Решение № 265230 от 03.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 03.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 13313 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 120726 от

15.06.2020 г. на СРС, ГО, 165 с-в, постановено по гр.д. № 53569/2019 г. по описана СРС, 165 с-в с допусната очевидна фактическа грешка по решение № 20227715/16.10.2020 г. е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ П. на Р.Б., да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********, сумата от 200 лева – обезщетение за неимуществени вреди от повдигнатото му неоснователно обвинение по досъдебно производство № ЗМ-173/2017 г. на 2 РУ на МВР – Плевен, прокурорска преписка № Д-399/2017 г. на Районна прокуратура – Плевен за това, че на 02.01.2017 г. е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК с това, че управлявал автомобила си без валидно свидетелство за управление на МПС, след като същото му било отнето по административен ред преди по-малко от една година, ведно със законната лихва за забавено плащане на посочената сума от 200 лева за периода от 15.09.2017 г. до пълно ѝ изплащане, и сумата от 10 лева – разноски по делото, като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, както и за законна лихва за периода от 02.01.2017 г. до 14.09.2017 г., и претенцията за сумата в размер на 320 лева – обезщетение за имуществени вреди от описаното по-горе неоснователно обвинение, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.

Срещу така постановеното решение са подадени в срока по чл.259 ГПК въззивни жалби и от двете насрещни страни.

От ищеца Д.А.Д. е подадена въззивна жалба срещу постановеното решение в частта, с която са били отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в резултат на неоснователното обвинение. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт в посочената част, поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Заявява, че съдът не е съобразил, че във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът е бил задържан на по-ранна дата от посочената, като начало на срока на неоснователното обвинение, не е отчел и понесените от него неимуществени вреди във връзка със задържането, макар и по реда на ЗМВР, не е определил обезщетение за причинените му неимуществени вреди съобразно тези обстоятелства и предвид принципа за справедливост при определяне на размера. С оглед това и периодът, в който е било проведено наказателно производство срещу ищеца е от 02.01.2017 г. /дата на задържане/ до 29.05.2017 г. /дата на прекратяване на наказателното производство/, а не както е приел СРС-02.03.2017 г. и 01.06.2017 г. последната дата, според ищеца била неправилно определена, доколкото постановлението за прекратяване на наказателното производство е от 29.05.2017 г.

Неправилно съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди без да съобрази доказването в процеса, че договор за правна защита и съдействие е бил сключен, като по него е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 300.00 лв. Отправя искане за отмяна на решението в посочената обжалвана част и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемият П.НА Р.Б.изразява становище за неоснователност на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от СРС решение в обжалваната част – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

От ответника П.НА Р.Б.е подадена в срок въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение в частта на уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200.00 лв. С излагане на доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа, че исковете не са доказани по основание и размер и следва да бъдат отхвърлени. Поддържа, че в проведеното производство не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за вреди от неоснователно обвинение. Същевременно за задържането под стража по реда на ЗМВР не следва да бъде ангажирана отговорността на П. за вреди. Поддържа, че срещу ищеца са били провеждани и други наказателни производства, което препятства разграничаване на отговорността по тях и съответно – определяне на обезщетения за неимуществени вреди. При условията на алтернативност моли за намаляване размера на присъжданите обезщетения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивните жалби доводи за неправилност, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ от Д.А.Д. срещу П. на Р.Б..

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил задържан на 02.01.2017 г. от полицейски органи във 02 РУП на ОД на МВР – Плевен, за 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради данни за извършено престъпление – управление на моторно превозно средство без валидно свидетелство за управление в едногодишен срок от отнемане на последното по административен ред (престъпление по чл. 343в НК).

Поддържа се, че за същото деяние ищецът бил привлечен като обвиняем на 27.04.2017 г. по досъдебно производство № 399/2017 г. на Районна прокуратура – Плевен, полицейска преписка № 175/201 г. по описа на 02 РУП на ОД на МВР – Плевен, като при привличането като обвиняем ищецът бил разпитан от разследващ полицай и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. След това на ищеца била извършена полицейска регистрация със съдебно удостоверение. Поддържа се, че материалите по делото били предявявани на ищеца на два пъти и били правени експертизи по негово искане. Досъдебно производство № 399/2017 г. на Районна прокуратура – Плевен било прекратено с Постановление от 29.05.2017 г. поради липса на данни за извършено престъпление (чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК). Излагат се твърдения, че доброто име на ищеца в обществото било засегнато за 5 месеца в периода, в който същият е бил обвиняем – от 02.01.2017 г. до 29.05.2017 г. Освен това ищецът бил незаконно задържан и не можел в зимния период да се прибере до местоживеенето си, а семейството му било принудено да го чака в автомобила му на студа на паркинга на 02 РУП на ОД на МВР – Плевен, което причинило стрес на ищеца. Освен това му се налагало да търпи наложена мярка за неотклонение и няколко пъти да пътува от местоживеенето си в Русе до гр.Плевен, за да участва в действия по разследването. Сочи се, че при полицейската регистрация на ищеца била засегната по неприятен начин и телесната му неприкосновеност. Сочи се освен това, че отношението на обществото към ищеца се променило, а вреди възникнали и от факта, че свидетел на задържането станала непълнолетната му дъщеря. В хода на процеса ищецът ползвал и услугите на адвокат Н.К., за което заплатил 320.00 лева. Поради това се претендира обезщетение в размер на 5 000 лева за неимуществени вреди и 320 лева – за имуществени, както и законна лихва от датата на прекратяване на наказателното производство.

В срок е подаден отговор от ответника – П. на Р.Б., с който предявените искове се оспорват по основание и размер, като се твърди, че П. не отговоря за част от причинените на ищеца вреди, а други не са доказани. Поддържа се, че за вреди от задържане по ЗМВР не следва да носи отговорност П., а съответните структури на Министерството на вътрешните работи. По отношение на неимуществените вреди се поддържа, че не са представени доказателства за част от действията по снемане на полицейска регистрация, твърдени от ищеца – вземане на проби и отпечатъци. Излагат се доводи, че не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на същото (чл. 78, ал. 5 ГПК). По искането за обезщетение за неимуществени вреди се сочи, че не е установен необичаен интензитет на наказателна репресия срещу ищеца, като не се установяват вреди със съществен интензитет. Поддържа се, че ищецът има и предходни полицейски регистрации и е осъждан с влезли в сила присъди, поради което е допринесъл за настъпване на причинените му вреди със свое предходно противоправно поведение. Излагат се доводи, че доброто име на ищеца е накърнено в по-малка степен с оглед предходните му осъждания. Сочи се, че няма доказателства повдигнатото на ищеца обвинение да е било разгласявано сред обществото и не се доказват особени психологически травми и в тази насока.

От събраните пред първата инстанция доказателства /досъдебно производство № ЗМ-173/2017 г. на 2 РУ на МВР – Плевен, акт за установяване на административно нарушение с № 310438 на 02.01.2017 г./ и заповед за задържане на лице по реда на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР вр. чл.343в НК от 02.01.2017 г. се установява, че ищецът Д.А.Д. е бил спрян при управление на лек автомобил на републикански път I-3 в района на км 97 + 814 (в района на Плевен) в посока към гр.София от полицейски патрул на отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. При извършената проверка полицейските служители приели, че той управлява МПС без валидно свидетелство за това, тъй като същото му било отнето с наказателно постановление от 25.07.2016 г., връчено на 15.07.2016 г. В съставения на 02.01.2017 г. акт за установяване на административно нарушение е вписан постоянен адрес на ищеца към 02.01.2017 г. - гр.Русе.

На същата дата - 02.01.2017 г. ищецът бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР вр. чл.343в НК /поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.343в НК/ за срок до 24 часа със заповед на Първо РУП Плевен, считано от 02.01.2017 г., 16.10 часа до 03.01.2017 г. в 15.30 часа.

С Постановление №

В-965/02.03.2017 г. на Районната прокуратура – Плевен, било образувано досъдебно производство срещу ищеца за това, че управлявал моторно превозно средство в 1-годишен срок, след като бил наказан за същото нарушение по административен ред. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.04.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем на последната посочена дата за извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК – управление на моторно превозно средство в 1-годишен срок от наказването му по административен ред за управление без съответно свидетелство. С постановлението на ищеца е взета и мярка за неотклонение „подписка“ на основание чл.60 НПК като същият е задължен да не напуска местоживеенето си без разрешение на органа по разследването.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.05.2017 г. досъдебно производство № ЗМ-173/2017 г. на 2 РУ на МВР – Плевен, прокурорска преписка № Д-399/2017 г. на Районна прокуратура – Плевен, водено срещу ищеца било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради липса на извършено престъпление.

Съгласно представения на лист 32 от приложеното по делото досъдебно производство № ЗМ-173/2017 г. на 2 РУ на МВР – Плевен договор за правна помощ и съдействие ищецът е упълномощил защитник – адв. Н.К., като в договора се съдържа разписка за платена сума в размер на числото „300“, от която платени в брой отново числото „300“.

Чрез събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства се установява, че в резултат на неоснователното обвинение срещу ищеца на последния са били причинени нематериални вреди. Така чрез показанията на свидетеля Н.Б.П./майка на ищеца/ преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК се установява, че в началото на 2017 г. ищецът бил задържан, за това че не притежава шофьорска книжка, като това определено му се отразило на социалното му общуване, като ограничил срещите си с близки и приятели. Споделял, че не се чувства добре след задържането, изпаднал в тежка депресия и приемал медикаменти за това. Не искал да общува с никого и все още не е възстановен.