Решение № 413 от 03.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Варна, 02.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500194 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, адрес на управление гр.

Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета, срещу Решение №3796/04.12.2022г. по гр.д. №7622/2022г. на ВРС , 30-ти състав, само в частите с които Община Варна е осъдена да заплати на В. И. Т., ЕГН**********, чрез майка й и законен представител Б. М. Т. – Т., сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от получени няколко дълбоки и няколкко повърхностни рани и ожулвания по различни части на тялото, както и свързани с тях болки и страдания, уплаха, постоянен страх и безпокойство, напрегнатост и нарушен сън, от три ухапвания от бездомно улично куче на 30.05.2022г. в Морската градина на гр. Варна, в близост до р-нт „Хоризонт“, в резултат на неизпълнение от Община Варна на възложените й със закон задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, ведно със законната лихва върху сумата от деликта – 30.05.2022г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и обезщетение за имуществени вреди от същото деяние, изразяващи се в 40.00лв. – такса преглед от д-р Т. Д. след инцидента, както и в 12.05лв. – цена за закупени превързочни материали и стерилни компреси, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2022г. до окончателното изплащане на дължимата сума; както и съдебни разноски.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, тъй като елементите от състава на отговорността на ответника – вредоносно събитие, механизъм и причинна връзка между събитие и вреди – не са доказани надлежно. Не са доказани и претендираните имуществени вреди, а размерът на обезщетението за неимуществените не е обоснован.

Моли се за отмяната на решението и отхвърляне на иска. Възразява се за прекомерност на адв. хонорар на въззиваемия за пред ВОС. В о.с.з. не се представлява.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли решението, в обжалваните части, да бъде потвърдено като правилно и като законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. В о.с.з. поддържа изцяло позицията си по делото.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Б. М. Т.-Т., като майка и законен представител на ищеца - детето В. И. Т., ЕГН**********, родена на ****** в ОАЕ, ****, с адрес: гр.******, искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника Община Варна, с административен адрес: град Варна, бул.

„Осми Приморски Полк" №43, ЕИК 000093442, за сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получени няколко дълбоки и няколкко повърхностни рани и ожулвания по различни части на тялото, както и свързани с тях болки и страдания, уплаха, постоянен страх и безпокойство, напрегнатост и нарушен сън, от три ухапвания от бездомно улично куче на 30.05.2022г. в Морската градина на гр. Варна, в близост до р-нт „Хоризонт“, в резултат на неизпълнение от Община Варна на възложените й със закон задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, ведно със законната лихва върху сумата от деликта – 30.05.2022г. до окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата 92.05лв. съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: два бр. по 40.00лв за медицински прегледи и за издаване на удостоверения след тяк, както и 12.05лв. за закупени от аптека превързочни материали и стерилни компреси, ведно със законната лихва от 04.06.2022г. (датата на последните заплатени разходи за стерилни материали) до окончателното изплащане на дължимите суми.

В исковата молба ищцата чрез своята майка и законна представителка излага, че В. И. Т. живее със семейството си в София. Детето посещава ДП 23 „Шарл Перо" от учебната 2020/2021г. Спортува спортна гимнастика, във връзка с което на 29.05.2022г. пристигнало в Варна за участие в спортно 2 състезание "Купа Република България". Детето много се вълнувало, че ще участва в състезанието. В града се настанили в хотел и на 30.05.2022г. сутринта В., родителите й и малкото й братче отишли да се разходят в Морската градина в град Варна. Около 10.30ч. преди обед, близо до ресторант „Хоризонт“ детето казало, „че ще пишка" и се отделило от групата.

Навлязло в тревните площи в близост до алеята. Било на около 5-6 м метра от родителите си, когато неочаквано за всички едно куче се нахвърлило на гърба на детето. За 2-3 секунди кучето ухапало три пъти детето по гърба и дупето.

От ухапванията на безстопанственото куче на детето били причинени следните увреждания, установени по-късно от лекар: в дясната хълбочноседалищна област дълбоки, червеникави ожулвания и повърхностни рани с неравни ръбове, с кръгловата форма, подредени във вид на дъга в горната част на увреждането, с диаметър около 0,3см; в долната част на увреждането две линейни ожулвания, успоредни едно на друго, разположени на около 4см. и с размери около 5/0,3см.; в лявата хълбочно-седалищна област общо три дълбоки, червеникави ожулвания с неправилна форма, разположени на около 5см едно от друго и с размери до 4/5 см.; в лявата поясна област две червеникави ожулвания с линейна форма и дължина по около 5 см.

Детето се разпищяло и паднало на замята. Нападението на кучето станало пред очите на членовете на семейството. Бащата Ил.Л. Т. по найбързия начин се намесил, като пропъдил агресивното куче и спасил детето от по[1]нататъшни ухапвания. Кучето, което нахапано детето, било високо около 60 см, едро, бяло с черно петно на тялото и на главата си. Майката изпаднала в шок от случилото се. В. И. Т. продължила да пищи и да плаче, а от раните й течала кръв. Малкото й братче също се разплакало. Събрали се хора, приближил се и продавач от намиращия се в близост щанд за сокове и сладолед. Щандът бил на кръстовището до ресторанта и продавачът непосредствено възприел случилото се. Поставили мокри кърпи върху раните като се опитали да спрат кръвта и започнали да успокояват детето. Бащата се обадил на телефон 112, от където им казали, да се обадят в полицията.

Обадили се в Първо районно управление, а после и във Второ районно управление при ОД МВР-Варна.

На местопроизшествието пристихнал патрул от Общинска полиция, след което била повикана и пристигнала линейка, с която отвели детето до Спешно отделение при „МБАЛ-Света Анна Варна" АД. Там й била оказана медицинска помощ, но през цялото време В. плачела от болки и страх. Раните били обработена, в инфекциозното отделение на болничното заведение на детето била поставена ваксина против тетанус и бяс, а впоследствие били предписани още пет дози от ваксината за бяс, които трябвало да се поставят в София.

По-късно същия ден Ил.Л. Т. се върнал в парка и намерил въпросното куче. Обадил на полицията и на приют за животни, но от приюта му казали, че нямат кола на разположение. Направил снимки на кучето.

На следващия ден детето било освидетелствано в Съдебна медицина.

След това семейството се прибрало в гр. София, но детето не се успокоило и 3 това наложило да се обърнат за професионална помощ към психолог. При посещението психологът констатирал видима промяна в детето и симптоматика на пост-травматично стресово разстройство.

Случаят се отразил крайно неблагоприятно не само върху физическото здраве на шестгодишното дете, но и върху психиката му. В. Т. се затворила, ограничила контактите си с други деца, била напрегната и нервна, имала проблеми със съня. Наложило се детето да посещава психолог за преодоляване на причинения й стрес. И сега след инцидента все още В. И. Т. има затруднения в социалното функциониране. До този момент детето спяло само, вече не желае да спи, трудно заспива. В следствие на инцидента детето станало напрегнато и тревожно, не спи добре и сънува кошмари, започнало да се страхува от кучета, при положение, че преди това имало положително отношение към тези животни. В цялост след инцидента животът му се променил в отрицателна посока.

Излага се още, че безстопанствените кучета са под надзора на Община Варна, според разпоредбите на ЗЗЖ, като последната е длъжна да предприеме мерки за предотвратяване на агресивното поведение на същите. Счита, че поради неполагане на грижи в тази насока, отговорност за увреждането следва да носи ответника - Община Варна.

Моли за осъждане на ответника за обезщетение за претърпяните вреди и за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.

В постъпилия отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че за отговорността на Община Варна по смисъла на чл.49 от ЗЗД е необходимо да се докаже по безспорен начин виновното действие или бездействие на общината, представляващо нарушение по тази разпоредба. Счита, че от изложеното в исковата молба става ясно, че са настъпили вреди вследствие на ухапване от куче. Счита изложеното за необосновано, тъй като тежест на доказване на ищеца е да установи произхода на нападналото го куче. Това се налагало от дадените алтернативи в Закона за защита на животните, с които било възможно безстопанствено животно да е оставено под надзор на организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване определени изисквания, както е регламентирано в чл.47, ал.3, изр.2 от същия. Сочи, че липсата на каишка, както и предположения на хора, които са свидетели на случилото се, не са признаци, които да доказват, че описаното куче е безстопанствено.

Твърди, че „Общински приют за безстопанствени кучета“ - село Каменар осъществява дейност по изпълнение на мерките, заложени в „Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета". С комплекс от мерки по посочената програма, Община Варна цели да установи контрол и постепенно да намали броя на безстопанствените кучета.

Правилника за вътрешен ред и организация на работа на Общински приют за безстопанствени кучета е издаден на основание чл.127 от Наредба 41/10.12.2008 г. за изискванията към обектите, в които се отглеждат, 4 развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. Правилникът съответства на разпоредбите на Закона за защита на животните и Наредбата за обществения ред на Община Варна. В тези нормативни актове са описани правомощията на административния орган във връзка с улавянето, осиновяването и грижата за безстопанствените животни. Основно задължение на общинския орган е при сигнали от граждани и организации, за болни, наранени животни, както и такива проявяващи агресивно поведение, което представлява непосредствена опасност за живота и здравето на хората и/или други животни, постъпили в ОПБК по чл.3, т.а от Правилника за вътрешния ред на работа в ОПБК и да се обработват с приоритет.

Твърди, че от изложеното в исковата молба, не се установявало дали административният орган е бил сезиран за посочения инцидент от ищеца. По този начин дори да се приеме, че процесното куче е било безстопанствено, то административният орган нямало как да предприеме каквото и да било по отношение на същото, тъй като до момента не е имало данни за такова събитие. Моментът, в който може да се предприемат мерки или защита, е едва след депозиране на искова молба и съответно ангажиране на доказателства, което ограничавало защитата на ответника. Действията по подобни сигнали, както и спрямо безстопанствените кучета на територията на Община Варна, предприемани ежедневно от служителите на ОПБК, са в съответствието с нормативните изисквания. Съгласно посочените и от ищцата задължения на приюта по смисъла на ЗЗЖ, постъпилите в същия безстопанствени животни се кастрират, обезпаразитяват, маркират и ваксинират срещу бяс. След престой в Общински приют - с. Каменар, кучетата се предоставят за осиновяване или се връщат, точно какъвто е редът, визиран в чл. 47 и чл. 48 от Закона за защита на животните. Така не е налице причинно-следствена връзка между визираното бездействие по отношение на агресивно куче, собственост или поднадзорно на Община Варна от една страна, и документираните от здравните органи относно травматични увреждания на здравето на ищцата, от друга страна. Излага, че в тежест на доказване на ищеца, съобразно правилата, визирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършеното от Община Варна неправомерно деяние, в резултат на което на лицето са причинени вреди от посочения вид и размер.