Решение № 1513 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА М. ТАСКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110202967 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по жалба на А. Р. К. с адрес: гр.***, с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник срещу Наказателно постановление № 24-4332-000724/25.01.2024г., издадено от Началник сектор СДВР, отдел ,,Пътна полиция” СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер 200 лева (102,26 евро) за извършено н арушение по чл.6,т.1 от Закон за движението по пътищата и глоба в размер 10лв. (5,11 евро) за нарушение на чл.100,ал.1,т.3 от Закон за движението по пътищата.

В жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че то е непълно, не съдържа всички реквизити относно изискуемите от закона релевантни факти и с това е в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени като присъди в полза на страната торените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Р. К. - редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от защитника му не се правят искания по доказателствата. Поддържа се жалбата и се иска отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

Административно – наказващият орган – Началник сектор в СДВР-ОПП, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да постанови решение, с което да я уважи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на защитника на жалбоподателя.

1

Съдът, като взе предвид становището на страните и извърши служебна проверка намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На *** в 17:20 ч. в гр.София, по ул. ,,Дружба”, с посока на движение от ул.,,Ростов” към ул.,,Баба”, при управлението на лек автомобил ,,БМВ 750 ЛИ Х Драйв” с рег.№ ****, собственост на ,,***“ ЕООД, на кръстовището с бул.,,Сливница” при пътен знак Б-1, жалбоподателят не пропуснал движещия се срещу пътен знак Б – 3 по бул.,,Сливница“ с посока от ул.,,Баба“, към ул.,,Годеч“ лек автомобил ,,Джип Гранд Чероки” с рег.№ ***, управляван от собственика му Г. Г. П., с което реализирал ПТП. При проверката е било установено, че жалбоподателят не е носил в себе си полица за сключена застраховка ,,Гражданска отговорност”. На място пристигнали свидетелите мл. автоктрольор в отдел ,,Пътна Полиция“ при СДВР Н. Л. и В. Д., които установили автомобилите и участниците във възникналото ПТП. На място двамата водачи на МПС попълнили декларации, в които описали своята версия за случилото се, като бил изготвен и съответен Протокол за ПТП. Във връзка с възприетата фактическа обстановка на жалбоподателя А. К. бил съставен АУАН, който му бил връчен и подписан от него без възражения. Въз основа на така акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: свидетелски показания на Н. Л., В.

Д. и Г., заповеди за компетентност, справка картон на водача, Декларация от А. К., Декларация от Г., Скица на пътнотранспортно произшествие и Протокол за ПТП № 1898488.

Видно от показанията на свидетелят Г. е, че същият е бил непосредствен очевидец на настъпилото ПТП и съответно е възприел поведението на жалбоподателя по време на деянието. В разпита си свидетелят детайлно описва времето и мястото на извършеното нарушение, както и съприкосновението между неговия автомобил и този на жалбоподателя. В подкрепа на неговите твърдения са и приложените декларации, в които се потвърждава обстоятелството, че деецът е навлязъл в пътния участък, спрял е за да предприеме маневра ляв завой и отнемайки предимството на свидетеля П. се стигнало до възникналото ПТП. В съответствие с показанията на свидетеля са и свидетелските показания на Н. Л. и В. Д., които пристигнали впоследствие на местопроизшествието. Според изложените от двамата свидетели факти се доказва, че жалбоподателят А. К. е бил инициаторът за възникналото ПТП, както и че не е носил полица за сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съдът кредитира показанията 2 на свидетелите Н. Л., В. Д. и Г. като ги намира за обективни и логични, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си, като същите са израз на непосредствените възприятия на свидетелите по случая. Те намират своята опора в приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност саморъчно попълнените и подписани декларации от жалбоподателя и свидетеля П., както и от съставения протокол за ПТП.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въпреки твърденията, изложени в жалбата, съдът приема, че извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. Посочени са мястото на извършване, обстоятелствата, конкретното деяние и настъпилият резултат. Тези елементи са достатъчни, за да индивидуализира нарушението и да дадат възможност на санкционираното лице да се защити.

При описанието на второто нарушение също са спазени процесуалните правила и е посочена правилна правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща изпълнителното деяние като са спазени изискванията по ЗАНН. Не са налице съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган, видно от Заповед № 8121К от 12.09.2024г.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че жалбоподателят А. Р. К. е извършил административни нарушения по чл.6,т.1 от Закон за движението по пътищата и по чл. 100,ал.1,т.3 от Закон за движението по пътищата.

От обективна страна и двете изпълнителни деяния са формално и се счита за извършени чрез действие по чл.6, т.1 от ЗДвП и чрез бездействие по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.6,т.1 от закона изисква участниците в движението да се съобразяват с пътните знаци. В нарушение на това, жалбоподателят не е спазил предписанието на знака Б-1 и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил и по този начин е причинил ПТП. Отнемането на предимство е нарушение и на материалноправна разпоредба и създава опасност за сериозна опасност както и в случая се е стигнало до ПТП по смисъла на &6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Също така жалбоподателят не е носил в себе си и полица за сключена застраховка ,,Гражданска отговорност” на автомобилистите, нарушавайки разпоредбата на чл.100, ал. 1,т.3 от ЗДвП.

3

От субективна страна и двете нарушения са извършени умишлено, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянията и е действал при форма на вина - пряк умисъл. Жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак, с който се регулира движението на кръстовище и не е носил в себе си полица от задължителна за сключване застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съдът не споделя възражението на защитата за некоректно посочена правна квалификация, тъй като разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП изрично вменява задължение на всеки водач да спазва предписанието на пътните знаци и при възникнало ПТП поради това неизпълнение, подлежи на по – тежко санкциониране. В конкретния случая и предвид наличие на възникнало произшествие се явява несериозно обсъждането на оплакването, че никъде в ПТП не е било посочено, че е била създадена опасност за движението.

По отношение на вида и размера на наказанията съдът счита, че същите са справедливи и административно наказващият орган правилно е наложил предвидената към момента на извършване на двете нарушения санкции, предвидени в чл.179, ал.2 от ЗДвП глоба 200 лева и в чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба от 10 лв. Тъй като същите са строго регламентирани и не подлежат на последваща редукция.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят А. Р. К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 86,92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на всичко изложено дотук и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-000724/ 25.01.2024г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна полиция”, с което на А. Р. К. с адрес: гр. ***, с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер 200 лева (102,26 евро) за административно нарушение по чл.6 т.1 от Закон за движението по пътищата и глоба в размер 10 лева (5,11 евро) за административно нарушение по чл. 100, ал.1,т.3 от Закон за движението по пътищата.

ОСЪЖДА А. Р. К. с адрес: гр. ***, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 86,92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 02,55 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от 4 съобщаването му на страните пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5