Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5165 от 27.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2370/2025
Вид
Решение № 5165
Подписан
27.07.2026
В сила
27.07.2026
Състав
Валерия Банкова, ЙОАНА КРАСИМИРОВА КАЦАРСКА, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5165 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100502370 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 22435 от 11.12.2024 г., постановено по гр.д. № 62284/2023г. по описа на СРС, 75. състав, са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец” № 23 искове против А. Х. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. ********, ет.2, кантора 260, чрез адв. Т.-особен представител, за признаване за установено, че А. Х. А. му дължи сумата от 1120,53 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за недвижим имотапартамент №121, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ********, сумата от 121,50 лв. – лихва за забава от 15.09.2021 год. до 31.03.2023 год., сумата от 25,50 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение и сумата от 8,03 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 год. до 31.03.2023 год., като неоснователни и недоказани.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищеца в която са развити съображения за неговата неправилност.

Жалбоподателят поддържа, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд относно липсата на качеството потребител на топлинна енергия на ответника, тъй като не били ангажирани доказателства за това, че последният 1 е собственик или вещен ползвател на имота. Твърди, че от предоставената с исковата молба заявление-декларация за откриване на партида при топлопреносното дружество от страна на ответника, както и от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 110, том IV, peг. № 08800, дело № 0638/2005 г. било видно, че лицето А. Х. А., е придобило собствеността въз основа на наследствено правоприемство, съгласно удостоверение за наследници по отношение на Х.А.А., издадено от Столична община - район „Триадица“ с изх. № 1372 от 14.05.2019 г., с дата на смърт 27.02.2019 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед на гореописаните доказателства, първоинстанционният съд следвало да уважи исковете по отношение на претендираните задължения. Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисис“ ООД не взема становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

По неговата правилност, във връзка с доводите в жалбата, въззивният съд намира следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за следните суми: 1 120,53 лв. – главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 год. за недвижим имот-апартамент №121, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ********, ведно със законната лихва от 13.04.2023г., сумата от 121,50 лв. – лихва за забава от 15.09.2021 год. до 31.03.2023 год., сумата от 25,50 лева, 2 представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода 01.06.21г.

– 30.04.22г., ведно със законната лихва от 13.04.2023г. и сумата от 8,03 левалихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 год. до 31.03.2023 год., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №12320/28.04.2023г. по чгд №19918/23г. по описа на СРС, 75 с-в.

В отговора на искова молба ответникът, чрез назначения му особен представител, е оспорил предявените искове.Поддържал е, че същите не се доказват от ангажираните доказателства, не са представени от третото лице – помагач и доказателства относно евентуално демонтиране на отоплителни уреди и лири, възражения относно годишния отчет, достъп до имота и т.н.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

От приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за продажба на недвижим имот №110, том IV, рег. №08800, дело №0638/2005 год. се уставява, че на 15.06.2005г. Х.А.А., ЕГН ********** е придобил правото на собственост върху апартамент №121, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ******** – процесния недвижим имот. На 15.07.2005г. същото лице е подало до ищеца заявление – декларация с искане да бъде открита партида на негово име, съгласно общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за 3 битови нужди. От приетото пред въззивната инстанция на осн. чл.266, ал.3 от ГПК писмено доказателство – удостоверение за наследници изх.

№1372/14.05.2019г. на СО, р-н Триадица, се установява, че Х.А. е починал на 27.02.2019г. и е оставил законен наследник – своя син, А. Х. А., ЕГН ********** – ответника. Липсват каквито и да било твърдения или доказателства по делото, че за процесния за делото период са настъпвали промени в принадлежността на правото на собственост за процесния апартамент.

Ето защо, като обсъди така посочените писмени доказателства, съдът намира извода на СРС, че правото на собственост на ответника не е доказано по делото, за неправилен. Оплакванията на въззивника за необоснованост на решението са основателни. При това положение, собственик на имота и потребител на топлинната енергия за същия през процесния период е именно ответникът.

От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Монтираният измервателен уред в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка и е бил технически изправен. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ТЛП при спазване нормативната уредба. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие. За отоплитения сезон 20/21г. абонатът е осигурил достъп за отчет и главният отчет е подписан. През този период в имота има 3 бр. радиатори с ИРРО с достанционно отчитане и щранг-лира в банята без ИРРО, за която от ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД начисляват служебна ТЕ по максималния специфичен разход на сградата. За периода 21/22г. абонатът не е осигурил достъп за отчет на ИРРО и водомера, за което по делото са ангажирани доказателства от ТЛП. Начислена е служебно ТЕ по максималния специфичен разход на сградата. ТЕ за сградна инсталация е разпределена между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. За отчетения период ТЕ за битово горещо водоснабдяване е начислена по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. За периода 21/22г. поради неосигурения достъп е начислен служебен разход за БГВ за 1 потребител при разходна норма 140 л/денонощие. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16- 334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост 4 към Наредба № 16-334. Няма данни по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време. След прилагане на резултата от изравнителните сметки, дължимата цена на реално доставената топлинна енергия в имота за горепосочения период е 1 594,34 лв. за ТЕ и 31,72 лв. за дялово разпределение.

Съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно изготвено, по данни от счетоводството на ищеца, общото задължение на абоната за потребление на ТЕ за процесния период възлиза на 1 120 лв. общо за ТЕ за отопление и БГВ и 25,50 лв. за дялово разпределение. Воден от изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница за ТЕ е доказан в пълния си размер.

По делото няма спор и се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която е въведена система за дялово разпределение. От приетия Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139в от ЗЕ се установява, че изпълнението на тази услуга е възложено от топлопреносното предприятие на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД , а от представените от него отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и от приетото заключение по съдебнотехническата експертиза се изяснява, че през процесния по делото период услугата е извършена именно от това дружество в съответствие с приложимата нормативна уредба.

По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия са приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016г., а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване.

Воден от гореизложеното, въззивният съд намира, че ответникът дължи заплащане на услугата дялово разпределение за процесния период в размера, установен от ССчЕ – 25,50лв.