Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 50 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 52/2023
Вид
Протокол № 50
Подписан
22.03.2024
В сила
22.03.2024
Състав
Елеонора Петрова Серафимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 375 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 519, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.558, ал.5 · Кодекс за застраховането
  • чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 50 гр. Пазарджик, 18.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900052 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцата А. А. Р. ред.пр. се явява лично и с адв. Г. Й. редовно упълномощен.

За ответника „Гаранционен Фонд“ ред.пр. не се явява представител, както законен така и процесуален В постъпилото становище на 15.03.2023г. подадено от пълномощника адв. М. се съдържа изявление за даване ход на делото, поради липса на процесуални пречки. Заявено е, че Гаранционен фонд е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие.

За третото лице помагач И. А. С. ред.пр. се явява адв. Н. Г. редовно упълномощен.

Адв. Й.: – Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА:

В цитираното по горе становище адв. М. е оспорил изцяло исковата молба и е заявил, че поддържа депозирания отговор по делото.

Адв. Й.: - Поддържам ИМ и направените доказателствени искания към 1 нея. Оспорвам депозирания отговор от ответника и третото лице помагач.

Адв. Г.: - Поддържам отговора.

На основание чл. 375 от ГПК съдът

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО

Настоящото дело е образувано по искова молба от А. А. Р., ЕГН **********, от гр.П., ул. „С.Н.“ № 40, чрез пълномощника й адв. Г. Й. (САК) против „Гаранционен Фонд“, Булстат 121446665, със седалище и адрес на управление.гр. С. 1000, р-н С, ул. Г.И. № 2.

В обстоятелствената част на ИМ са наведени следните твърдения:

На 22.05.2022 г., около 17:30 ч, на път III-375 (2 км.) настъпил пътен инцидент, при който л.а. марка “БМВ”, модел “320Д”, с peг. № ................, на ляв завой губи контрол, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска правомерно движещия се л.а. марка “Ауди”, модел “А 3”, с peг. № ............, управляван от ищцата А. Р.. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е peг. № 315р[1]6748/23.05.2022 г., на РУМВР Пазарджик и било образувано ДП № 119/22.05.2020 г. на РУ-МВР Пазарджик.

Вследствие на пътния инцидент, пострадалата била откарана по спешност в “МБАЛ Пазарджик” АД, където лекарите установили, че е получила фрактура с луксация на лява глезенна става и охлузване на корема.

Същия ден (22.05.2022 г.) била подложена на оперативна интервенция, при която под интубационна анестезия й били поставени два малеоларни внита, фрактурата била фиксирала чрез реконструктивна плака с 6 отвора, проксимално и 6-дистално, както и гипсова имобилизация. Твърди се, че фрактурата получена от пострадалата била изключително тежка, тъй като й причинила силна деформация на увредения крайник.

Твърди се, че към настоящия момент ищцата се възстановявала в дома си, като ежедневието й преминавало на легло, изпитвала изключително силни болки с невъзможност да изправя и движи без чужда помощ, а според лекуващия лекар, възстановителния период щял да продължи повече от година. Пояснява се, че предвид изключително тежката фрактура през първите два месеца за битовите и ежедневните нужди се грижили близките й, които й помагали да се облича, обува, да се изправя от седнало или легнало 2 положение, а тя приемала обезболяващи и антикоагуланти. Твърди се, че била ограничена в движенията си и почти не се движела, а когато това се налагало, задължително ползвала придружител и патерици. Това й създавало редица неудобства, тъй като и при най-елементарно движение изпитвала силни болки в увредения крайник, а при натоварване същият започвал да се подува и да отича. При промяна на времето също изпитвала силни болки, чувство на изтръпване и пулсиране. Особено нощно време не можела да се спи от болки в левия си крак, поради което й се налага да пие силни болкоуспокоителни лекарства.

Инцидентът дал отражение и върху психиката на пострадалата. Тя страдала от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Получила посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез поС.ни мисли за случилото се. Загубила желание да води какъвто и да било социален живот. Била притеснена, че няма да може да се възстанови напълно, което я карало да се чувства отчаяна и да не желае да излиза извън дома си. Към настоящия момент тя била в болничен, който щял да бъде удължен за още поне месец.

Твърди се, че във връзка с процесния инцидент, ищцата направила разходи за заплащането на проведените оперативни интервенции и лекарствени медикаменти в размер на 1044,21 лв. Вследствие на удара бил увреден тотално л.а. „Ауди”, „А3”, с peг. № ............, собственост на ищцата, за заплащането на който се претендира сумата от 5000 лв.

Според съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 315р-6748/23.05.2022 г. на РУ на МВР Пазарджик, към датата на пътния инцидент л.а. марка “БМВ”, модел “320Д”, с peг. № ................, 16.05.2017 г., нямал сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност”.

С молба вх. № 24-01-224/27.06.2022 г. ищцата завела писмена претенция, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ГФ и въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне изтекъл на 27.09.2022 г. ответникът все още не заплатил обезщетение на ищцата.

Въведеният петитум е да се осъди ответника застрахователно 3 обезщетение в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 27.06.2022 г., датата на която ответникът бил поканен, до окончателното плащане на сумата - за претърпените от нея неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП; както и сумата 6044,21 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата ИМ, до окончателното плащане на сумата, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за заплащане на проведеното лечение и увредения л.а. - нейна собственост.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който на първо място е въведено оплакване за нередовност на ИМ по смисъла на чл.

127, ал.4 ГПК, изразяващо се в посочена банкова сметка или друг начин на плащане на претендираното парично вземане.

Оспорва се изцяло основателността и размера на претенциите.

Не се спори, че ГФ е бил сезиран от ищцата, в която връзка била образувана щета № 22210089/27.06.2022 г. и № 22110190/27.06.2022 г., като пострадалата била уведомена, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2. б.“а“ от КЗ, които и до момента не били представени пред ГФ.

Възразява се, че липсвали доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, както и за поведението на участниците в него. Развиват се съображения.

Във връзка с оспорване на механизма на ПТП е направено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, за която се сочи, че която вероятно е пътувала в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което било в пряка причинноследствена връзка с тежестта на настъпилата травматична и съставлявало нарушение на чл.137а от ЗДвП.

Оспорват се освен това изцяло размерите на претенциите за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, а отделно и по основание - имуществените вреди по л.а. Ауди А3. Излагат се съображения, че предявените размери са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП.

Претенцията за имуществени вреди за л.а. „Ауди“ А3 се явява прекомерно 4 завишен от гледна точка на изисквания, залегнали в действащата към датата на ПТП Методика на ГФ за определяне на действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени вреди и в разрез с разпоредбите на „Наредба № 49 от 161.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл.249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства“.

Отделно се оспорва изцяло и претенцията за лихва от 27.06.2022 г., като се твърди, че претенцията пред Фонда била отправена на 27.06.2022 г., но не ставало ясно как ищцата е определила, че следва да претендира законна лихва за забава именно от тази дата. Развиват се доводи, че ГФ не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в КЗ процедура, поради което на основание чл.558, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая по предявените в ГФ претенции на ищцата били образуван 2 бр. щети по които Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Акцентира се, че в настоящото производство, не били представени необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение, поради което ответникът бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по претенциите. ГФ уведомил ищцата, че следва да представи необходимите доказателства, от които да е видно основанието за определяне на обезщетение, които не били представени, а напротив – била заведена настоящата ИМ. В тази връзка се сочи, че Гаранционен фонд следва да се счита в забава от датата на завеждане на ИМ - 28.02.2023 г.

Иска се отхвърляне на претенциите.

Страните в процеса не са упражнили правата си по реда на чл. 372 и чл.373 от ГПК.

С Определение № 424/23.11.2023 г. съдът е допуснал привличането на И. А. С., като трето лице – помагач на ответника, който в срока по чл.367 от ГПК е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че предявения иск е допустим и основателен. Възразява се, че размерът на претенцията обаче бил силно завишен, поради което искът следва да бъде уважен частично.

Направено е и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски 5 хонорар.

С оглед изразеното становище от страните съдът приема, че е сезиран с иск с правно сонование разпоредбата на чл.558, ал.5 КЗ във вр. чл. 519, ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Предоставя възможност на страните да вземат становище по доклада на делото.

Адв. Й.: - Нямам възражения по доклада.

Адв. Г.: - Нямам възражения по доклада.

Съдът ДОКЛАДВА:

В постъпилото от 15.03.2023г. от адв. М. становището е изразено, че не възразяват по доклада по делото.

По доказателствата:

Съдът указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като разпределя доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК, а именно:

Всяка от страните е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си и носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В случаят ищцовата страна следва да докаже наличието на правопораждащите факти – да е настъпило ПТП на територията на РБ, виновно причинено от водач на МПС, за което липсва застраховка „Гражданска отговорност“, да са настъпили вреди, които са в причинно – следствена връзка с деянието, а ответника - правопогасяващите факти с оглед направените от него възражения – съпричиняване от страна на ищцата.

С Определение № 45 от 13.02.2024г. съдът се е произнесъл по доказателствените им искания.

Адв. Й.: - Моля, да се приеме за безспорно по делото, че описаното от нас ПТП е станало, като водачът причинил същото е признат за виновен с влязло в сила Решение от 22.03.2023г. на ОС-Пазарджик, както и че липсва сключен договор за застраховка гражданска отговорност между И. С. за лек автомобил марка “БМВ”, модел “320Д”, с peг. № ................. По повод доказателствените искания на адв. М. считам същите за допустими досежно въпроса за снабдяване с медицинската документация касаеща цялата история на заболяването на пострадалата. По отношение на искането за разпит на 6 двама свидетели при режим на призоваване моля, съда да ги остави без уважение или алтернативно да допусне само един. На първо място съображението да се остави без уважение е, че ответника не е посочил точно за какви обстоятелства иска разпита на тези двама свидетели. Същото е направено изключително общо като релевира единствено във връзка с тяхното възражение за съпричиняване, като в самото искане обаче е описано и във връзка с установяването на механизма на произшествието. Механизмът на произшествието вече е установен безспорно в рамките на съдебното дирене с представеното решение по 78а от НК. По въпросът за предпазният колан моля съдът да допусне само един свидетел, тъй като ГПК казва, че за едно и също обстоятелство не е нужно разпит на двама свидетели.