Решение № 8 от 12.01.2024, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. В.П., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С.ова при участието на секретаря Марияна П. В. като разгледа докладваното от Соня Анг. С.ова Гражданско дело № 20233610100170 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по депозиран при условията на субективно кумулативно съединяване положителен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал.

1 от ГПК, предявен от К. Д. К. срещу С. И. К. и И. В. М. . Ищцата моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е изключителен собственик на основание давностно владение, упражнявано от ищцата от началото на 1997г. до датата на депозиране на исковата молба, на урегулиран поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., одобрени със Заповед РД 18-44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

В.П., ***, с площ от 643 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10метра), номер по предходен план: 1148, в квартал 85, парцел 4, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор: ***, със застроена площ от 130 кв. м., брой етажи 2, предназначение - жилищна сграда – многофамилна.

Ищцата излага, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба №47, том I, дело № 103 от 26.03.1982г. на Районен съд - гр. В.П. първият ответникът С. И. К. и Д.К.М.

(наследодател на ищцата) придобили правото на собственост върху имот с идентификатор №***, находящ се в гр. В.П., ***, а по плана от 1978г. представляващ УПИ с планоснимачен номер 1148, парцел 4, в квартал 85, с площ от 643 кв.м. Сочи, че с договор за групов строеж от 29.10.1982г. ответникът К. и М. в качеството на съсобственици на имота се съгласили да построят сграда в него, и след завършването й, да придобият обособени части от нея. Ищцата поддържа, че строежът на сградата започнал през 1982 г., но единствено нейният наследодател извършвал и финансира строителни дейности в имота, докато първият ответник се дезинтересирал, както от самия имот, така и от планираното строителство, в резултат на което сградата останала с незавършен горен етаж и с временен покрив, а долният етаж, който бил предвиден за Д.К.М. (наследодател на ищцата), бил 1 завършен изцяло от него. К. навежда твърдение, че през 1996 год. се заселила в имота заедно със съпруга й, като направила необходими ремонти в същия - укрепила и реновирала оградата на имота, поставила нова и по-здрава входна врата на парцела. Сочи, че в посочения период от време в имота се съхранявали скъпоструващи строителни материали, а постройката била недовършена (без входни врати и прозорци), което наложило поставянето на нова ограда и входна врата. Ищцата акцентира, че ответникът К. по никакъв начин не се противопоставил на извършваните от нея действия и не защитил собствеността, като липсвали заведени от него пред компетентните органи жалби или искове Ищцата релевира, че наследодателят й Д. М. и съпругата му упражнявали всеобхватна и пълна фактическа власт върху целия имот, включително върху УПИ и недовършената постройка, като извършвайки строителни работи в него, манифестирали фактическа власт върху имота пред всяко трето лице, включително и пред съсобственика С. И. К., а последният по никакъв начин не се противопоставил.

Допълва, че през 1996 год. била допусната заедно със съпруга й в имота от наследодателя й Д. М., като се регистрирали адресно в имота и придобили качеството на негови държатели, а ответникът К. отново не се възпротивил на това обстоятелство. Сочи, че и в този времеви период нейният баща и нейната майка владеели целия имот за себе си, заедно с построената в него сграда с идентификатор ***, като преди датата на смъртта на М., родителите й са придобили по давност в режим на СИО процесният недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда с идентификатор *** и ½ идеална част от УПИ с идентификатор ***. Доколкото ищцата е единствен наследник по закон и е приела наследството, счита, че придобитото от наследодателя й М. право на собственост е преминало в нейния патримониум, като и към датата на предявяване на иска живее в имота, на първия етаж.

Освен това уточнява, че считано от началото на 1997г. е започнала да упражнява самостоятелно, необезпокоявано и явно фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение да го свои, като е демонстрирала това намерение, както срещу своите родители Д. и И. М.и, така и срещу ответника С. К.. Излага, че нито родителите й, нито ответникът С.

К. са се противопоставяли на намеренията на К. да придобие имота.

Предвид изложеното, настоява исковата й претенция да бъде уважена изцяло и претендира сторените съдебно-деловодни разноски

В последното проведено открито съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковата си претенция и настоява същата да бъде уважена.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. И. К., който не се явява и не изпраща процесуален представител в откритото съдебно заседание, нито депозира становище по исковата молба.

Ответницата И. В. М. е подала отговор, в който взема становище по процесуалната допустимост и основателност на исковата претенция. Излага, че живее в процесния имот заедно с дъщеря си (ищцата). Заявява, че през последните над петнадесет години не е виждала някой друг да обитава къщата и постройките, освен дъщеря й и съпругът й.

Признава, че винаги е приемала ищцата за собственик на имота и няма претенции по отношение на същия. Счита, че исковата претенция следва да бъде уважена като моли да не бъде осъждана да заплаща сторените съдебно-деловодни разноски по делото, доколкото не оспорва иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От ангажирания договор за собственост на недвижим жилищен имот по чл. 20 от ЗСГ, 2 обективиран в нотариален акт № 47, том 1, дело № 103/1982 год. по описа на районен съдия при РС – В.П. се установява, че Д.К.М. и С. И. К. са придобили право на собственост върху следния недвижим имот: полумасивно жилище, подобрения и насаждения в двор от 660 кв.метра, в парцел IV-1148 от кв.85, по плана на град Преслав.

Видно от представения договор за групов строеж от 28.10.1982 год., сключен между Д.К.М. и С. И. К., последните са се задължили веднага след откриване на кредитирането на строежа с общи усилия и средства да започнат строеж на жилищна сграда на два етажа на ***, парцел IV-1148 от кв.85, по плана на град Преслав, като всеки следвало да получи в дял: за Д. М.: жилище (апартамент) на първи жилищен етаж, състоящ се от 4 стаи, кухня и санитарен възел със застроена площ от 116 кв.метра, заедно с изби № 1, 4 и 5, както и ½ ид.част от общите части на сградата и парцела с право да ползва източната част на парцела; за С. К.: жилище (апартамент) на втори жилищен етаж, състоящ се от 4 стаи, кухня и санитарен възел със застроена площ от 116 кв.метра, заедно с изби № 2 и 3, заедно с всички тавански помещения, изградени над неговия етаж, както и ½ ид.част от общите части на сградата и парцела с право да ползва западната част на парцела.

Видно от констативен протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ изх. № 25/ 09.02.2023 год., изд.

От Община В.П. жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор ***, е изградена по одобрени строителни книжа и разрешение за строеж № 112/ 02.08.1982 год. на осн. Договор за групов строеж от 28.10.1982 год. Обектът представлява монолитна сграда със застроена площ от 130 кв.метра, състояща се от сутерен, два жилищни етажа и таван. Напълно завършен и обитаем е първи жилищен етаж. Втори етаж и таван са завършени в груб строеж и са необитаеми. Констатирано е, че на втори жилищен етаж остават за изпълнение всички довършителни работи – вътрешни инсталации, мазилки, топлоизолации, вътрешна и външна дограма.

Приложени са по делото множество документи за поръчвани и закупувани строителни материали, за които ищцата твърди, че са били вложени в построяване на жилищната сграда, въз основа на сключения договор за групов строеж (5 бр. експедиционни бележки за периода 1994 год.- 1995 год., 10 бр. фактури, издавани за периода 1983 год. – 1995 год., 3бр. квитанции, издадени през 1994 год., на името на Д.К.М.; позволително за извоз за дървени материали от 1984 год., издадено за Д. М.).

От ангажираното удостоверение за граждански брак, изд. Въз основа на акт за сключен граждански брак № 23 от 25.04.1976 год., съставен в гр. В.П. безспорно се установи, че ответницата И. В. М. е била в брак с Д.К.М. към датата на придобиване на процесния недвижим имот с идентификатор ***.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 433/10.10.2022 год., изд. от общ.

В.П. се установява, че лицето Д.К.М. е оставил свои законни наследници – съпругата си И.

В. М. (конституирана като ответник в настоящото производство) и дъщеря си К. Д. К.

(ищца).

По делото са приложени удостоверения за постоянен адрес на ищцата и на ответницата И.

М. съответно изх. № 35 и 36 и двете от 25.05.2023 год., изд. от общ. В.П., от които се установява, че двете имат регистриран постоянен адрес в град В.П., *** (в процесния недвижим имот).

Видно от представеното Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7701000763 от 09.09.2022 год., изд. от Общ. В.П. данъчната оценка на процесните имоти с идентификатори ***, *** и *** възлиза на 11813,10 лева.

Приобщена е към материалите по делото скица № 15-1038174 от 07.09.2022 год., изд. от СГКК – гр. Ш. на ПИ с идентификатор ***, върху който са построени сгради с идентификатори *** със застроена площ от 130 кв.метра, брой етажи – 2, предназначение: жилищна сграда, многофамилна и *** със застроена площ от 3

40 кв.метра, брой етажи – 1, предназначение: селскостопанска сграда. В скицата е отразено, че няма данни за собственици на имотите.

От ангажираните писмени доказателства безспорно се установява, че имот с идентификатор *** е идентичен с описания недвижим имот в договор за собственост на недвижим жилищен имот по чл. 20 от ЗСГ, обективиран в нотариален акт № 47, том 1, дело № 103/1982 год. по описа на районен съдия при РС – В.П..

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на трима свидетели, допуснати по искане на ищцата – В. Й. В., М.С.Д. – съжител на ищцата и С. А. А..

Св. С. А. А. твърди, че е непосредствен съсед на ищцата. Сочи, че живее на същата улица от 2004 г. Излага, че само ищцата живее заедно със семейството си в процесния недвижим имот, като не е виждал други хора в къщата. Твърди, че за ремонтирането и поддържането на къщата се грижат само ищцата и съжителят й. Допълва, че допреди завеждане на настоящото дело е знаел, че вторият етаж от къщата е собственост на ищцата. Категорично заявява, че ответникът С. К. не посещава имота и не влага никакви средства в него.

Св. В. Й. В. излага, че повече от 10 години ходи на гости на ищцата и семейството й в процесния недвижим имот. Твърди, че не е виждал в имота друг, освен ищцата и нейните близки. Допълва, че освен тях никой друг не живее в имота, нито е предявявал претенции по отношение на същия. Акцентира, че разбрал наскоро, че е заведено дело, тъй като ищцата не могла да се разбере с ответника по въпроса.

Св. М.Д. споделя, че нежеланието на ответника К. да завърши втория етаж от къщата им създава множество проблеми. Излага, че през 2000 години построили временен покрив на втория етаж, за да не проникват вода и сняг в плочата над първия етаж. Сочи, че след 2010 год., когато им се родило второто дете решили да заживеят постоянно в имота, което наложило необходимостта да поставят временни прозорци на втория етаж, за да съхранят собствения си имот. Свидетелят е категоричен, че през последните 20 години ответникът К. не е проявявал интерес към втория етаж от къщата, нито е посещавал имота. Допълва, че през 2011 година направил опит да осъществи контакт с ответника, но не успял да го мотивира нито да завърши втория етаж от къщата, нито да им го продаде. Ответникът му заявил, че няма финансова възможност да завърши етажа и не се интересува от проблемите, които възникват за обитателите на първия етаж от къщата. Драгнев акцентира, че от 2011 година насам ответникът не е посещавал имота, не се интересува от него и не е проявил никакво желание да го стопанисва.