Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 14.02.2023, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 597/2022
Вид
Решение № 62
Подписан
14.02.2023
В сила
23.06.2023
Състав
ДАНИЕЛА ВАСИЛЕВА ДИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 101 т.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 128, ал. 1 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 128, ал. 1 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 2, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 97 т.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62 гр. Плевен, 14.02.2023 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Дилова при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор Ив.Шарков, като разгледа докладваното от съдия Дилова адм. дело №597/2022г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от В.В.Й. против ГДИН за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лв за периода от 11.01.2022г. до датата на подаване на жалбата пред РС Плевен.В исковата молба се твърди, че ищецът е лишен от свобода и изтърпява наказанието в Затвора Белене. Твърди, че на 11.02.2022г. ищецът безпричинно не е допуснат от служители на администрацията в Затвора Белене до работното му място. Ударен е с железен предмет в тила, вследствие на което е получил силни болки в главата.

Твърди, че не е направено образно изследване със скенер за да се установи какви са последиците от удара.Твърди се, че от тази дата В.Й. има постоянно главоболие, вие му се свят, чувства се отпаднал и не може да спи.Твърди, че многократно е ходил до лазарета в Затвора, но оттам въпреки оплакванията му са го връщали и да му казвали че е добре и му няма нищо.Твърди, че за краткото време след удара до 27.05.2022г е свалил повече от 10 кг.Твърди, че исковата претенция против ответника за обезщетение на неимуществени вреди произтича от незаконосъобразни бездействия на ответника за периода от 11.01.2022г. до 03.06.2022г. изразяващо се в неосигуряване от администрацията на Затвора Белене на извършване на образно изследване със скенер, което е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 25 000 лв представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на бездействие на администрацията на затвора Белене изразяващи се в неизвършването на образно изследване със скенер на ищеца, в резултат на което не са предприети адекватни действия за лечението му, което е довело до влошаване на здравословното му състояние- болки в главата, виене на свят, отслабване с повече от 10 кг за кратък период от време, психически срив, чувство за унизено или потъпкано лично достойнство, за периода 11.01.2022г.-03.06. 2022г.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт Н.Б. в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че не е посочен конкретен причинител на увреждането на здравето на ищеца, както и липсват доказателства в подкрепа на твърденията за бездействие от страна на затворническата администрация. Излага доводи, че за да се квалифицира едно действие/бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което да е регламентирано в нормативен акт. Оспорва, твърденията в исковата молба, че здравословното състояние на ищеца е влошено, както и твърденията на ищеца във връзка с поставянето му в неблагоприятни условия за изпълняване на наказанието лишаване от свобода изразяващи се в бездействие на администрацията на затвора Белене да му бъде осигурено необходимото медицинско обслужване, а именно-изследване със скенер след претърпения удар и продължаващи оплаквания от удара.Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП Плевен изразява становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото не се спори, че ищецът В.Й. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ и изтърпява наказанието си в

Затвора Белене. Това се установява и от представената по делото справка / стр.

62/

По делото не се спори, че на 11.01.2022г.между осъдените лица Вл. Й. и Ас. М. е възникнало спречкване, при което Й. е бил ударен от М. с черпак по главата в областта на тила. Това се установява и от представената

/ на стр. 24/ докладна записка от М. В. ИСДВР 3 група, от която е видно че е уведомила Началника на Затвора Белене, че на 11.01.2022г. в 06,45 ч. в корпус № 2 , в столовата по време на хранене на 7-ма група, постовия надзирател е чул удар, когато се е обърнал е видял л.св.Вл.Й. да пада на земята и по неговите думи е бил ударен от л.св. А.М. с черпак в тила. Предложено е л.св. А. М. а нарушение н чл. 97 т.4 от ЗИНЗС, вр. чл. 100 ал.1 и ал.2 т.1, т.7 от ЗИНЗС да бъде наказан на осн. чл. 101 т.4 от ЗИНЗС със „Забрана за участие в колективни мероприятия“ за срок от 1 месец. Представено е обяснение от Вл. Й. и А. М..

По делото е представено / стр. 105/ копие от журнал, от който е видно че Вл. Й. е посетил медицинския център, където е констатиран оток на тила.

От показанията на св. Ст. В. и Г.Г. се установява, че Й. се е оплаквал, че е ходил до лекаря, но не му дават подходящо лекарство. Св. В., който има наблюдения 2 -3 седмици след инцидента, в показанията си пред съда твърди, че след инцидента Й. е бил пребледнял, казвал е, че не му е добре, че му се вие свят и не може да се храни. Бил е по-тих, не бил много разговорлив, както преди. Свидетеля Г., който е бил в една килия с ищеца твърди, че от удара В. е имал голяма цицина, която според свидетеля може да стане киста, кистата да стане тумор и да се получи рак. Свидетеля твърди, че докторът е искал на В. пари за скенер. Бил преместен в стационар, тъй като му казали че е добре и му давали аспирин и аналгин. Според свидетеля, след инцидента ищеца е спрял да се храни, отслабнал е, и след това продължава да се страхува. Свидетеля Г. също твърди, че отрядната е казала на ищеца, че ако иска да бъде направено изследване със скенер, ищецът е трябвало да го заплати.

По делото е назначена съдебно-мединска експертиза, от заключението на която се установява че в конкретния случай травмата на главата е съвсем „лекостепенна“, която засяга само повърхностните меки тъкани/кожа и подкожие на скалпа в окосмената част и причинява само оток, макар и относително голям на площ 5-6 см. Според ВЛ травмата не е причинила рана на кожата и последващо кръвотечение, не е причинила рана на кожата и последващо кръвотечение, не е причинила фрактура на подлежащите черепни кости, не е причинила контузия на паренхима на мозъчното вещество. Не е причинила и мозъчно сътресение съпроводено със загуба на съзнание и симптоми на реална опасност за живота като задух, посиняване, тремор (треперене) на крайниците или гърчове, пяна на устата, затискане на горните дихателни пътища от корена на езика (състояние известно в немедицинските среди като „гълтане на езика“), пълна липса на рефлекси. Според ВЛ това се потвърждава, както от свидетелските показания, така и от резултатите от лекарския преглед от екипа на „спешна помощ-Белене“, последващите медицински прегледи в медицинския център на Затвора, така и от направения (по-късно, през септември, по друг повод) скенер на глава. Спорев ВЛ тази лекостепенна „травма на главата“ не може да доведе до промяна в менталния статус или до органични (физически), трайни увреждания като „травматична церебрастения“, „травматична епилепсия“ и други подобни.

Тази лекостепенна „травма на главата“ не е довела до мозъчен оток, тъй като липсват изброените по горе клинични белези за реална опасност за живота. Тази лекостепенна „травма на главата“ не може да доведе до мозъчен оток на по-късен етап. ВЛ е посочило, че видно от „Фиш за спешна помощ на името на В.В.Й. от 11.1.22“ това изследване е извършено/ оценка по Глазгоу кома скала/. Резултатът е 15 точки, което означава, че пострадалия няма абсолютно никакви нарушения в съзнанието. Според ВЛ лечението с предписаните аналгетици, като парацетамол, аналгин и темпалгин е симптоматично. Видно от „Копие от медицински журнал на медицински център на Затвора в Белене“, на В.В.Й. са извършени медицински прегледи на 11.1.22 и 20.1.22, за лечение на „последиците от удара“- причинен оток на тила, на относително голяма площ. Предписани са обезболяващи симптоматични лекарства и студени компреси, за локалните болки и страдания, които ищеца е изпитвал. При подобен относително голям оток те могат да продължат до около 2 1/2 -3 седмици. Според ВЛ това лечение е било правилно.ВЛ е дало заключение, че в конкретния случай става въпрос за лекостепенна травма в областта на меките тъкани на главата, с тилна локализация, която е довела до масивен оток. Подобна лекостепенна и повърхностна травма не се нуждае от никакво специално лечение освен предписаното (обезболяващи средства и студени компреси). От нея не могат (и не са се развили) никакви усложнения или „остатъчни явления“, в причинна връзка с „травмата на главата, нанесена с черпака“. Експертизата счита, че оплакванията от „безсъние, световъртеж, отпадналост“, нямат никаква причинно-следствена връзка с „травмата с черпака, от 11.1.22“, и „с неназначаването на скенерово изследване след нея“ (тъй като сам по себе си скенера не лекува), а имат съвсем друга генеза. Ако травмата е била по-тежка (фрактура на черепа, с наличие на мозъчна контузия, субдурален или суабарахноидален хематом каквито у ищеца няма), дори при провеждане на „адекватно“ лечение (включително и болнично), често се получават тежки усложнения като „травматична енцефалопатия“, „травматична церебрастения“ или „травматична епилепсия“, дефекти в говора или качествена промяна на съзнанието. Според ВЛ причините за значителна загуба на тегло могат да бъдат много и най-различни.На възрастта на ищеца има само два вида заболяваиия, които могат да създадат сериозна опасност за здравето. Това са т.н. „анорексия“. Отслабването при В.Й. не е такова. Второто сериозно заболяване, при което има спадане на тегло е „Диабет тип 1“. Това заболяване се характеризира освен с рязко отслабване на тегло и с често пиене на вода, често уриниране, нощно уриниране, съхнене на устата и много висока кръвна захар. ВЛ е установило, че симптомите у ищеца не са такива и когато на 27.5.22 той е посетил медицинския център с оплакване от „рязка загуба на тегло“ още на същия ден са му изследвали кръвната захар. Резултатът от изследването е бил 5,9 милимола на литър, което е в границите на абсолютната норма и изключва, това опасно заболяване като причина за спада на тегло. Според ВЛ това действие на медицинските лица в медицинския център на Затвора- Белене е било правилно. По въпросът с редукцията на теглото на ищеца, експертизата счита че спадане на тегло действително е имало, но съобщените цифри „че бил 75 и станал 59 килограма за период от 3-4 месеца“ и съобщението пред лекаря-невролог на 13.9.22, че „отслабнал 18 килограма“, вероятно са пресилени. Според ВЛ при личния преглед на ищеца с линийка е била измерена т.н. „кожна гънка на корема“ (или калиперометрия), тоест измерване на дебелината на подкожната тлъстина.

Резултатът е 1,9см. За норма се счита между 1 и 1,5 см., а над 2,5 см. говорим вече за наднормено тегло, макар и все още „лекостепенно“. Тоест при това тегло и подкожна тлъстина на ищеца, не са настъпили никакви вредни последици за здравето от неговото отслабване. Счита се, че за нормално протичане на физиологичните процеси у мъжа е необходимо той да има мазнини равни на 3% от общото му тегло, а у жената 10%. Според ВЛ причината за „спада на тегло“, както и оплакванията от „общо неразположение, световъртеж, отпадналост, главоболие и безсъние“ най- вероятно се дължат на появата и развитието (което е продължило много месеци) на гнойното възпаление на меките тъкани на устната кухина (абсцес, флегмон, мукоцеле, абсцес на кучешкия зъб, както и уврежданията на зъбите- кариес и пародонтоза), благоприятствани и от лоша хигиена на устната кухина. Това състояние (гнойните колекции) от една страна „трови“ (подобно на туберкулоза или тежка хронична пневмония) организма, а от друга страна причинява дискомфорт и болки при хранене, поради което ищеца е започнал да приема по-малко количество храна.