Решение № 278 от 19.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000605 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуване на делото изходяща от БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, ул. „Московска“ 19 въззивна жалба против постановеното по т. дело № 727/ 2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 189 от 29.04.2025 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, ул.

„Московска“ № 19 против Е. Д. (E. J.) , паспорт № ********** издаден на **.**.**** г. от Великобритания, с идентификационен номер ************* и постоянен адрес във Великобритания United Kingdom (UK), ************, *********** искове за осъждането й да заплати на ищеца ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане сумите от:

27 973, 59 лв., представляваща главница (капитализирани лихви) по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 13.02.2015 г.,

1

17 361, 08 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 28.10.2021 г. до 30.11.2023 г. вкл. и 1802, 16 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 28.10. 2021 г. до 30.11.2023 г..

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо тези искове и присъждане на направените от банката разноски пред ПОС в пълния им размер.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 13.12.2023 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София искова молба против Е. Д. (E.

J.) , паспорт № ********** издаден на **.**.**** г. от Великобритания, с идентификационен номер ************* и постоянен адрес във Великобритания United Kingdom (UK), ************, ***********.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 13 . 02. 2015 г. между ищеца и ответника бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на него банката предоставила на ответната страна банков кредит в размер на 86 056, 52 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински университет, гр. Пловдив при общи условия неразделна част от договора.

Кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %. Усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище с изключение на таксата дължима за първия семестър, която на основание чл. 21, ал. 4 от ЗКСД и т.4.2 от договора била платена на 13.02.2015 г. по сметка на кредитополучателя. Погасяването на същия следвало да става на 120 равни месечни вноски считано от изтичане на уговорения в договора гратисен период. Последният обхващал времето от първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Споменава се също, че лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита. Това ставало и по време на гратисния период като се капитализирала годишно. По този повод се 2 споменава за извършвана капитализация на 13. 02. 2016 г. - 771,25 лв., 20.09.

2017 г. - 1 908, 33 лв., 13.02. 2018 г. - 3121, 97 лв., 13.02. 2019 г. - 4425, 12 лв., 13.02. 2020 г. - 5 827, 10 лв., 13.02. 2021 г. - 7 140 11 лв. и 28.09. 2021 г. - 4 779, 71 лв., или общ размер на капитализирана към главницата лихва за гратисния период от 27 973, 59 лв.

Ищецът сочи, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит от ответника бил септември на 2020 г., т.е. гратисният период изтичал през септември на 2021 г. Така първата дата за плащане на погасителна вноска била 28.10.2021 г., като от същата кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски от по 1323, 28 лв. Плащания на вноски на падежните дати въобще не било извършвано като неплатените такива към завеждане на иска били 26 на брой.

Неплащането на повече от три месечни вноски породило в патиромониума на ищеца потеставиното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че същото се упражнява с ИМ и кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от получаване на препис от същата от ответника.

На база изложеното е отправено искане за осъждането на ответницата да заплати на ищеца следните суми:

114 030, 11 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - явяващи се главница по договора, от които 86 056,52 лв. усвоена сума и 27 973, 59 лв. капитализирана към нея лихва,

17 361, 08 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 28.10.2021 г. до 30.11.2023 г. вкл. и 1802, 16 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 28.10. 2021 г. до 30.11.2023 г.

Тук за пълнота е нужно да се посочи, че в исковата молба е спомената и разпоредбата на чл. 17.2 от ОУ въпреки липсата на претенция възоснова на същата . С нея е предвидено, че при забава на плащанията на главница и/или лихва повече от 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка за забава от 10 пункта.

Във изпълнение на чл. 367 от ГПК ПОС е предприел действия за 3 връчване на исковата молба и доказателствата на ответната страна за отговор чрез изготвяне на съдебна поръчка за връчване на документите съгласно чл. 5 от Хагската конвенция от 16.11.1965 г. на адреса й във Великобритания. Видно от превода на удостоверение по чл.6 от Хагската конвенция съставено от Централния орган на Обединеното кралство в Лондон заедно с приложени към него документи връчването на ИМ и доказателствата станало на 04.09.2024 г. Сред връчените книжа е имало е имало и такива съдържащи указания за задълженията й по чл. 33 КМЧП и чл. 40 и 41 от ГПК.

Отговор не е подаван, респ.не е подавана и ДИМ.

На 16.12. 2024 г. ПОС е постановил протоколно определение, с което делото е било прекратено поради лиса на международна компетентност. То от своя страна е било отменено от ПАС с определение по ч.т. дело №22/2023 г. и делото е върнато за разглеждане на спора по същество.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него е прието, че между страните е сключен процесния договор, по който усвоената сума била в размер на 86 056, 52 лв. Направен е обаче извод, че той не отговаря на изискванията за необходимо съдържание. В подкрепа на това е казано, че в него е посочен само максималния праг на възнаградителната лихва определен от закона, но не и размера на същата в конкретния случай. Споменава се и за неупоменаване в същия на ГПР, както и за липса на погасителен план. На тази база е направен извод за нарушаване на изискванията за задължителни реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 ЗКСД, публикуван в ДВ бр. 33 от 30.04.2010 г.

Посочено е, че така се създава неяснота за икономическата тежест на поетото от потребителя задължение, което нарушавало и изискването преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита.

Прието е също, че е нарушена и забраната кредитополучателят да не бъде задължаван да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Нарушаването на същата се извежда от предвиждането в чл. 10 от ОУ натрупаната през гратисния период възнаградителна лихва да се капитализира годишно. Посочено е, че така тя става част от задължението за заплащане на главница и върху нея се начислявала договорната възнаградителна лихва в размер на 7 %. Правото на банката да начислява 4 възнаградителна лихва през гратисния период не е отречено от съда с оглед предвижданията в ЗКСД, но е подчертано, че с този нормативен акт не е отменена общата забрана за олихвяване на изтекли лихви въведена с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Прибавянето на натрупаната през гратисния период лихва към главницата и последващото олихвяване на база новия й размер създавало ситуация, при която реално дължимия лихвен процент по кредита надвишавал този определен в чл. 20 от ЗКСД. Така за кредитополучателя се създавали и задължения за връщане на суми различни от тези изрично посочени в чл. 24 от ЗКСД.

Направено е обобщение, че посочените по- горе противоречия на договора със закона са от типа, които на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД го правят изцяло недействителен.

Това и приетото в чл. 17, ал. 7 от ЗКСД са дали основание на съда да достигне до извод, че следва да се уважи претенцията за само за сумата от 86 056, 52 лв. представляваща предоставената чиста стойност на кредита, а исковете за заплащане на капитализирана лихва, договорна лихва и лихва за забава следва да се отхвърлят.

Недоволна от решението в отхвърлителната му част е останала банката и е подала жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея се излагат доводи за действителност на договора за кредит като са оспорени изводите на съда за наличие на анотоцизъм, нарушаване на чл. 24 от ЗКСД и за липса на посочен фиксиран лихвен процент. Посочено е, че договорът бил съобразен с въведените от законодателя изисквания за задължително съдържание на същия, което съответствало и на това определено с типовия договор по чл. 7 от ЗКСД. В договора бил посочен размер на възнаградителната лихва, който не превишавал определения от закона, а същата била посочено и в погасителния план.

Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна чрез съдебна поръчка до Великобритания като същата й е връчена редовно на 19. 05.2026 г., но отговор не е подаван.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

5

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая описаните по - горе предпоставки не са налице.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая пред съда са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове. С тях ищецът твърди да има неудовлетворени притезания, което сочи, че интересът от предявяването им е безспорен., т.е. същите са допустими.

Това и факта, че съдът е постановил решението си на база изложените в ИМ факти и обстоятелства прави и решението му допустимо.

Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спорът пренесеният пред ПАС спор по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.

Така предявените искове са основание чл. 430 от ТЗ.