Решение № 157 от 30.09.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Сливен, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500347 по описа за 2021 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно Решение № 187/10.06.2021г. по гр.д. №911/ 2021г. на СлРС, с което е осъдено „Електроразпределение-Север“ АД гр. Варна да заплати на „Аглика“ АД гр. Твърдица, обл. Сливен, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 4493,22 лв. с ДДС, получена без правно основание, по ф-ра №0001167411/07.03.2016г. по кл.№5500000012, за адрес на потребление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ №73А, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 08.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на 1179,73лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Електроразпределение – север“ АД, гр.Варна и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си „Електроразпределение – север“ АД, гр.Варна чрез пълномощника адв. Л.М. от АК – Велико Търново посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. На първо място посочва, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е уважил предявения 1 иск, позовавайки се на правно ирелевантни факти и в нарушение на доказателствената тежест и квалификацията на иска, дадена от съда. Ищецът твърдял наличие на облигационна връзка между страните по пренос и достъп през разпределителната мрежа на "Електроразпределение - Север"АД, като няма твърдения за нищожност, недействителност на договорите или изявление за разваляне на същите. Ответникът от своя страна изрично е посочил, че основанието за получаване на процесиите суми е именно наличната за процесния период облигационна връзка между страните по пренос и достъп на ел. енергия. Въпреки това съдът приел, че иска е основателен, въпреки установеното основание за плащане – договор, поради неизпълнение на договорно задължение. При иск по чл.55 от ЗЗД подлежало на доказване единствено наличието на основание за заплащане на сумата, а не и изпълнение на договорни задължения. При доказани и безспорни договорни отношения, противно на практиката на ВКС, районният съд е уважил иск по чл.55 от ЗЗД и то с аргументи, основани на неизпълнение на договори задължения. Посочва, че решението на ВКС, на което районният съд се е позовал е постановено при различна фактическа и правна обстановка, поради което е неприложимо в случая, като анализира същото.

Електроразпределителното дружество се е позовало на законово основание за получаване на сумата – чл.29 от ПТЕЕ в редакцията към процесния период, което основание не е обсъдено от районния съд. На следващо място посочва, че районният съд не е анализирал всички събрани по делото доказателства, а само тези, които обосновават доказаността на исковата претенция. Съдът не взел предвид установеното от ССчЕ осчетоводяване на фактурата от ищцовото дружество и ползването на данъчен кредит по нея. Това обстоятелства съставлявало извънсъдебно признание на задължението и доказвало съществуването му. По този начин е налице признание на задължението от страна на ищеца и е самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

Това доказателство останало необсъдено от първоинстанционния съд. Неправилно съдът приел, че собствеността върху съоръженията била установена. Ответникът изрично е оспорил собствеността върху съоръженията с отговора на исковата молба, а ищецът не е представил никакви доказателства в тази насока. Не било доказано, че ищецът е собственик на присъединителните съоръжения. На следващо място въззивникът излага съображения за нарушение на материалния закон. Дори и да се приеме, че присъединителните съоръжения - кабели на 20 kV и БКТП са собственост на ищеца, то абонатът се захранва посредством тези кабели от Възлова станция „ЗПЗ", която е собственост на „Електроразпределение Север" АД и е част от разпределителната мрежа, а не от преносната такава. Посочените в исковата молба съоръжения са присъединени към разпределителната мрежа и захранването на ищеца се осъществявало по кръг преносна мрежа-разпределителна мрежа- собствени съоръжения, т.е. ползва и разпределителната мрежа на „Електроразпределение – Север“ АД, поради което дължи цена за пренос и достъп през същата.

2

Електрозахранването на обекта на ищеца се извършвало посредством станция и кабел, представляващ отклонение от друг захранващ кабел. Посочените станция и кабел не можели да се разглеждат като „мрежа“ по смисъла на ЗЕ, а били единично съоръжение.

Предназначението му не било това по пар.1, т.20 и т.22 от ДР на ЗЕ. Притежаваните от ищеца кабел и станция служили не за транспортиране, а за доставяне на електрическа енергия за частни нужди и нямат предназначение „разпределяне“ на електроенергия по смисъла на ЗЕ. Изводът на районния съд, че измерването не е извършвано на границата на собственост на ел. съоръженията противоречал на материалния закон. В нито един нормативен акт няма въведено изискване измерването на енергията да се извършва на границата на собственост на присъединителните съоръжения. Границата на собственост на присъединителните съоръжения в общия случай било мястото на СТИ и се определяло от мястото на монтиране на СТИ. Граница на имот и граница на присъединителни съоръжения не били тъждествени понятия. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявените против него искове като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делоторазноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „Аглика“ АД, гр. Твърдица.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество „Аглика“ АД, гр.

Твърдица чрез пълномощника адв. Т. от АК – Велико Търново оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Излага подробни контрааргументи на съображенията на въззивника, развити с въззивната жалба.

Посочва, че от границата на собственост до разпределителната уредба на клиента, където е монтирано СТИ транспортираното количество ел. енергия се извършва по собствено на клиента „Аглика“ АД електрическо съоръжение, представляващо електропровод 20kV от ВЕЛ „Абагар“. Цялото ел.съоръжение от разклонението на ВЕЛ „Абагар“ до ТП Аглика е собственост на „Аглика“ АД. Електропровод 20kV не е присъединен към електроразпределителната мрежа на въззивника. Между въздушния кабелен електропровод Абагар до ТП, собственост на клиента не са присъединени други потребители. Обективно липсва ел. енергия, която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на доставчика „Електроразпределение – север“ АД и в този смисъл липсва достъп, съгл. пар.1, т.15 от ЗЕ. По делото се установило, че неправилно е определено мястото на измерване. То следвало да бъде разклонението на ВЕЛ „Абагар“, където е определена границата на собственост и там следвало да се 3 монтира СТИ, неправилно разположено в ТП, собственост на клиента. Съгласно договора между страните измерването се извършва със СТИ, което следва да бъде поставено на границата на собствеността, съгл. Наредба №6/2004г. СТИ е разположено в трафопоста. По този начин извършеното измерване на потребените количества ел. енергия е неправомерно, поради което и ищецът не е имал задължение за заплащането на фактурираните цена за пренос на средно напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В с.з., дружеството въззивник „Електроразпределение – север“ АД, гр.Варна, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв. М. от АК – Велико Търново, която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В с.з., въззиваемото дружество „Аглика“ АД, гр. Твърдица, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуален представител по пълномощие адв. Т., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в писмена защита.

Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата 4 инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за връщане на получена без основание от „Електроразпределение – север“ АД, гр.Варна парична сума в размер на 4493,22лв. за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа за ел.енергия ниско напрежение по ф-ра №0001167411/07.03.2016г. по кл.№5500000012, за адрес на потребление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ №73А , с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

За основателността на предявения иск, който съда квалифицира като такъв по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, така, както е дал правилно районния съд правната квалификация, следва да са налице следните предпоставки: наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо; липса изобщо правно основание за това имуществено разместване, т.е. начална липса на основание; липса на връщане на полученото от страна на ответника до предявяване на иска. Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва освен посочените предпоставки да установи и стойността на полученото от ответника.