Решение № 1503 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1503 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело № 20241100514817 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14817/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н. Б. К. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №15637 от 14.08.2024 г постановено по гр.д.

№20225/23 г на СРС , 70 състав , с което са отхвърлени исковете да въззивника с правно основание чл.422 ал1 ГПК във вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че СД „Н.-К. , С. и сие“ – в ликвидация ЕИК ******* от гр.София му дължи сумата от 6000 евро частичен иск от 24 000 евро главница по договор за заем от 22.12.2003 г , ведно със законната лихва от 22.05.2014 г до окончателното заплащане ; и сумата от 566 евро лихви за забава върху посочената главница за периода 22.12.2008 г – 07.05.2013 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2014 г по ч.гр.д.№27595/14 г на СРС , 70 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . С представената разписка се доказва предоставянето на заемната сума . Същата е ясна , не се нуждае от тълкуване и не е оспорена от ответника .

Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът не е доказал , че е налице договор за заем между страните по делото , включително , че заемната сума е била предоставена . Няма данни заемната сума да е била осчетоводена в дружеството . Р.С. не е била представляващ на дружеството и съдружник към момента на издаване на разписката , а не е представено и пълномощно . Разписката не е подписана от С.

1

. Съгласно чл.84 ал.2 ТЗ за сключване на паричен заем е необходимо съгласието на всички съдружници . Към 2003 г ищецът и Р.С. са били съпрузи , а са се развели към 2008 г .

Задълженията са погасени по давност . Т.нар.заем е нищожен поради липса на съгласие , заобикаляне на закона , липса на предмет , противоречие с валутния закон . Срокът за ликвидация е изтекъл и задължението не е заявено . Събирателното дружество е прекратено със смъртта на съдружника Величка С. през 2006 г.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.09.2024 г , поради което въззивната жалба от 24.09.2024 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че по делото е оспорено от ответника , че Р.С. е имала представителна власт по отношение на дружеството . Ищецът не е доказал такава представителна власт , както и че е била предадена сумата по договора за заем у а ищецът е С. са бивши съпрузи . Процесните вземания са погасени по давност . Има злоупотреба с право „при ползване на институции създадени за защита законните права и интереси на гражданите за демонстрации от личен характер“ .

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба .

Законосъобразни са водещите мотиви на първоинстанционния съд , че при наличие на изрично оспорване от ответника ищецът не е провел пълно и главно доказване , че Р.С.

/тогава негова съпруга с име и фамилия Р.С.-К.а/ имала представителна власт по отношение на ответника СД „Н.-К. , С. и сие“. Няма данни и не се твърди евентуални действия без представителна власт на Р.С. да са били потвърдени от страна дружеството , както и сумата от т.нар.заем да е постъпила в дружеството , да е била осчетоводена , декларирана пред НАП и пр. И само на това основание исковете са неоснователни .

Отделно възможно е да не е спазен чл.84 ал.2 ТЗ относно необходимостта от съгласие на всички съдружници за сключване на договор за заем , но този и останалите доводи в отговора на въззивната жалба -включително за наличие на погасителна давност и че разписката не е подписана от Р.С. - не подлежат на разглеждане , защото не са заявени своевременно в отговора на исковата молба и се явяват преклудирани .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 800 лева адвокатско 2 възнаграждение според представения списък на разноски .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №15637 от 14.08.2024 г постановено по гр.д.№20225/23 г на СРС , 70 състав .

ОСЪЖДА Н. Б. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на СД „Н.-К. , С. и сие“ – в ликвидация ЕИК ******* от гр.София сумата от 800 лева разноски пред СГС .

Решението подлежи на обжалване преди ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3