Решение № 17888 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17888 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110169572 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ лично и със съгласието на законния си представител А. В. Т. (конституиран на мястото на починалия ответник Б. М. М.), за установяване на вземания в следните размери, за които е издадена заповед за изпълнение от 21.08.2018 г. по ч. гр. д. № 48446/2018 г. на СРС, 40 състав: 623,54 лева – цена на топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, ап. 13, аб. **** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.07.2018 г. до окончателното плащане, 119,48 лева – мораторно обезщетение върху главница за топлинна енергия за периода от 16.07.2016 г. до 17.07.2018 г., 6,00 лева – цена на услуга „Дялово разпределение“ за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.07.2018 г. до окончателното плащане и 1,65 лева лихва за забава върху нея за периода от 16.07.2016 г. до 17.07.2018 г.

Първоначално искът е бил предявен срещу Р. М. М. и Б. М. М., като въз основа на исковата молба било образувано гр.д. № 20982/2019 г. по описа на СРС, 171 с-в, приключило с Решение № 20034992/10.05.2022 г., с което са изцяло уважени предявените искове. С Решение № 6164/11.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 7471/2022 г. по описа на СГС е обезсилено Решение № 20034992/10.05.2022 г., постановено по гр.д. № 20982/2019 г. по описа на СРС, 171 с-в по отношение на ответника Б. М. М., тъй като същото е постановено след като този ответник е починал и не са конституирани неговите наследници. В тази връзка и предвид указанията на СГС, с Определение № 49277/03.12.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК като ответник в производството по гр.д. № 1

69572/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в А. Б. М., ЕГН ********** на мястото на починалия ответник Б. М. М., който следва да извършва процесуални действия лично и със съгласието на майка си А. В. Т..

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Твърди, че един от собствениците на топлоснабдения имот е наследодателят на ответника – Б. М.

М., с квота в съсобствеността ½. Поддържа, че до имота на наследодателя на ответника е доставена топлинна енергия в размер 1247,08 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г., както и, че е извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 12 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г., които суми не са заплатени.

Поддържа, че наследодателят на ответника отговаря за половината от задълженията, съобразно притежавания дял от топлоснабдения имот, поради което претендира съответните суми. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 119,48 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 16.07.2016 г. до 17.07.2018 г., и обезщетение за забава в размер на 1,65 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2016 г. до 17.07.2018 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 24.07.2018 г. до окончателното й погасяване.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, озаглавен „Жалба“ от ответника А. Б. М., чрез неговия законен представител А. В. Т., но предвид обстоятелството, че ответникът действа лично и със съгласието на законния си представител отговорът следва да бъде подписан и от него лично. Поради тази причина съдът с Разпореждане № 71667/03.05.2025 г. е дал изрични указания в тази насока, които обаче не са изпълнени. С Определение № 28230/01.07.2025 г. съдът е дал последна възможност ответникът да подпише лично подадения чрез майка му отговор на искова молба, озаглавен „жалба“ в срок до първото по делото заседание, като съдът го е предупредил, че при неизпълнение на указанията ще приеме, че отговор в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил. В указания от съда срок отговора на исковата молба не е подписан лично от ответника, поради което следва да се приеме, че отговор на исковата молба не е постъпил.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ” ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, том I, рег. № 207, дело № 30 от 2008 г. се установява, че на 25.01.2008 г. Б. М. М. и Р.

М. М. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № *****, при равни квоти. Собствениците са учредили ипотека върху така придобития имот в полза на „Банка ДСК“ АД.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.06.2016 г. на ЧСИ ****, рег. № *** на КЧСИ, по изп.д.№ 2013******* процесният имот е придобит от трето на спора лице – ****

2

Владението върху имота, видно от приетия по делото Приемо-предавателен протокол, е предадено на новия собственик на 12.05.2017 г., като в същия са отразени показанията на инсталираните в имота водомери.

На 28.06.2017 г. приобретателят по публичната продан е подал заявление до ищцовото дружество за откриване на партида за отопление на имота.

Видно от приложеното по въззивното производство Удостоверение за наследници изх. № 1737/08.09.2022 г. Б. М. М. е починал на 21.12.2020 г. и е оставил единствен наследник - ответника в настоящото производство А. Б. М. (л. 32 от въззивното дело).

По делото е приета справка от СРС, видно от която в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, под № 244/07.02.2022 г. на основание Решение № ****, постановено по гр.д. № 15524/2021 г. по описа на СРС, 37 с-в, е вписано приемане по опис на наследството, оставено от Б. М. М., починал на 21.12.2020 г., от наследника А. Б. М. (л.23 от делото).

Представен е Договор № **** между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, **** и третото лице - помагач „ДАЛСИЯ“ ООД, с предишно фирмено наименование „Бруната България“ ООД, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 05.07.2001 г., както и Договор от 08.07.2011 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост, заедно с ценоразпис за дейностите, включени в минималния пакет за услуга „Дялово разпределение“.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщение към фактура № **** г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. за сумата от 1133,49 лв., извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г. и общата фактура, както и индивидуална справка за използвана топлинна енергия за процесния период, изготвена от третото лице-помагач и констативни протоколи за неосигурен достъп.

Според заключението на вещото лице инж. М. М. К. - Х. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Бруната България“ ООД. За изравнителния период 2015-2016 г. на определените две дати за отчет (14.04.2016 г. и 23.04.2016 г.) на уредите за дялово разпределение в сградата не е осигурен достъп в ап. 13, аб. **** за което е съставен констативен протокол. Вещото лице е установило, че на абоната не се начислява топлинна енергия за отопление на имот, а е начислена ТЕ, отдадена от сградната инсталация в зависимост от пълния отопляем обем 193 м3 и този на СЕС 3521 м3, както и за битово горещо водоснабдяване за четири обитателя по норма за разход. Според заключението начислените суми за периода по прогнозни данни са на стойност 1409,09 лв., а след годишното изравнение на стойност 1133,48 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. Сумата от 158,90 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г. е начислена по прогнозни данни. Вещото лице е установило, че за периода общият топломер в абонатната станция е преминал периодично метрологичен 3 контрол, съгласно Закона за измерванията.

Според заключението на вещото лице Б. С. М. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период за реално консумирана топлинна енергия са 1247,05 лв., след годишното изравнение за период 2015/2016 г., като само да периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. е в размер на 1133,46 лева, а за период от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер на 158,90 лв. само за БГВ. Дължимата законна лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 17.07.2018 г. – 254,22 лв. Вещото лице е установило, че за имота е начислено възнаграждение за услуга дялово разпределение по 1 лев месечно и е останала неплатена сума в общ размер на 12 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г., а законната лихва върху тази сума за периода 30.07.2015г. – 17.07.2018 г. е в размер на 2,96 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.