Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 382 от 23.06.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 347/2023
Вид
Решение № 382
Подписан
23.06.2023
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500347 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 538, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. Р. Г. от с. П., действащ чрез своята майка и законен представител Х. Н. Б. от с. П. срещу решение № 89 от 10.04.2023 год. по гр.д. № 260/2023 год. на КРС, с което съдът е оставил без уважение искането на молителя за даване на разрешение за разпореждане с паричните средства, намиращи се по банкови сметки с посочен IBAN в „ЦКБ“ АД, за сумата 6000 лева и сумата 3 791,59 лева, като изтегли изцяло паричните средства по сметките и ги закрие.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за наследници № 1532/23.11.2022 год. на Община К., Р. Н.ев Г. е починал на 27.10.2022 год. и е оставил като единствен наследник по закон Н. Р. Г. – син, роден на 16.12.2021 год. Видно от приложената справка на „ЦКБ“ АД по банкови сметки с посочен IBAN на името на Р. Г. са налични сумата 6000 лева и сумата 3 791,59 лева. Липсват твърдения и доказателства за това малолетният молител да е приел наследството на своя баща по опис, съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. поради следните съображения:

1

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за да бъде издадено исканото от молителя разрешение за извършване на разпореждане с посоченото в исковата молба имущество. Според разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК допустимо е да се иска разрешение от съда за сделки с точно изброени в закона обекти, принадлежащи на ненавършилото пълнолетие дете. Касае се при това за права, които в момента на сезирането на съда принадлежат на детето, а не такива, които в някакъв бъдещ момент биха могли да бъдат придобити от него. Целта на правилото на чл. 130, ал. 3 СК е да подложи на съдебна преценка планирана конкретна сделка с притежавано от детето имуществено право. В това производство съдът проверява правото на собственост или титулярство на детето на друго право от кръга по чл. 130, ал. 3 СК. В конкретния случай обаче соченото в молбата имуществено право, предмет на възнамеряваното разпореждане, не се доказва да е принадлежащо на детето, както правилно е приел районният съд. Това е така, защото с откриване на наследството, наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество, т. е. призовани са да встъпят в правата и задълженията, субект на които е бил наследодателят. Същите обаче придобиват наследството едва с приемането му – чл. 48 ЗН.

Призованото да наследява дете Н. Г. е малолетен по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛС, поради което същият е недееспособен. Относно недееспособните лица чл. 61, ал. 2 ЗН предвижда, че те винаги приемат наследството под опис и тъй като приемането под опис е вид изрично приемане (вж. в този смисъл Решение № 859 от 3.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2007 г., I г. о.), следва че до навършване на съответната възраст, тези лица не могат да придобиват наследство чрез конкулдентни действия, доколкото не биха могли сами да извършат такива.

Императивното изискване на закона (чл. 61, ал. 2 ЗН) преследва постигането на двойна защита на недееспособния наследник – ограничаване на неговата отговорност за задълженията на наследството до размера на полученото, и предотвратяване на евентуална злоупотреба от страна на неговия законен представител. След като в настоящия случай не са представени доказателства за приемане на наследството от страна на молителя по опис, то съдът счита, че малолетното дете все още не е придобило имуществените права на наследството, включително и правото да получи паричните средства по посочените в молбата банкови сметки. Поради липсата на доказателства за приемане на наследството, не е настъпило и преминаването на същото в полза на детето, поради което молбата да се разреши извършването на разпореждане с отделни имуществени обекти, в случая – влогове или др. предмети от наследството е неоснователна. При липса на яснота по въпроса за имуществото, принадлежащо на детето, съдът е поставен в невъзможност да извършва и последваща проверка относно евентуално разпореждане с това имущество и преценяване интереса на детето. Ето защо, молбата подлежи на отхвърляне, както правилно е прието от районния съд.

На настоящия съдебен състав е известно, че към момента е образувано т. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, в рамките на което е поставен и въпроса, при издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, необходимо ли е да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис и представлява ли молбата за издаване на това разрешение конклудентно действие, с което може да се приеме наследството от непълнолетно дете, като по този въпрос все още не е постановено тълкувателно решение.

2

Настоящият състав намира, че децата могат да приемат наследството само по опис по арг. от чл. 61, ал. 2 ЗН, не и с конклудентни действия, поради което и подаването на молбата по чл. 130, ал. 3 СК няма за последица мълчаливо приемане на наследството.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 89 от 10.04.2023 год. по гр.д. № 260/2023 год. на К.ския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред ВКС на РБ

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3