Решение № 68 от 19.09.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. гр. Добрич, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в заседание при закрити врати на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20253200900093 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Постъпила е молба от „УАЙТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 206502264, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, ул.“Преслав“ №15, представлявано от управителя Н. Й. С., с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност, на основание чл.632 ТЗ.

В молбата се излага, че „Уайт консултинг" ЕООД е регистрирано в ТР на 10.05.2021 г. и през тази и през 2022 г. е извършвало реална търговска дейност, предоставяйки консултантски услуги в сферата на туризма. През 2023г. приходите от дейността рязко са намалели. През 2024г. дружеството не е извършвало дейност, за което на 25.06.2025 г. в ТР е подадена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.

Съгласно Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити от 17.12.2021г., променен с анекс от 21.09.2022г. дружеството е получило кредит от „Транскарт Файненшъл Сървисис" АД в размер на 10 000,00 лв главница, по който не са платени вноски и към 04.07.2025 г. задължението е в размер на 10682,84 лв. С писмо от 12.06.2025г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Срещу дружеството е образувано ИД №251680174/2025г. за публични задължения в размер на 3853,47 лв. Към 04.07.2025г. публичните задължения на дружеството са в размер на 6 234,95 лв, представляващи дължими данък печалба, данък дивидент и лихви.

Към 04.07.2025г. дружеството дължи на „Уникредит Булбант" АД по кредитна карта 1736, 28 лв.

Общо задълженията на дружеството са в размер на 18 654,07 лв.

През 2021г. и 2022г. управителят на дружеството и негов едноличен собственик на капитала е изтеглил от банковата сметка на дружеството суми 1 общо в размер на 49 000,00 лв. Видно от обявените счетоводни баланси за 2021г., 2022г. и 2023г. в ТР, счетоводно те са отчетени като „вземания". Към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност те са в размер на 16 000,00 лв. и формално се считат за актив.

Сегашният управител и собственик на капитала на дружеството, продължил като наследник дейността на дружеството, няма реална финансова възможност да възстанови тези средства. Поради това тази позиция не представлява действителен ликвиден актив и с нищо не допринася за обслужването на задълженията на дружеството. Други активи дружеството не притежава. Това обстоятелство води до липса на налични парични средства, необходими за нормалната търговска дейност и е доказателство за възникналата неплатежоспособност. Налице е трайна невъзможност за обслужване на изискуемите парични задължения към кредиторите, посочени в приложения списък. Това състояние съществува от 01.02.2023г., когато дружеството спряло да обслужва задълженията си към най-големия кредитор „Транскарт Файненшъл Сървисиз" АД.

Дружеството не разполага с налично имущество и не е в състояние да покрива началните разноски в производството по несъстоятелност.

Дружеството не е имало персонал от създаването си до настоящия момент.

Дейността е извършвана от управителя на дружеството. През предходния отчетен период, видно от обявения в ТР отчет за приходи и разходи към 31.12.2023 г., нетните приходи от продажби са в размер на 5 000,00 лв.

Посочва се начална дата на неплатежоспособността 01.02.2023г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и чл.631 от ТЗ фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице, молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.

Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ установява презумцията, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на 2 молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Съобразно презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е т. нар. "оборима презумция", като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника. Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.

В алинея 4-та на чл.608 от ТЗ е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.608, ал.3 и ал.4 ТЗ, подлежат на доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Този, който се позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложението й, като при оборимата презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги обори.

В молбата си молителят е направил изрично признание относно наличието на публичноправни задължения към държавата, както е и приложил писмени доказателства, от които се установява това обстоятелство. Представени са и доказателства за наличие на задължения към други кредитори.

От представената и приета по делото справка от НАП, съдът приема за установено, че „УАЙТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 206502264 има парични задължения към държавата /НАП/ в общ размер от 6260,17 лв., от които 5406,11 лв. – главница – корпоративен данък, данък върху дивидентите и данък върху представителните разходи; 854,06 лв. – лихви, като за принудително им събиране е образувано ИД №251680174/2025г. По данни от информационния масив на ТД на НАП Варна, няма регистрирани трудови договори, сключени с дружеството.

Представят се доказателства за задължение на „УАЙТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД в общ размер от 10827,71 лв. към „Транскарт Файненшъл Сървисис" по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити от 17.12.2021г., обявен за предсрочно изискуем на 01.06.2025г.

Съгласно справка на АВ, служебно изискана от съда, се установява, че по партидата на „УАЙТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 206502264 не са открити вписвания, отбелязвания и заличавания. Със справка от МВР, ОДМВР – Добрич, Сектор Пътна полиция, се установява, че в Централната база на КАТ не съществува информация относно регистрирани ППС на „УАЙТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК 206502264. В община град Добрич също липсват данни за притежавани недвижими имоти и ППС.

С исковата молба длъжникът е заявил, че дружеството не разполага с 3 парични средства, при което съдът не е допуснал извършването на ССчЕ.

При анализа на представените по делото счетоводни баланси и отчети, както и ГФО, публикувани по партидата на молителя в ТР, се установява, че е налице трайна тенденцията на дисбаланс в съотношението на разходите към приходите, които реализира дружеството. От 2024г. и към момента на подаване на молбата не се установяват данни за извършвана от дружеството дейност, чрез която да се генерират приходи. Дружеството не разполага с активи, за да покрие задълженията си, произтичащи от публични задължения.

Установената забава на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към държавата по публичноправните задължения предполага състояние на неплатежоспособност. Тежестта да обори законовата презумпция по чл.608, ал.3 ТЗ, лежи върху длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си. Такива не са представени.

Дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност. То не е в състояние да изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата, не упражнява търговска дейност, не притежава свободни парични средства, нито възможност да набави такива, не притежава активи. Влошеното икономическо състояние на дружеството понастоящем е дълбоко и необратимо, съобразно анализа на събраните доказателства, като същевременно не се правят и възражения за временен характер на финансовите затруднения, по смисла на чл.631 ТЗ. Дружеството не разполага с имущество, което да се явява достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността. Следователно, налице са предпоставките на чл. 630 ТЗ, вр. чл. 608 ТЗ за обявяване на неговата неплатежоспособност.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът намира следното: Съдът е задължен самостоятелно да преценява началния момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, тъй като решението му има действие спрямо всички, а последиците за третите лица могат да бъдат твърде сериозни – така чл.646, ал.2, т.1 ТЗ прогласява нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение.

От събраните в хода на производството доказателства, безспорно се установява, че са налице неплатени публични задължения на „УАЙТ КОНСУЛТИНГ“

ЕООД, ЕИК 206502264.

Началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника или последното плащане към кредитор, към която дата са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ. В тази връзка, извършени междувременно частични и по отношение на някой от кредиторите, плащания, са без правно значение. Съобразно събраните доказателства най-ранното необслужено задължение на молителя към фиска е с падеж 30.06.2023г. Следователно към посочената дата са съществували икономически затруднения, водещи до невъзможност за погасяване на публичноправни задължения, установени по надлежния ред. Въз основа на горното, съдът намира, че началната дата следва да се определи на 30.06.2023г., с оглед интереса на възможните кредитори на длъжника.