всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици - в частност следва да докаже, че към момента е налице основанието за получаване на сумата или че е върнал процесната сума на ищеца, както и своите възражения правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Ответникът признава иска и с отговора на исковата молба е представил платежно нареждане от 28.07.2025г. за заплатена по посочената в искова молба сума в общ размер на 1 390, 45 лева, от които 1 315, 25 лева - недължимо платена неустойка, 22, 59 лева обезщетение за забава, начислено върху претендираната сума за периода от депозиране на исковата молба (09.06.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането (28.07.2025 година); 52, 61 лева - заплатена държавна такса.

Предвид направеното плащане в хода на процеса, исковете – предмет на производството следва да бъдат отхвърлени, доколкото процесните вземания са погасени чрез реално изпълнение от ответника.

2

По разноските:

Текстът на чл. 78, ал. 2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което независимо от извънсъдебното поведение на ответника преди узнаване за делото, когато той не признава иска, то той дължи и съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (арг. от Определение № 330 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г). В хипотезата при която ответникът плати в хода на производството претендираните от него с исковата молба суми, за ищеца остава възможността да оттегли или да се откаже от предявения от него иск и производството по делото да бъде прекратено или да получи от съда решение, с което предявеният от него иск да бъде отхвърлен. Независимо от направения от ищеца избор на възможно процесуално действие, последиците свързани с отговорността за разноски за ответника следва да бъдат идентични. Ответникът е платил и разноските с посоченото по – горе плащане на сумите по исковете на ищеца и за внесена дължима държавна такса, поради което следва да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнагарждение в размер на 430, 00 лева. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца е неоснователно, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., вх. А, чрез адв.

П. Й. Н. – АК Варна срещу „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х. иск за осъждане на ответника „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК 201253421 да му заплати сумата в размер на 1 315, 25 лв. /хиляда триста и петнадесет лева и 25 ст./, представляваща платена без основание недължима сума, претендирана като неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 202407271038260102/27.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателно заплащане на задължението, поради погасяването им чрез плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3 (Литекс Тауър), ет.

10, представлявано от И. Н. Х. да заплати на И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., вх. А, чрез адв. П. Й. Н. – АК Варна сумата в размер на 430, 00 за разноски по делото за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3