Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 746 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1327/2026
Вид
Решение № 746
Подписан
13.07.2026
В сила
31.07.2026
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, мл.с. Ралица Светославова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501327 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.263 и следващите от ГПК и е образувано по жалба Вх.№ 26514 от 18.05.2026 година, по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег.№ 892 от “ОГРС„ ООД, ЕИК 206396957, чрез адв. С., срещу изпълнителни действия на съдия - изпълнителя по изп.дело № 442/2026 година, по Разпределение от 28.04.2026 година.

Жалбоподателя, чрез своя процесуален представител приема, че извършеното разпределение на суми е неправилно и че постъпилите суми неправилно са били разпределени в полза на НАП. Излага още, че е нарушена разпоредбата на т.6 от ТР №2/2015 година на ВКС, като неправилно разноските на Взискателя, в размер на 1617.73 евро не са били удовлетворени.

Настоява съдът да отмени Разпределението в атакуваното му част, и присъди търсената сума.

Длъжника „ГАЛ-ИВ“ ЕООД не изразява становище.

От депозирания от страна на НАП отговор е видно, че жалбата се явява неоснователна.

От мотивите на ЧСИ Георгиев става ясно, че жалбата е неоснователна.

След като съобрази материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС констатира следното:

Изпълнителното производство е образувано в кантората на ЧСИ с peг. № 1

892 – Христо Георгиев въз основа на издаден ИЛ против длъжника „ГАЛ-ИВ“ ЕООД изпълнителен лист за сумите, както следва: за сумата от 17 661.24 евро – неплатен остатък от цена по фактури; 2 122.64 евро – неустойка и сумата от 4 249.86 евро – разноски по исковото и обезпечителното производство.

Извършените изпълнителни действия и конкретно наложения запор по сметките на дружеството – длъжник са дали основание да постъпи сумата от 2 .4 088.06 евро.

Разпределението е извършено по следния начин:

1.В полза на “ОГРС„ ООД, ЕИК 206396957 са били разпределени сумата от 71.07 евро – предплатени обикновени такси и разноски по изпълнението.

2.В полза на ЧСИ сумата от 2084.22 евро – пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ.

3.За ред 3 е посочено, че няма вземания обезпечени със залог и/ или ипотека.

4.За ред 4 е посочено, че няма кредитори упражняващи правото на задържане .

5.За ред 5 – няма вземанията на работници и/ или служители от трудови правоотношения.

6. За ред 6 – Вземания на държавата – в полза на НАП е била отчислена сумата от 21 932.77 евро.

Оплакванията на дружеството Взискател са касателни на факта, че в Разпределението в полза на жалбоподателя не са били разплатени 1617.73 евро, които са били разходвани в рамките на обезпечителното производство.

Виждането на съда е следното:

Съгласно закона Разпределението е акт на съдебния-изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението е предпоставено от наличието на няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по изпълнението, за цялостно удовлетворяване на всички взискатели. Как и защо се удовлетворяват взискателите – първоначален и присъединени указва ясно закона, в нормата на чл.136 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени имат следните вземания: 1.Вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл.

134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски;2.Вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и 2 вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори; 3.Вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;4.Вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;5. Вземанията на работници и служещи, произтичащи от трудови отношения, и вземанията за издръжка;6.Вземанията на държавата, освен тия за глоби и други. Според нормата на чл.297 ГПК, ЧСИ пристъпва към предвидените в закона способи за изпълнение. В конкретния случай не е била реализирана публична продан, а се касае за постъпила от запор сума, в размер на 24 088.06 евро.

Преценката на атакувания Протокол за разпределение показва, че е била нарушена разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, т.к. неправилно е определен размера на сумата, отчислена в полза на НАП, и то за сметка на сторените в обезпечителното производство от дружеството Взискател, суми.

Предмет на оспорване е законосъобразността на разпределението, т.е. начина, по който ще се извърши заплащането на събраните в резултат на наложения запор (какъвто е случая), средства, като се следва уредения в чл.

136 от ЗЗД ред за удовлетворяване вземанията на взискателите съобразно специалните и общи привилегии. Съгласно чл. 136 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение. Това е специална привилегия, която не винаги е първа по ред, тъй като тя е противопоставима само на тези присъединени кредитори, които се ползват от отделните разноски и не за разноски по изпълнителното дело, а за разноски по подготовката и осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично вземане, т.е. на отделен изпълнителен способ, тъй като в изпълнителното производство може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Следователно, по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпленията от отделни изпълнителни способи.

Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.дело № 2/2013 г., ОСГТК, не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД . С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват 3 разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.

Разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се разпределят, се ползват с привилегия, но когато в разпределението участват присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, разноските се включват след тях - в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ преди техния ред. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване п о чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи нито разноските, направени от него за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглежданата хипотеза съдебният изпълнител е включил в първия ред на специалните привилегии по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД само изцяло необходимите разноски на първоначалния Взискател по осъществяването на изпълнителния способ – само такси и разноски по изпълнението. В случая обаче в този ред на специалните привилегии следва да бъде включена и сумата от 1617.73 евро или това са съдебно признатите разноски, сторени в производството по обезпечаване на иска – така, както са били определени в Решение по т.дело № 649/2025 година на ТО на ВОС.

От материалите по делото се следва за безспорно установено, че събраната по делото сума е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на кредиторите – дружеството Взискател и НАП, изцяло. Обстоятелство, което предполага извършването на разпределение по предвидения в чл. 460 от ГПК ред, целящ удовлетворяване на вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворяване. Разпоредбата на чл. 136 ЗЗД дефинира, кои вземания се ползват с право на предпочтително удовлетворение в поредност, задължителна за сезирания с разпределението съдебен изпълнител. Съобразно нормата на чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, ако няма законни основания за предпочитане. Разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД регламентира изключенията от правилото или законните основания за предпочитане на един кредитор пред 4 друг, в зависимост от вида на вземането. Според нормата на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, с първа привилегия се ползват вземания за разноски и принудително изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.

За да се отговори на въпроса кои вземания се погасяват по реда на чл.

136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, на първо място следва да се изходи от същността вида на привилегиите. Според това дали те се простират върху цялото имущество на длъжника или само върху определени имуществени права, те се делят на общи и особени. Общи са привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗЗД вземанията, които се ползват с тях се удовлетворяват предпочитателно от цялото имущество на длъжника. Особени са привилегиите по чл. 136, ал. 1 - 4 ЗЗД - вземанията, които се ползват с тях се удовлетворяват върху определено имущество на длъжника - това е стойността на имота, за който вземанията са възникнали. Ако вземанията за разноски по обезпечението и по принудителното изпълнения бяха предвидени от закона като общи - от цялото имущество на длъжника, систематическото им място щеше да е сред привилегиите на т. 5 и 6. Обстоятелството, че те са поставени наравно и в едно изречение с исковете по чл. 134 и 135 от ЗЗД (т.1) и в систематична последователност с привилегиите по т. 2, т. 3 и т. 4 сочи, че те също съставляват особени привилегии.

На следващо място, при граматическо, логическо и систематично тълкуване се налага извод, че изброяването в нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е последователно и кумулативно: вземания за разноски по обезпечението, вземания за разноски по принудителното изпълнение, както и вземания за разноски по искове по чл. 134 и 135 ЗЗД - всички те се удовлетворяват, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.

134 и чл. 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Вложената от законодателя цел на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е разноските на първоначалния кредитор за предприетите действия по изпълнението да бъдат предпочитано 5 удовлетворени спрямо вземанията на друг кредитор, присъединил се към изпълнението, тъй като същите са направени в интерес и на присъединилия се взискател. Противното би дало възможност за злоупотреба от страна на покъсно включилите се в процеса взискатели да се ползват от привилегия, тъй като разноските сторени в общ интерес от взискател, който е проявил активност за събиране на вземането щяха да се удовлетворят след поредността по чл. 136 ЗЗД по аргумент от чл. 137, ал. 1 ЗЗД . Тази привилегия се отнася до разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат, респ. юрисконсулт. В случая тук ще попаднат и разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане Запор/възбрана върху осребрената вещ, постъпленията, от която се разпределят, доколкото в разпределението не участват присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗЗД или кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ (Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК). В първия ред на привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноски за вещо лице и др.). Поради това правилно в първи ред съдебният изпълнител е включил необходимите разноски на дружеството Взискател за образуване на изпълнителното дело, за възнаграждение на един юрисконсулт (чийто размер не е бил оспорен) и свързаните с това действия по проучване на имуществото на длъжника, изготвяне на справки, удостоверения с оглед установяване на имущество, към което да бъде насочено принудителното изпълнение, връчване на призовки и книжа за образуваното изпълнително дело, извършване на опис на осребрения имот, възнаграждение на вещо лице за изготвяне на оценка на същия, за налагане на възбрана и свързаните с нея разходи за искане до Агенция по вписванията, налагане на възбрана и снабдяване с удостоверение за тежести.