Определение № 3313 от 14.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3313 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно наказателно дело № 20261100604561 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Постъпила е частна жалба от частния тъжител И. Б. Ч. срещу Определение № 2344/21.05.2026 г., постановено по НЧХД № 13612/2025 г. по описа на СРС, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 5, т. 2 от НПК, образувано по тъжба на И. Б. Ч. срещу А.А. Ч. за престъпление по 182, ал. 2 НК.

Жалбоподателят прави искане атакуваното определение да бъде отменено и делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се доводи, че обжалваното определение е постановено в нарушение на НПК, както и на принципа за справедлив съдебен процес, посочен в чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Посочва се, че в тъжбата е назовано лицето, срещу което е насочена, признаците на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, съдебните актове, чието изпълнение е осуетено, и обстоятелствата, при които е извършено деянието. Излага аргументи, че съдържанието на тъжбата позволява в достатъчна степен да бъде определен предметът на обвинението, поради което неправилно производството е прекратено. Поддържа се, че СРС е прекратил производството на формални основания и е възпрепятствал достъпа на тъжителя до съд, като е администрирал бавно делото, макар всички указания да били изпълнени. Излагат се съображения, че ответникът по тъжбата многократно е осуетявал изпълнението на съдебни актове, уреждащи упражняването на родителските права и режима на лични отношения между тъжителката и детето й. Действията на СРС представлявали отказ от правосъдие, което не съответствало на международните стандарти за закрила на детето. Навеждат се доводи, че отделните неизпълнения на съдебен акт могат да съставляват продължавано престъпление, но не е необходимо всяко неизпълнение да се описва с прецизността на обвинителен акт.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от тъжителя доводи и служебно провери правилността на определението, намира следното:

Софийският районен съд е озаглавил съдебния си акт неправилно като определение, но независимо от това настоящият състав следва да разгледа акта на СРС, като това не представлява такова съществено процесуално нарушение, което да се отрази на изхода на делото. Постановеният съдебен акт по същество има характер на разпореждане и подлежи 1 на въззивен контрол по реда на глава 22 от НПК съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК (изм. с ДВ бр. 48/2023 г.). Законодателят е дал възможност на съдиятадокладчик да прекрати наказателно производство с разпореждане, без да провежда съдебно следствие, съгласно нормата на чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК. Именно това е направено в настоящия случай.

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл. 342, ал. 1, вр. чл.

341, ал. 2, вр. чл. 250, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения.

Делото пред СРС е образувано по тъжба на И. Б. Ч. срещу А.А. Ч. за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. В тъжбата са изложени твърдения, че бащата А. Ч. противозаконно е отнел детето от грижите на майка му в Република Косово на 04.11.2022 г., като го е довел в България и не спазва определени с първоинстанционно решение привременни мерки и режим на лични отношения. Посочено е, че с решение по в.гр.д. № 20241100511786 по описа на СГС е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. на майката И. Б. Ч. – тъжителка в производството. Решението се обжалвало пред ВКС, но било допуснато предварително изпълнение, за което бил издаден изпълнителен лист на 12.08.2025 г. Въпреки това бащата А. Ч. /ответник по тъжбата/ не предавал детето на майката, макар съгласно съдебното решение и издадения изпълнителен лист родителските права да били предоставени на нея и детето да следвало да живее при нея в Република Косово. Тъжбата е била подадена чрез адвокат Лазарова на имейл на съда, но не е била подписана с квалифициран електронен подпис е не е била внесена държавна такса в размер на 12 лева.

В молба за прилагане на доказателства от 17.11.2025 г. е посочено, че във връзка с предоставените родителски права на тъжителката е образувано изпълнително дело, като на насрочената дата за предаване на детето /14.11.2025 г./ предаване не се е състояло поради неоснователни причини, които ответникът по тъжбата е изтъкнал.

С разпореждане от 04.12.2025 г. СРС е дал указания на частния тъжител да отстрани констатирани нередовности в тъжбата си, както следва: да я представи подписана с квалифициран електронен подпис; да посочи кога, къде и по какъв начин е извършено престъплението; да уточни тъжбата си, тъй като не се твърди да е налице влязъл в сила съдебен акт и не се установява допуснато предварително изпълнение.

В изпълнение на указанията е подадена по имейл допълнителна тъжба, подписана с КЕП, към която е приложена и първоначалната тъжба, но този път подписана с КЕП. В допълнителната тъжба отново се посочва, че е допуснато предварително изпълнение на въззивното решение на СГС, като е издаден и изпълнителен лист. Наведени са твърдения, че А. Ч. никога не е изпълнявал определения от съда режим на лични отношения между майката и детето. Посочено е, че с цялостното си поведение през изминалите три години ответникът по тъжбата е осъществил състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.

Изложени са твърдения, че от м.08.2025 г. до м.12.2025 г. подсъдимият не изпълнява въззивното решение, като отказва да предаде детето на майката за упражняване на предоставените й родителски права.

С разпореждане от 16.04.2026 г. СРС отново е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, тъй като не били изпълнени предходните указания и не била внесена държавна такса в размер на 12 лева.

В изпълнение на горепосочените указания не е постъпвала допълнителна тъжба и не е прилаган документ за внесена държавна такса, поради което с атакуваното определение от 21.05.2026 г. СРС е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

2

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно като краен резултат, но при известни корекции в мотивите на СРС.

Указанията в първото разпореждане на СРС за подписване на тъжбата с квалифициран електронен подпис са изпълнени, поради което не е било налице основание за прекратяване на наказателното производство на това основание. С допълнение към тъжба от 22.12.2025 г., подписано с КЕП, тъжителят е представил и първоначалната си тъжба, подписана вече с квалифициран електронен подпис.

Не е било необходимо тъжителят да излага твърдения и да доказва, че решението на СГС е влязло в сила или че е допуснато предварително изпълнение, в какъвто смисъл са указанията, дадени в първото разпореждане на СРС. Тези указания не са били необходими, поради което неизпълнението им не е основание за прекратяване на производството.

Тъжителят е посочил, че с решение по в.гр.д. № 20241100511786 по описа на СГС му е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А., което решение се обжалвало пред ВКС, но било допуснато предварително изпълнение, за което бил издаден изпълнителен лист на 12.08.2025 г. Решението по в.гр.д. № 20241100511786 е с осъдителен характер, поради което и на основание чл. 282, ал. 1 и чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК подлежи на изпълнение, дори да не е влязло в сила, като в настоящия случай е издаден и изпълнителен лист. В този смисъл е без значение за редовността на тъжбата, че се твърди въззивното решение да е обжалвано пред ВКС – тоест да не е влязло в сила. Наведените твърдения, че за изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение е издаден изпълнителен лист, са били достатъчни, като не е било необходимо да се твърди и доказва, че въззивното решение е влязло в сила или че е допуснато предварително изпълнение. Във връзка с изложеното е относимо и Тълкувателно решение № 22 от 20.IV.1983 г. по н. д. № 23/83, ОСНК.

Неизпълнени обаче са останали указания на СРС за излагане на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, както и за внасяне на държавна такса. Тези указания са били законосъобразни и необходими предвид нормата на чл. 81, ал. 1 НПК, но въпреки това не са изпълнени, поради което правилно наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 НПК.

В първоначалната тъжба не са изложени конкретни твърдения за времето, мястото и начина, по който А.А. Ч. е осъществил състава на твърдяното престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. От една страна е посочено, че бащата А. Ч. противозаконно е отнел детето от грижите на майка му в Република Косово на 04.11.2022 г., като го е довел в България и не спазва определени с първоинстанционно решение привременни мерки и режим на лични отношения. От друга страна, тъжителката твърди, че с решение по възз. гр. д. № 20241100511786 Софийски градски съд е предоставил родителските права на нея и е определил режим на лични отношения между бащата и детето, като е издаден и изпълнителен лист, но А. Ч. не изпълнява доброволно.

В молба за прилагане на доказателства от 17.11.2025 г. е посочено, че във връзка с предоставените родителски права на тъжителката е образувано изпълнително дело, като на насрочената дата за предаване на детето /14.11.2025 г./ предаване не се е състояло поради неоснователни причини, които ответникът по тъжбата е изтъквал.

С допълнението към тъжбата от 22.12.2025 г. тъжителката Ч. е навела твърдения, че А. Ч. никога не е изпълнявал определения от съда режим на лични отношения между майката и детето. Посочено е, че с цялостното си поведение през изминалите три години ответникът по тъжбата е осъществил състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.

Същевременно са изложени твърдения, че от м.08.2025 г. до м.12.2025 г. А. Ч. с цялостното си поведение и действия не изпълнява съдебно решение, не приема книжа от ЧСИ, не се явява на назначените изпълнителни действия, възпрепятства реалните контакти между майката и детето.

От така изложеното по-горе не стават ясни конкретните факти, за които И. Ч. повдига обвинение на А. Ч.. Първо се твърди, че от 04.11.2022 г. бащата противозаконно е отнел 3 детето и отказва да го върне на майката, без да са описани подробни и конкретни обстоятелства и без да се твърди тогава да е имало подлежащ на изпълнение съдебен акт.

Впоследствие се посочва, че СРС е постановил привременни мерки и е определил режим на лични отношения между майката Ч. и детето, които бащата Ч. не изпълнява. След това се посочва, че с решение по възз. гр. д. № 20241100511786 Софийски градски съд е предоставил родителските права на майката /тъжителката/ и е определил режим на лични отношение между бащата и детето, като е издаден и изпълнителен лист, но А. Ч. възпрепятствал изпълнението. Най-сетне са изложени твърдения, че три години А. Ч. осъществява състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, както и че от м.08.2025 г. до м.12.2025 г. не изпълнява съдебно решение, не приема книжа от ЧСИ, не се явява на назначените изпълнителни действия, възпрепятства реалните контакти между майката и детето. Така формулираните от И. Ч. противоречиви, непълни и неясни обстоятелства не позволяват да се разбере кой съдебен акт не е изпълнен, кога е осъществено неизпълнението и с какви действия А. Ч. е осъществил неизпълнението. Не става ясно дали А. Ч. се обвинява за това, че към 04.11.2022 г. е имало подлежащ на изпълнение съдебен акт, който не е изпълнил, като е отказал да върне детето на майката, дали му се повдига обвинение за нарушен режим на лични отношения между детето и майката или бива обвиняван за това, че не изпълнява въззивното решение на СГС, с което родителските права са предоставени на майката. От тъжбата не може да се изведат и конкретни деяния, описани по време, място и начин на извършване, с които А. Ч. е осъществил неизпълнение на съдебни актове.