Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 20.03.2024, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 359/2023
Вид
Решение № 27
Подписан
20.03.2024
Състав
Милуш Руменов Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 93в, ал.17, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, т.3 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП
  • чл. 36 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. гр.Велинград, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200359 по описа за 2023 година

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 36-0001630/25.10.2023г. на Директор РД АА-Пловдив, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Т. С. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 36, § 1, т. i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В нея се твърди, че НП е издадено при допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като се счита и че санкционираното лице не попада в изискването на Регламента (ЕС) № 165/2014г., тъй като месец и половина преди проверката не е управлявал съответното превозно средство. Алтернативно се поддържа, че случаят е маловажен и административнонаказващият орган неоправдано не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.10.2023г., на път II-84, в района след Гара Костандово в посока на движение към гр. Велинград, в присъствието на колегата си С. С., служителят на РД „Автомобилна 1 администрация“- Пловдив И. П. спира за проверка управляван от Т. С. К. автобус „СетраС315 УЛ“ с рег. № РА3216КХ, извършващ случаен превоз на пътници по маршрут гр.

Велинград – с. Карабунар – гр. Велинград, с монтиран аналогов тахограф. Водачът не представя на проверяващите част от изисканите от тях документи - тахографски листове за част от предходните 28 дни, а именно – от 07.09.2023г. до 05,35 часа на 03.10.2023г., нито документ, оправдаващ невъзможността да бъдат представени такива листове. Предвид това проверяващите му съставят за констатираното нарушение АУАН с № 370/05.10.2023г., в който водачът отбелязва като обяснения и възражения: „издадени на края на месеца“. На база на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява б е з с п о р н о от следните доказателства: НП № 36-0001630/25.10.2023г. - оригинал; АУАН № 00370 от 05.10.2023 г., Фактура известие № 00014 от 02.10.2023 г., Пътен лист № 520676 от 05.10.2023 г., Заповед № РД-08-30/24.01.20г. на министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията, 2 броя епикризи, издадени от КОЦ – Пловдив на Гивеза Костадинова К.а № 14023/2022 г. и № 16720/2023г. Получено писмо с рег. № 885/05.02.2024 г. на РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив; Справка за трудови договори на Т. С. К., Справка от търговския регистър на ЛКВ Турист ЕООД, писмо с вх. № 885/05.02.2024г. по описа на РС-Велинград от РД АА-Пловдив, два броя тахошайби – съответно за дати 26.09, и 28.09. и Трудов договор № 5 от 13.06.2022г., обясненията на Т. К. и показанията на свидетелите И. П., С. С. и Д. Т..

От показанията на свидетелите И. П. и С. С. се установява, че при проверката водачът на автобуса не е бил в състояние да представи документите, с които е бил длъжен да разполага по закон. Това обстоятелство се потвърждава и от обясненията на самия наказан Т. К., в които се сочи и че поради здравословни проблеми на съпругата му рядко работел, като на 05.10.2023г. инцидентно карал автобуса, а месец преди тази дата не бил работил, обаче парадоксално твърди и че е имал тахошайби за два дни преди проверката, и от негова страна са представени по делото и два броя тахошайби с името му за датите 26.09. и 28.09.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.

34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно чл. 36, § 1, т. i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. - Когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: i) тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни; А според разпоредбата на чл.

93в, ал.17, т.1 ЗАвП - Наказва се с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни: 1. тахографски листа, и/или… 4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от 2 наредбата по чл. 89, ал. 1. Безспорно доказан факт е, че в качеството си на водач на съответния автобус, извършващ случаен превоз на пътници Т. К. не е представил не само всички тахографски листа, с които би следвало принципно да разполага, а и алтернативно предвиденото в закона необходимо за такива случаи удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1, с което – съобразно чл. 10, ал.1 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. , да обоснове невъзможността да представи изисканите му документи. В идентичен смисъл следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 34, т.3 след буква „б)“ на Регламент (ЕС) №165/2014г. („Държавитечленки налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство.“) и на чл.90, ал.2 от Наредба № 12 от 5 януари 2007 г. („Водач, който не може да представи тахографските листове по ал. 1 поради това, че не е управлявал автомобила, представя на контролните органи документ, удостоверяващ, че е бил освободен от работа.“). При написаното от водача в акта обяснение/възражение - „издадени на края на месеца“, явно отнасящо се до изисканите от него документи, проверяващите органи са имали всики основания да смятат, че то се отнася до тахографските листове и коректно са описали нарушението, отразено и в наказателното постановление. Ето защо водачът е законосъобразно санкциониран за това конкретно нарушение.

Всички възражения на жалбоподателя за неоснователни.

И в съставения АУАН и в издаденото на база на него НП са достатъчно ясно посочени и описани обстоятелствата по нарушението, датата и мястото и на извършването му, така че да няма нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, респективно – на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, л.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

Неотносимите към наказателноправната съставомерност на деянието здравословни проблеми на съпругата му, изтъквани като причина за честото му отсъствие от работа не освобождават жалбоподателя от гореописаните му нормативни задължения - да е в състояние да представи съответните документи, докато изпълнява трудовите си задължения.

В същото време вътрешно противоречивите му обяснения – че не е работил месец и малко преди датата на проверката, но пък разполагал с тахографски листи за 03. и 04.10.2023г., а и представя такива за дати 26.09. и 28.09 дискредитират защитната му позиция, че се явявал на работа инцидентно. Тази теза е неубедително поддържана и от свидетеля Д. Т., който като работодател на К. – не знаел дали той бил на работа предния ден; предоставял транспортните средства на водачи на повикване без писмен документ; според него преди проверката К. отсъствал повече от 28 дни; и въпреки, че Д. Т. е управител на транспортни фирми - не бил наясно дали се съхраняват или унищожават тахографските шайби.

Изложените противоречия предпоставят съмнителната достоверност на приложените пред съда тахографски шайби. В същия смисъл - в Решение № 10 от 11.01.2023 г. по к. а. н. д. № 1028/2022 г. на АдмС - Пазарджик – „Законодателят е въвел задължение за представяне на документите именно към момента на проверката, за да се избегнат злоупотреби с 3 последващо съставяне на документи с невярно съдържание или само за целите на съдебното производство. Последващото им представяне съдебната практика еднозначно приема, че е ирелевантно и не може да бъде основание за отмяна на НП.“

Сама по себе си несъстоятелна е и прокарваната от страна на жалбоподателя защитна позиция, че той не би могъл да задължава работодателя си да му издаде документ, удостоверяващ, че е бил освободен от работа. Отделно от това, че изобщо не се твърди такъв отказ, видно от цитираните нормативни документи – издаването на такъв документ е задължение на работодателя, а неизискването за спазването му от страна на работника е за сметка на последния и той е този, който поема риска да бъде санкциониран – както в случая.

В същото време ако се приеме, че неиздаването на такъв документ поради „пропуск в суматохата“ от страна на работодателя оневинява водачите – би довело до масови злоупотреби и неспазване на изискванията на закона с перманентни подобни недобросъвестни оправдания.

Предвид обстоятелството, че неспазените в случая нормативни изисквания са предвидени именно с оглед гарантиране спазване на времето за почивка на водачите, предвид завишения риск от работата им с МПС от съответните категории, предпоставящи сериозна обществена опасност при инциденти, а и с оглед обстоятелството, че в случая са превозвани хора – случаят не би могло да се приеме за маловажен. Действително не са констатирани вредни последици, но и съставът на визираното нарушение не изисква настъпването на такива, тъй като нарушението е на формално извършване, а не резултатно.

Иначе водачът не би бил санкциониран по административен ред.

С оглед гореизложеното наказателно постановление № 36-0001630/25.10.2023г. на Директор РД АА-Пловдив следва да бъде потвърдено.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 36-0001630/25.10.2023г. на Директор РД АА-Пловдив

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

4