Решение № 4089 от 15.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4089 гр. Пловдив, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330102886 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 и чл. 247 ГПК

Образувано е по молба вх. № 80594 от 22.07.2025 г. на ответника по делото Г. Т. Т. за допълване на основание чл. 250 ГПК и за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК на постановеното по делото Решение № 3340 от 02.07.2025 г., като се иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, както и допълване на диспозитива на решението чрез произнасяне относно недействителността на договора за кредит от 21.06.2019 г. и договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № ***, том *** рег. *** нот. дело № **** г.

В молбата се твърди, че в мотивите на постановеното решение съдът е обявил договора за кредит за нищожен, като обявяването на недействителността на договора липсвало в диспозитива на решението, поради което нямала сила на пресъдено нещо.

Посочва се, че в постановеното решение съдът не се е произнесъл относно недействителността/действителността на договора за ипотека, сключен за обезпечение на нищожен договор за кредит. С оглед на изложеното се иска да бъде допълнен диспозитивът на решението с обективираните искания.

В установения в чл. 247, ал. 2 ГПК и чл. 250, ал. 2 ГПК едноседмичен срок ищецът „Кредитна Агенция България“ ООД е депозирал отговор на молбата, в който излага доводи за нейната неоснователност и иска оставянето й без уважение.

По така депозираната молба на ответника, съдът намира следното:

Съдът намира, че е сезиран с искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247, ал. 1 ГПК и за допълване на основание чл. 250, ал.

1 ГПК на постановеното по делото решение, като в диспозитива на съдебния акт се впише, че договора за кредит от **** г. и договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № *** том ***, рег. *** нот. дело № ****г., са недействителни.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Настоящият състав намира, че молбата на ответника е подадена в срока по чл. 250, ал.

1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът първоначално е сезиран с искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от „Кредитна Агенция България“ ООД срещу Г. Т. Т.. С Решение № 3340 от 02.07.2025 г., постановено по делото, съдът е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 000 лева- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда 30.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 417 ГПК по ч. гр. д. № 15329/2021 г. по описа на ПдРС, I гр.с.

В рамките на производството ответникът не е предявил инцидентен установителен иск с искане за признаване на установено, че процесният договор за паричен заем или договора за ипотека, обезпечаващ задължения по него, са нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото. Това становище на съда се изразява в мотивите на съдебното решение, като в случай, че някоя от страните желае становище по преюдициален за спора въпрос в диспозитива на съдебното решение, какъвто в случая се явява недействителността на посочените договори, то тя следва да предяви инцидентен установителен иск по реда на чл.

212 ГПК с искане съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Ответникът е следвало да обективира това свое искане в рамките на срока за отговор на исковата молба. В процесния случай той не е предявил инцидентен установителен иск за произнасяне относно недействителността на посочените от него договори, поради което и от съда не се дължи произнасяне в диспозитива на решението относно посочените договори, а той следва да вземе отношение по тяхната действителност съобразно изискванията на чл. 17, ал. 1 ГПК в мотивите към съдебното решение, както надлежно е сторено в настоящия случай.

В случая съдът надлежно се е произнесъл по предмета на делото, тъй като е съобразил, че е сезиран с иск за установяване на съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, като от ответника не се били предявени никакви изрични искови претенции, а единствено е релевирал възражения срещу действителността на процесния договор за кредит. Настоящият състав при постановяване на диспозитива на решението си е взел предвид и е цитирал практика на ВКС по чл. 290 ГПК как установената от него в мотивите на съдебното решение недействителност на договора влияе на основателността на предявения иск. В случая не е налице хипотезата нито на допусната очевидна фактическа грешка в решението по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК, нито е налице хипотезата на непълнота на постановеното решение и нуждата от неговото допълване, доколкото съдът се е произнесъл по всички искания на страните. Съдът в съответствие с дадените указания в ТР 1/2020 по т.д. 1/2020 на ОСГТК ВКС се е произнесъл в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, като доколкото не е предявен изричен установителен иск, не се дължи произнасяне в диспозитива на решението по посочения въпрос.

С оглед на изложените мотиви не е налице хипотезата по чл. 250, ал. 1 ГПК, тъй като 2 съдът се е произнесъл по исковата претенция, с която е бил сезиран и която е предмет на делото. Настоящият състав намира, че не е допусната и очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал.1 ГПК, изразяваща се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното решение, като той е съобразен изцяло с изразените от съда мотиви за формиране на неговата воля.

По така изложените съображения молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение по отношение на двете заявени с последната искания.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 80597/22.07.2025 г. на Г. Т. Т., за допълване на основание чл. 250 ГПК на постановеното по делото Решение № 3340 от 02.07.2025 г., като съдът се произнесе в диспозитива на съдебното решение относно недействителността на договор за ипотека, обективиран в нотариален акт №***том***, рег. ***, нот. дело №****г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 80597/22.07.2025 г. на Г. Т. Т., за допускане на основание чл. 247, ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, като съдът се произнесе в диспозитива на съдебното решение относно недействителността на договора за кредит от 21.06.2019 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в частта му с която са оставени без уважение молбите на ответника, с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3