Определение № 541 от 04.09.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 387/2024
- Вид
- Определение № 541
- Подписан
- 04.09.2024
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Диана Димитрова Митева, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 541 гр. Варна, 30.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Диана Д. Митева
Д.а Ил. Писарова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000387 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от името на А. А. Д. против определение 434/29.05.2024 по електронно дело 20243200100057 (ТД№ 57/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявен иск за отричане на задължаването на ищцата като съдлъжник по банков кредит основано на твърдения за неавтентичност на нейното писмено съгласие за договаряне с банката-кредитор.
Частната жалба, е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно овластен пълномощник, срещу определение, което подлежи на обжалване и се явява процесуално допустима.
Жалбоподателят А. А. Д., чрез адвокат Д. М. се оплаква за неправилно приложен закон от първата инстанция, която без да е съобразила конкретно предявеното установително искане, необосновано е възприела сезирането си като недопустима претенция за отричане на вземане на кредитор по стабилизирана без възражение от длъжника заповед за изпълнение. Моли за отмяна на неправилното, немотивирано и незаконосъобразно прекратително определение и връщане на делото за продължаване на разглеждане на предявения отрицателен установителен иск.
Насрещна страна на този етап от производството не е конституирана( чл.
130 ГПК).
За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:
Прекратеното производството е било образувано по искова молба, чието съдържание е било уточнявано и допълвано в резултат на указания на съда за 1 конкретизиране на твърдения и искания на ищцата, обявила първоначално искане да установи по отношение на взискател(цесионер), насочил принудително изпълнение по издаден срещу нея изпълнителен лист, че не е съдлъжник, задължен солидарно по сключен с праводателя на кредитора договор за банков кредит, посочен като основание на изпълняемия дълг. Това свое искане ищцата неизменно свързва само с твърдение, че не е имала каквито и да е договорни отношения с банката и не е положила сочения като неин подпис на документа, удостоверяващ съгласието й да участва като съдлъжник, наред с кредитополучателя, по договора за жилищно кредитиране за покупка на апартамент. Извън това оспорване на автентичността на документирането на основанието за солидарно задължаване, всички други начално посочени и допълнително уточнени твърдения касаят предприетите действия на длъжницата по защита срещу започнатото срещу нея принудително производство: след като узнала в начало на м. ноември 2023г. за наложен запор върху собствената си сметка, получила информация от банката за изпълнителното дело и за изпълнителния лист, издаден срещу нея като солидарен длъжник, потърсила правна помощ и се запознала в кантора на съдебния изпълнител с издадената срещу нея заповед въз основа на неавтентичния документ. Изпратената по-рано покана за доброволно изпълнение била връчена на нейната майка на 26.02.2009г., но този получател не бил предал съобщението, съответно и самата длъжница не знаела, че заповед е била издадена и не е подавала нито възражение срещу нея, нито била ползвала извънредна защита пред въззивния съд по чл. 423 ГПК.
Интересът от установяване на липсата на обвързаност по неподписан от нея договор, ищцата е обосновавала само с доводите за липсващо договаряне, с позоваване на различни варианти на правната квалификация на еднозначно твърдяна неавтентичност на писмения документ, конкретизирана в крайна сметка като недовършен фактически състав поради липса на изявена воля за обвързване от нейна страна. След като е събрал и служебно данни за приключеното заповедно производство по 2043/2008г. , архивирано без постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК след връчване на изденатата по това дело заповед, ведно с покана за доброволно изпълнение, удостоверено от съдебния изпълнител по изп.дело № 17/2009 на ЧСИ Н.Н., първоинстанционният съд е намерил, че търсеното установяване се основава на факти, които са настъпили преди изтичане на срока по чл. 414 ГПК за възражение на длъжника и с тях не може да се обоснове допустима искова претенция.
Въззивният съд изцяло споделя този краен извод по следните съображения:
Независимо от променящите се формулировки на искането, няма никакво съмнение, че ищцата търси отричане на облигационната връзка с кредитора, такава, каквато е била установена въз основа на оспорения като неавтентичен документ договор в заповед за изпълнение, въз основа на която кредитора и правоприемника му-цесионер са легитимирани да търсят принудително събиране на паричен дълг с валиден изпълнителен лист.
Съответно няма съмнение, че предмет на търсеното установяване („че ищцата не е страна „съдлъжник“) изцяло съвпада с основанието на изпълняемо материално право на вземане на кредитора по изпълнителното основание, 2 издадено по реда на чл. 417 ГПК. Самата ищца признава, че не е оспорила по никакъв начин тази заповед, въпреки че е узнала че такова основание съществува още в началото на м. ноември, когато е получила от банката информацията за изпълнителния лист и се запознала с изпълнителното дело.
Щом като в рамките на един месец, т.е. преди края на декември същата година ищцата не е упражнила правото си да възрази срещу заповедта по реда на чл.
414 или 423 ГПК, като оспори твърдяното от кредитора съществуване на облигационната връзка( дори и самата заповед и документите към нея да не са й били надлежно връчени или да не са й били предадени от получило ги надлежно друго лице) възраженията, които се основават на самите правопораждащи факти се преклудират.
В съдебната практика трайно е установено значението на стабилитета на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, респективно изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК, като последица при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/. След пропускане на защитата в заповедното производство, оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират /решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и др. /.
Затова длъжникът не може да основава какъвто и да е допустим иск за отричане на изпълняем дълг на твърдения за факти, предхождащи стабилизирането на изпълнителното основание, освен в изключителните хипотези, предвидени в чл. 424 ГПК. Неавтентичността на документ, съставен от името на оспорващата го страна не представлява по естеството си нито новооткрит факт, тъй като несъмнено „мнимия“ автор винаги знае, че не се е задължил и няма момент в който да разбира този факт като нов. Не се твърди и каквото и да ново доказателство, което да е открито след изтичане на срока за възражение, за да може новоочертания спор относно съществуване на основанието на дълга да се разгледа по извънредния ред на чл. 424 ГПК.
Липса на фактически състав, пораждащ солидарната отговорност е специфично възражение, което длъжницата е следвало да обяви, чрез оспорване на заявения от кредитора размер на изискуем дълг, но при спазване и на съответните преклузивни срокове за редовно или извънредно възражение.
В случая обаче, началото на съдебната защита е в началото на 2024г., когато тези срокове са изтекли. Затова отпада и интереса от обосноваването на каквато и да е установителна защита с тези преклудирани вече възражения.
Стабилитета на заповедта е процесуална пречка за пререшаване на въпроса за неоспореното задължение и затова извода за недопустимост на исковата защита с такава фактическа обосновка е изцяло законосъобразен.
Съвпадението на изводите за недопустимо упражняване на правото на иск в цялост налага потвърждаване на постановеното на осн. чл. 130 ГПК определение на първата инстанция.
По тези съображения съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение 434/29.05.2024 по електронно дело 20243200100057 (ТД№ 57/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявен иск за отричане на задължаването на ищцата като съдлъжник по банков кредит основано на твърдения за неавтентичност на нейното писмено съгласие за договаряне с банката-кредитор..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ, по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката, чрез адв. М..
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4