Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 22.06.2026, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 112/2026
Вид
Решение № 73
Подписан
22.06.2026
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. К., 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20261850200112 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на С. Г. С., ЕГН **********, подадена чрез упълномощен представител – адвокат В.К., против Електронен фиш серия К № 9842909, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като го счита за незаконосъобразен. Твърди, че съгласно законовите текстове не подлежи на санкциониране при условията на повторност, като счита, че това представлява незаконосъобразност, довеждаща до цялостна недействителност на оспорвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, като не е открит на посочения в жалбата адрес.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. С писмено изложение е направено искане за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай, че бъдат присъдени такива в полза на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, след като според извадка от АИС АНД, обжалвания ЕФ е връчен на 26.01.2026 г., докато жалбата е заведена в регистратура на ОД МВР С. на 06.02.2026 г., тоест в цитирания срок.

1

По същество е частично основателна, но на друго основание.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая преносима система ARH CAM S1 с № 120CCA2 /неправилно в ЕФ е обозначено като средство/, на 22.09.2024 г., в 15.32 часа, в гр. К., на разклон за МДЗ Б., при ограничение на скоростта от 50 км.ч., сигнализирано с пътен знак Д11, при отчетен толеранс от 3 км нарушението е заснето с техническо средство за скорост, при което лек автомобил Субару Форестър рег. № СА ***** МС се е движил със скорост от 65 км.ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС, е наложено административно наказание „глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 18 км.ч., а са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно приложения протокола за последваща проверка на АТСС от 24.04.2024 г.

В обжалвания ЕФ е посочено, че наказанието се налага при условията на „повторност“ - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 5218523 от 28.09.2023 г..

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост от 68 км.ч., надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.

Няма основание за съмнение и в установените конкретни стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата, час и място, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства, в каквато насока няма основание за съмнение, което е изразено от жалбоподателя в жалбата относно техническото средство.

Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, в който е отразено конкретното място, където е заснето нарушението.

2

Налице е протокол за използване на АТСС, издаден на 22.09.2024 г. от служител на ОД на МВР С. РУ К..

При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушението на правилата за движение, заснето с предвидена в закона автоматизирана система, използвана съобразно специфичните изисквания в цитираната наредба.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая мобилна система ARH CAM S1 с № 120CCA2, на 22.09.2024 г., в 15.32 часа, в гр. К., на разклон за МДЗ Б., при ограничение на скоростта 50 км.ч., установено с пътен знак Д11, автомобилът Субару Форестър рег. № СА ***** МС, собственост на жалбоподателката, е заснет докато се е движил със скорост от 65 км.ч.

Изложеното дава основание за извод, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение, да превишава стойността от 50 км.ч. за движение в насеелно място, началото и края на което е сигнализирано с пътен знак.

Основателно е възражението за неправилно приложение на санкционната норма, след като считано от 07.09.2025 г. в сила е редакция на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която за повторност се налага санкция в двоен размер, на само за изрично посочени нарушения на чл.

182, ал. 1 от закона, а именно за превишение на максимално разрешената скорост с над 40 км.ч.

По същество, в момента не се предвижда санкциониране за повторност на нарушения от вида, извършен от жалбоподателя – превишение от 11 до 20 км.ч. на максимално разрешената скорост.

Основателно е възражението на жалбоподателя в тази насока, но не и за твърдението му за невъзможност да бъде приложен правилно закона, след като е по-благоприятен за дееца, в каквато насока ЗАНН предвижда такава възможност, без да бъдат изменени фактите по нарушението, а и преди измененията в ЗАНН такава възможност съществуваше на основание разпоредбите на НПК, приложим в случая.

Този нередовност обаче не засяга изцяло законосъобразността на обжалвания ЕФ, а само частта от него, в която е определено правното основание за налагане на санкцията и нейния конкретен размер.

Съдът разполага с правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН да измени обжалвания ЕФ като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, както и да намали размера на наложеното административно наказание, като бъде изменено основанието за налагане на 3 административното наказание и бъде определено, че това е чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и бъде намален размера на административното наказание „глоба“ от 100 на 50 лева.

С оглед изхода от делото е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.

Предвид изложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 9842909, съставен от ОД на МВР С., в частта, в която е опредено основанието за налагане на административното наказание и е определен размера на административното наказание глоба,

КАТО ПОСТАНОВЯВА, че на С. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал.

1, т. 2 от ЗДвП се налага административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, И ПОТВЪРЖДАВА посочения ЕФ в останалата част.

ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР С. сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4