Решение № 5438 от 07.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5438 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100506400 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 5534 от 27.03.2024 г. по гр.д. № 27948/2023 г. по описа на СРС, 173 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище в град София, срещу С. Д. В. , ЕГН **********, от град София, и В. А. В., ЕГН **********, от град София, искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот апартамент в град София, ж.к. "*******, аб. № *******, сумите, както следва:

1.

С. Д. В.:

•

985,51 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2022г. и 4,87 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2021г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2023г.) до окончателното им изплащане;

•

128,26 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-25.01.2023г. и 50 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2021г.-25.01.2023г.

1

2.

В. А. В.:

•

985,51 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2022г. и 4,87 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2021г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2023г.) до окончателното им изплащане;

•

128,26 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-25.01.2023г. и 50 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2021г.-25.01.2023г.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Х.И. Р.“ ЕООД.

Решението е обжалвано от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице новация и сумите, дължими от ответниците и въз основа на сключеното споразумение не се дължат, тъй като не е настъпил падежа за заплащането им. Със сключване на споразумението страните не са новирали задълженията си, а са разсрочили тяхното плащане. Като не е съобразил това съдът е постановил неправилно решение.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението, като моли за уважаване на исковете в цялост, като основателни.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците С. Д. В. и В. А. В., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправят искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Заявяват, че правилно съда при обсъждане на сключеното споразумение е приел, че исковите суми не се дължат в една част, поради плащането им, а в друга – поради това че не е настъпил падежа за заплащането им според условията на сключеното споразумение. Претендират разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна „Х.И. Р.“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответниците са битови клиенти за топлоснабдения имотапартамент в град София, ж.к. "*******, аб. № *******, за който са доставяни количества ТЕ възлизащи на исковите суми за процесния период; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребители на ТЕ в имота – жилищен обект ответниците дължат разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и дялово разпределение, чиято стойност възлиза на исковите суми. Въпреки това, съдът е приел, че с оглед сключеното в хода на процеса между ищеца и един от ответниците споразумение от 30.11.2023 г. непогасената част от задължението, което е поето изцяло само от един от длъжниците със съгласието на ответника не е изискуемо, тъй като не е настъпил падежа за неговото изпълнение.

Решението е правилно.

По предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните предпоставки за уважаване претенциите на ищеца спрямо ответниците за вземания за потребена ТЕ и такса за дялово разпределение за исковия период.

Страните не спорят и чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства 3 е установено, че ответниците са съсобственици на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се явяват битови клиенти на ТЕ за процесния период за този апартамент. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Страните не спорят и се установява чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че задълженията на ответниците възлизат на сумата 2238.26 лв. общо, от която сумата 1971.01 лв.-главница за потребена в имота ТЕ за периода м.05.2019 г.м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.02.2023 г. до окончателно погасяване на задълженията, сумата 256.51 лв. – законна лихва за забава върху сумата за периода 15.09.2020 г.-25.01.2023 г., сумата 9.74 лв.-главница за дялово разпределение на потребената в сградата – ЕС топлинна енергия за периода от м.10.2021 г.-м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.02.2023 г. до окончателно погасяване на задълженията и 1.00 лв.-мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г.

Страните не спорят и се установява, че в хода на процеса е било сключено на 30.11.2023 г. споразумение между кредитора –ищец и ответника В. А. В., с което последния е приел, със съгласие на кредитора – ищец, да заплати остатъка от дължимите от двамата ответници суми, предмет на спора, както и сторените в настоящето производство /заповедно и исково/ разноски – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

Страните не спорят и чрез изявлението на ищеца направено в с.з. на 19.03.2024 г. се установява, че ответника В. А. В. заплаща редовно определените му вноски по споразумението в указаните там срокове.

Както е посочено в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т. д. № 650/2008 г. на II т. о., по гр. д. № 2292/2001 г. на V г. о., по т. д. № 27/2012 г. на II т. о., по т. д. № 4090/2013 г. на I т. о., по т. д. № 1603/2017 г. на II т. о., по т. д. № 2602/2014 г. на II т. о. и др./, които се възприемат от настоящия състав, отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Новацията по чл. 107 ЗЗД, разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява, предпоставя кумулативното 4 проявление на три елемента - наличие на действително старо задължение, пораждане на действително ново задължение и воля за подновяване, която трябва да е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин и не трябва да се предполага или извежда по тълкувателен път. 3а да е налице обективна новация, новото задължение трябва да се различава от старото по предмета си / например стар дълг в пари се заменя с нов дълг за престиране на вещи/, или по каузата си /например дължима цена по договор за продажба да се оформи като заем/. Обективната новация по чл. 107 ЗЗД винаги предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане със споразумение между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено изразено новационно намерение /animus novandi/. Няма новация по чл. 107 ЗЗД, когато страните са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане, както е в случая, които не са съществени елементи на облигационното отношение. Преструктурирането на поетото задължение по първоначален договор, извършено с по-късно сключено споразумение, не съставлява новация.

С оглед изложеното, противно на изложените от СРС доводи настоящия състав намира, че в случая не е налице обективна новация, доколкото със сключеното между страните споразумение от 30.11.2023 г. е отсрочено и разсрочено задължението на ответниците за заплащане на стойността на потребените услуги за доставена топлоенергия в имота.

Замяната на длъжника обаче за задълженията на ответницата С. Д. В. за сумата от 985,51 лева - главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2022г. и 4,87 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2021г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2023г.) до окончателното им изплащане, както и за сумата 128,26 лева - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-25.01.2023г. и 50 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2021г.-25.01.2023 г., според настоящия състав съставлява субективна новация за тези задължения по см. на чл.107 ЗЗД. Налице е заместване на длъжника С. Д. В. от длъжника В. А. В. за тези задължения със сключеното споразумение по волята на кредитора – ищец. Съответно, новият длъжник за тези задължения – ответника В. А. В. заменя първоначалния в правоотношението по доставената и потребена в имота ТЕ.