Решение № 271 от 12.12.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Разлог, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Гр. дело №

20211240101258 по описа за 2021 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от А.Д.Г., ЕГН*, М.И.К., ЕГН*, М.А.К., ЕГН*, А.С.К., ЕГН*, А.Ф.К., ЕГН*, Т.С.К., ЕГН*, М.С.К., ЕГН*, и Д.И.К., ЕГН*, против И.Н.М., ЕГН*.

Ищците А.Ф.К., ЕГН*, Т.С.К., ЕГН*, М.С.К., ЕГН*, са направили отказ от иска, като признават правата на ответника, поради което съдът, с Определение №836 от 20.12.2022г., е прекратил производството по делото спрямо тях.

Ищците твърдят в ИМ, че са н-ците на Д.С.А., б. ж. на с.Б., починал на 28.08.2004 г. и А.С.А., б. ж. на с.Б., починала на *. Наследодателите придобили собствеността върху имот, посочен в ИМ, а именно: имот с пл.№175, парцели VII и VI, кв.8 по плана на с.Б., о.Б., заедно с двуетажна къща, която те са построили върху имота, като са придобили собствеността по давностно владение, осъществявано от преди 1955 г. до смъртта на Д.С.А. през 2004 г., което е осъществявано явно, спокойно и непрекъснато. След смъртта на Д.А., съпругата му А.С.А., заедно с другите н-ци на Д.А. продължили да владеят имота, а А.А. и синът им И.Д.К. живеели там до смъртта на всеки от тях. През годините никой нямал претенции към този имот. Твърди се, че владението на наследодателите на ищците било несмущавано от никой, а ищците като техни н-ци в нито един момент не са се дезинтересирали от наследствения си имот.

Посочено е, че имотът бил нанесен в КК и представлявал поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Б., о.Б., о.Б., одобрени със Заповед РД-18-21/19.04.2011 г. на ИД на АГКК, с адм. адрес на поземления имот в с.Б., у.Н., с площ от 484 кв.м., трайно предназначение на територия: урбанизираш, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, № по предходен план: 175, кв.8, парцел VI, VII, при съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построената върху имота сграда с идентификатор *** по КККР на с.Б., о.Б., застроена площ 36 кв.м., бр. е.: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.

Твърди се, че при няколко посещения през 2020-2021 г. на някои от н-ците на Д. и А. А. при А.А., на описания наследствен имот те били изгонени от ответника И.М.. Същият живеел в съседство на техния имот. Установило се, че след смъртта на А.А. през 2021 г., ответникът се бил самонастанил в техния имот и се снабдил с Нотариален акт за собственост №120, том III, рег.№4531, дело №450 от 2018 г. на Нотариус М.К., вписан в СВ при РС-Разлог с в.рег.

№5392 от 17.12.2018 г., Акт №87, том XVII, дело №2412/2018 г., издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК (при обстоятелствена проверка), с който акт, И.Н.М. е признат за 1 собственик на основание давностно владение на целия недвижим имот - поземлен имот и къща.

Оспорват се от ищците правата на И.М. върху имота, тъй като той никога не го бил владял, още повече за 10 и повече години, което владение да било спокойно и демонстрирано явно спрямо ищците. Твърди се, че затова неговият нотариален акт, с който той се легитимира за собственик следвало да бъде отменен. Твърди се, че този имот е владян само от ищците Д.С.А. и А.С.А. и техните н-ци.

Ето защо се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника И.Н.М., с ЕГН*, че ищците А.Д.Г., ЕГН*, М.И.К., ЕГН*, М.А.К., ЕГН*, А.С.К., ЕГН*, и Д.И.К., ЕГН*, са собственици на 182/240 ид. ч. от процесните имоти, както и да бъде осъден ответника да предаде владението на описаните по-горе недвижими имоти и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен нот. акт №120, том 3, рег. №4531, дело №450 от 2018 г. на нотариус М.К., вписан в СВ при РС-Рг с в. №5392 от 17.12.2018 г., Акт №87, том 17, дело №2412/2018 г., издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК, до размера на 182/240 ид. ч. от описаните имоти.

Ответникът в срока за подаване на отговор на ИМ, е подал такъв, с който оспорва предявените искове, тъй като били неоснователни. Ищците не били собственици на процесния недвижим имот и на твърдяното от тях правно основание. Твърди се, че в тази връзка, посочените в ИМ ищци - А.Ф.К., М.С.К. и Т.Ф.К. са се отказали от исковата претенция на основание чл.233 от ГПК и са направили признание на правото на собственост на И.Н.М..

Владението на ответника И.Н.М. било на валидно правно основание - като негов собственик. Твърди се, че собствеността е придобита на основание давностно владение, за което съответно бил издаден нот. акт №120, том III, рег.№4531, дело №450/2018 г. на нотариус М.К. и упражнявано давностно владение от 2004 г. до момента на неговото съставяне, както и след това.

Според ответника, ищците не били посещавали имота повече от 25 години, като в тази връзка твърденията, описани в ИМ, не отговаряли на фактическото положение.

Ответникът претендира отхвърляне на исковите претенции, поддържа описаното в отговора на ИМ, като моли съда да присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че ищците по делото са н-ци на Д.С.А., ЕГН*, починал на 28.08.2004 г., за което е съставен акт за смърт №6 от 30.08.2004 г. в с.Б., о.Б., видно от удостоверение за н-ци №145 от 14.04.2021 г., издадено от О.Б. /л.4-7 от делото/ и А.С.А., ЕГН*, починала на *, за което е съставен акт за смърт №3 от * в с.Б., о.Б., видно от удостоверение за н-ци №14 от 14.04.2021 г., издадено от кмета на кметсво с.Б., о.Б. /л.8-9 от делото/.

Наследодателят Д.С.А. е записван с различни имена (Д.С.К., Д.О.А.), видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л.10 от делото).

Д.С.А., ЕГН*, е бил съпруг на А.С.А., ЕГН*, който факт също се установява от представените удостоверения за н-ци.

Видно от Разписен лист (л.11 от делото), неоспорен от страните по делото, Д.С.А. е отразен като собственик на имот, попадащ в кв.№8, парцел VI и VII с № по предходен план 175.

Имотът е отразен с идентификатор *** от КККР на с.Б., о.Б., одобрени със Заповед №РД-18-21/19.04.2011 г. на ИД на АГКК-С., видно от скица на имота, налична на л.16-17 от делото.

Установява се, че в поземлен имот с идентификатор *** от КККР на с.Б., о.Б., е построена сграда с отразен идентификатор ***, със застроена площ от 36 кв. м., предназначение – фамилна жил. сграда (скица на сграда на л.18 от делото). От О.Б. е издадено удостоверение за търпимост №78 от 25.09.2018 г. за сградата (л.124 от делото), от 2 което е видно, че същата е построена преди 1987 г.

На 06.11.2018 г. е подадена чрез кмета на О.Б. до нотариус с район на действие – РС-Рг, молба-декларация от И.Н.М., ЕГН*, за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл.587, ал.2 и 3 от ГПК, за процесния имот с идентификатор *** от КККР на с.Б., о.Б., ведно с построената сграда с отразен идентификатор ***, със застроена площ от 36 кв. м.. Въз основа на молбата е образувано нотариално дело №450 от 2018 г. при нотариус М.К., с рег.№553 по описа на нотариалната камара, като на 17.12.2018 г. са разпитани свидетелите А.М.П., М.А.П. и С.З.М.. Въз основа на констатациите, нотариусът е издал нот. акт за собственост на недвижими имот по обстоятелствена проверка №120/17.12.2018 г., том III, рег. №4531, дело №450 от 2018 г., с който признава ответника за собственик на процесния имот с идентификатор *** от КККР на с.Б., о.Б., ведно с построената сграда с отразен идентификатор ***, със застроена площ от 36 кв. м.. /л.14-15 от делото/.

Представени са по делото и приходни квитанции за заплатен данък за недвижим имот и такса смет за период от 2019 до 2021 г. от ищеца Д.И.К. (л.13 от делото).

Съдът е допуснал до разпит 6-ма свидетели, по 3-ма за всяка от страните, при режим на довеждане.

От показанията на свидетели, доведени за разпит от ищците се установява, че в процесния имот са живели наследодателите А. и Д. до тяхната смърт, като самият имот представлява парцел с построена къща в него. След смъртта през 2004 г. на Д.А., в имота останала да живее А.А.. Споделят, че ответникът И.М. не се е грижил за нея. Свидетелят С.Г. споделя, че преди смъртта на наследодателката, заедно с нея е живял и И.К. – неин син, който също починал. Ответникът често заминавал за чужбина на работа и оставял децата си да бъдат гледани от А.А., която сама се грижела за себе си до смъртта й през 2021 г.. Свидетелят е категоричен, че не били налице никакви уговорки за прехвърляне на процесния имот в полза на ответника, който се явявал съсед на процесния имот.

От свидетелските показания на Д.К., син на ищцата М.К. се установи, че парцелът е с площ от около 500 кв.м., а къщата е на 3 етажа. Между н-ците на А.А. и И.М. имало устна договорка последният да наглежда А.. Свидетелят споделя, че ходел два пъти месечно в имота, като не е заварвал ответникът да живее в къщата на баба му, а в своята собствена, която била съседна на процесната. Никога не станало на въпрос, че ответникът е собственик, това се установило след смъртта на А.А.. Свидетелят обаче не си спомня колко време преди да почине А.А. е ходил в къщата.

Р.К. – братовчед на ищеца А.Г. споделя, че М.К. имала дете, което живеело при А.А., но починало преди около 7 години и оттогава И.М. помагал на А.. Същият заминал за чужбина и оставил четирите си деца да бъдат гледани от наследодателката. Свидетелят изразява своите съмнения за наличието на уговорка между н-ците на А.А. и ответника да му бъдат предоставени наследствените части от имота. Последното посещение на свидетелят в процесния имот било преди около 4 години, когато заварила А.А. сама.

За ответната страна са разпитани свидетелите И.Ф.К., А.М.П. и С.З.М.. Според К., ответникът започнал да се грижи за А.А. преди около 20 години, когато съпругът й починал.

Същият осъществил подобрения в имота (нова дограма, нов покрив, баня и тоалетна). И.М. се грижел и за И.К. до смъртта му. Свидетелят потвърждава, че до смъртта на А.А. нямало спор за собствеността на имота. Последните 10 години ответникът живеел в къщата на наследодателите. Бил пряк свидетел и на направените подобрения в имота.

Свидетелят П. е съсед на процесния имот. Според него имала уговорка между А. и И. имотът да остане за него. Потвърждава, че ответникът е заминавал за чужбина за по няколко месеца в г.та, като през това време съпругата му оставала в с.Б.. Друг, освен ответника, не се занимавал с имота още от 2000 г..

И свидетелят М. живее в с.Б., на 30-40 м. от процесния имот. Същият потвърждава констатациите на свидетелите П. и И.К. в частта относно направените подобрения в имота, 3 времето, откакто ответникът живеел в процесния имот, както и липсата на оспорване на собствеността на ответника след смъртта на А.А..

От ангажираните гласни доказателства се установяват две основни групи противоречия – дали е било налице владение от страна на ответника спрямо процесния имот и времетраенето му. Безспорно е обаче от свидетелските показания, че наследодателите на ищците владеели имота до смъртта на всеки от тях необезпокоявано и явно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира следното:

По допустимостта

С ИМ от страна на ищците е направено искане до съда да бъде установено, че те притежават правото на собственост върху 182/240 ид. ч. от процесните имоти и искане да бъде осъден ответника да предаде владението върху имота. Без съмнение, в случая е предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС.

Настоящият иск е процесуално допустим и предявен при наличието на правен интерес за ищците, първо с оглед на твърденията им, че ответникът владее процесния имот, който счита за своя собственост, но за който няма влязъл в сила съдебен акт, разрешаващ спора със сила на пресъдено нещо, и второ – обстоятелството, че ответникът твърди, че упражнява свое право на собственост, възникнало на валидно правно основание. В тази вр. следва да се посочи, че за да бъде допустим иска по чл.108 от ЗС, е достатъчно да има твърдения, че ищците са собственици на вещта въз основа на конкретно основание, за което да няма влязло в сила съдебно установително решение и твърдение, че ответникът владее без правно основание тази вещ. Обстоятелството дали тези твърдения отговарят на формалната истина е въпрос на преценка на доказателствения материал и касае основателността, а не допустимостта на предявения иск.