Определение № 790 от 25.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. София, 25.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601042 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 440, ал.2, по реда на Глава XXII от НПК. Образувано е по въззивна жалба от адв. А. П. Г. – САК, защитник на осъдения Д. М. Ц., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора – гр.***, срещу Определение №4066/07.08.2025г. на съдия при Софийски градски съд, 06 – състав, постановено по № 20251100205121 по описа за 2025 година на съда, с което е оставено без уважение искане на Ц. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, 7 /седем/ месеца и 6 /шест/ дни към момента на постановяване на акта.

С въззивната жалба се иска отмяна на съдебния акт, като общо се претендира, че същият е неправилен и незаконосъобразен.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения седмодневен процесуален срок от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съдебен състав е осъществил дължимата последваща преценка и за наличието на втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 НК, а именно, дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Тази доказателствена информация е била обект на изследване и обмисляне, с оглед задължението на съда да подложи на оценка основателността и законосъобразността за продължаване изтърпяването на наказанието, дали по-нататъшния престой на лишения от свобода в затвора е оправдано с оглед легитимните цели посочени в чл.36 ал.1 и ал.1 НК, както и дали целите на наказанието е възможно да бъдат постигнати, без да се продължава ефективното му изтърпяване. За да постанови определението си първоинстанционният съд е обсъдил наличната доказателствената информация от затворническото досие на осъдения Ц., извършил е цялостна и задълбочена преценка за наличие на визираните в чл. 70 от НК предпоставки, след което е формирал обосновани и правилни изводи за неоснователност на претенцията на жалбоподателят за неговото предсрочно освобождаване поради незавършен поправителен процес.

Настоящият състав прецени, като обосновани и съответни на фактите съображенията изложени в атакувания акт, че формално е налице изискуемия в чл.70 ал.1 НК срок, поради 1 което неоспорено е наличието на първата материалноправна предпоставка. Видно от справката за изтърпяването му към 07.08.2025г. Ц. е изтърпял фактически 3г. и 4м. и 24 дни, към тази дата, като към посочената дата му остават да изтърпи още 7м. и 06 дни от наказанието „лишаване от свобода“.

Въззивният състав прецени като изчерпателни и правилни изводите на съда, че не са налице условията на втората изискуема от закона предпоставка, за което извърши и самостоятелна проверка на доказателствената съвкупност. Въззивният състав не намери доказателствена подкрепа за защитните твърдения, че лишения от свобода е с завършен поправителен процес към настоящият момент, доколкото това не съответства на посоченото в Доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, от 22.07.2025г., който е намалял незначително от първоначалната оценка (49т.) и все още е в средния размер от 41т., поради което доводите, че е награждаван двукратно през 2025г. и е завършил някои от програмите, включени в плана на присъдата, не може да послужи като аргумент в посока на поддържаното от защитата и осъденият искане за предсрочно освобождаване. Отразените в доклада проблемни зони са установени и съобразени от първостепенният съд, който им отдал необходимото внимание. Правилно е изяснено, че осъденият, все още не разпознава в пълна степен проблемите си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване по законосъобразен начин. Не осъзнава последствията от собствените си действия и причинени вреди. Към момента зони с дефицит остават такива по отношение на правонарушението злоупотреба е алкохол, умения за мислене.

Следва да се акцентира на това, втората положителна предпоставка за условно предсрочно освобождаване, винаги е свързана с наличието на доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора неоправдан, а целите на наказанието възможни, без да се продължава ефективното му изтърпяване. Видно от справката му за съдимост л.49 от затворническото досие, същият е с предходна съдимост, поради което за лишени от свобода, с такава предходна съдимост, следва да се съобразят мотивите в т.2 от ППВС на ОСНК се казва, че „…Съдилищата правилно да оценяват възпитателното значение на условното предсрочно освобождаване и с цялостната си дейност да съдействат за своевременното му постановяване спрямо лица, които за първи път изтърпяват наказание лишаване от свобода и с цялостното си поведение са дали достатъчно доказателства за своето поправяне. При приложението му спрямо лица с предишни осъждания да се преценява дали те действително са се поправили…“ В тази насока въззивният съд не констатира да е завършен този изискуем от закона процес. Все още не преминал етапите на прогресивната система.

Като прецени в цялост наличните данни от досието на осъдения, настоящият състав прецени, че атакуваното определени е правилно и законосъобразно. Липсва завършен поправителния процес, поради което искането на осъденият Ц., не е в съответствие с изискванията на закона и целите на наказанието, доколкото чл.70, ал.1 от НК изисква поправителният процес да е изцяло завършен, респективно да е отпаднала необходимостта по-нататъшният престой в затвора. За настъпването на положителни промени и при наличие на доказателства за това, следва да са регистрирани качествени промени у лишения от свобода, което е свързано с изпълнение целите на наложеното му наказание. Едва когато целите на наказанието по присъдата са изцяло постигнати, тогава изтърпяването на остатъка от срока на наказанието ще се яви нецелесъобразно и незаконосъобразно, поради което искането във въззивната жалба, на този етап е неоснователно.

В заключение следва да бъде посочено, че атакувания съдебен акт е постановен при прецизно спазване изискванията на чл.439а НПК. Изводите на съда са били изведени след пълноценна оценка на доказателствата, при което са били формирани правилни изводи за липса на изискуемите положителни промени в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС и изпълнение на целите на наказанието, които цели са изцяло съобразени и със заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите членки и са били транспонирани в нашето законодателство.

Като съобрази изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК настоящият състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4066/07.08.2025г. на съдия при Софийски градски съд, 06 – състав, постановено по № 20251100205121 по описа за 2025 година на съда, с което е оставено без уважение искане на осъдения Д. М. Ц. с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3