Решение № 307 от 12.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Сливен, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242230100379 по описа за 2024 година

Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на потребителски кредит и договор за поръчителство и осъдителни искове с пр. осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между ищеца и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е сключен договор за паричен заем № **** от **** г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 700 лв. за срок от 10 четиринадесетдневки. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 47,38 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%. Договорената двуседмична вноска по кредита е в размер на 98,42 лв., а общата дължима сума от потребителя – 760,60 лв.

Във връзка с изискването от договора за заем заемополучателят да обезпечи задължението си, на датата на неговото сключване (**** г.) на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номера на договора за заем. Вторият договор се сключва с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като по силата на него, кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 399,40 лв., разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 10 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е формирана капитализирана вноска в размер на 116 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 39,94 лв. и вноска по кредит 76,06 лв. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 700 лв. и за период на ползване от 4 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати 1160 лв., от които 760,60лв. към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 399,40 лв. към гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Въпреки че задълженията по кредита са заплатени предсрочно, от 1 потребителя е изискано и същият е заплатил пълния размер на записаните и в двата договора задължения.

Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като се излагат аргументи в тази насока.

Твърди се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл.

19 от ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения с договора размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.

Сочи се, че в настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелството, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи идентификатор, двете дружества са „свързани лица“, както и че кредиторът е включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита безспорно сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. В тази връзка се счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР.

Ето защо се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП“, както и по смисъла на правото на ЕС. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация.

Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Твърди се, че Договорът за паричен заем е нищожен, тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на 2 поведение установени в обществото.

Процесната клауза за възнаградителна лихва по договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва, води до нищожност и на целия договор.

В настоящия случай за кредит в размер на 700 лева и срок за ползване от около 4 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на 499,40 лв., която сума е почти съизмерима с главницата и същевременно надвишава многократно уговорената лихва в договора, а именно 60,60 лв.

Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, е което:

Да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № **** от **** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите.

Да бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на гаранция № **** от **** г., сключен с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.

Да осъди на основание чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26 ал.1 от ЗЗД и чл.

146 от ЗЗП, във вр. с чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да заплати на И. Х. Б., сума в размер на 60,60 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба, до датата на окончателно й заплащане.

Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на И. Х. Б., сума в размер на 50 лв., като частичен иск от 399,40 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба, до датата на окончателно й заплащане.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, чрез процесуален представител, в който се счита, че предявеният 3 иск е недопустим, поради липса на правен интерес на ищеца, както и че претенциите на ищеца са неоснователни. Излагат се аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.

Моли се настоящото производство да бъде прекратено по отношение на установителния иск, като недопустим.

Твърди се, че процесният договор за паричен заем е действителен и в пълно съответствие с изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 – 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, като се излагат подробни аргументи в тази насока.

Твърди се, че годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл.19 ал.2 от ГПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК. Включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита.

Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Заемополучателят е можел да избира измежду три вида обезпечения, които да представи. Дружеството е нямало как да прогнозира към момента на сключване на договора за паричен заем, кое обезщетение ще избере ищецът, поради което и няма как да предвиди какви разходи за заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техния размер, а и дори да е имало подобна информация, то тези разходи не са във връзка с отпускането на кредита, поради което и не следва да бъдат включени в ГПР.

Твърди се, че при отпускането на кредита дружеството е действало добросъвестно, т.е. преди да сключи договора за кредит ищецът е знаел както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение. Преди ищецът да е бил обвързан от договор за предоставяне на потребителски кредит в съответствие с чл.5 от ЗПК, кредиторът своевременно му е предоставил съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от дружеството условия на договора, необходимата информация за вземане на информирано решение. След като ищецът предварително запознат със съществуващите условия на кредита е изразил съгласие за сключване на договор, то съгласно практиката на ВКС, това съгласие и последващото подписване на договора следва да се приема като изразяване на становище по предложените условия, частен случай на индивидуално уговорена клауза.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск, тъй като същият е недопустим, както и се счита, че претенцията на ищеца е неоснователна. Излагат се аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.

4

Твърди се, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона и е сключен валидно. Същият не страда от пороците посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.

Твърдението, че договорът за поръчителство противоречи и заобикаля множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожен, е несъстоятелно. Дружеството не предоставя потребителски кредити. Дейността на дружеството и договорите, които сключва се регламентират от ТЗ, а не от ЗПК.

Твърди се, че дължимото се възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.

При сключване на договора дружеството е действало добросъвестно. Клаузите в договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора.