Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2782 от 27.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3143/2023
Вид
Определение № 2782
Подписан
27.11.2023
В сила
27.11.2023
Състав
Анна Иванова Иванова, Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2782 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503143 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

"Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. Ц., САК, против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 7478/02.11.2023г., по ч. гр. д. № 15018 по описа на Районен съд Пловдив за 2023г., с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Н. А., ЕГН ********** по отношение следните суми: 132,57лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2021г., с който се предоставя мобилен номер **********; 283,81лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Приложение към Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***; 131,25лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 05.11.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***.

В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост. Иска се същото да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено заявлението, следните суми: 132,57лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2021г., с който се предоставя мобилен номер **********; 283,81лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Приложение към Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2021г., с който 1 се предоставя мобилен номер ***; 131,25лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 05.11.2021г., с който се предоставя мобилен номер *** срещу длъжника А. Н. А.. Претендират се и сторените за настоящото частно въззивно производство разноски в размер на заплатената държавна такса.

Изложени са мотивирани възражения срещу изводите на районния съд за неравноправност на клаузата, поради това, че не противоречи на добрите нрави и общоприетите житейски норми на добросъвестност, като целта й е да обезпечи изпълнението на едно задължение. Твърди се, че е налице индивидуално уговорена клауза, която не е необосновано висока у не води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Навеждат се доводи относно функциите на неустойката. Сочи се, че с договорите за мобилни услуги страните са посочили цената, срещу която съответното устройство се предоставя а ползване на потребителя, цената на устройството без отстъпка и размера на отстъпката за целия срок на ползване на услугата.

На последно място счита, че разпореждането е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, за което излага многобройна практика.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК , поради което и процесуално допустима.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, чрез адв. З. Ц., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 1367,96 лева, които парични задължения произтичат от следните договори между длъжника и „Йеттел България“ ЕАД: Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2021г., с който се предоставя мобилен номер **********; Приложение към Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2021г.; Договор за мобилни услуги № *** от 05.11.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***; Договор за лизинг от 05.11.2021г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат HUAWEI Nova 8i 128GB Silver, 7332265660/25.02.2022 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на претендираните неустойки за предсрочното прекратяване на договорите от заявителя, тъй като приел, че същите противоречат на чл.143, ал.2, т.5 и т.15 ЗЗП и се явяват нищожни. Приел е, че неустойката не е съизмерима с вредите за оператора от прекратяване на договорите, доколкото неустойката се съизмерва с пропуснати по самите 2 договори месечни абонаментни такси за услуга, която не е предоставена и не е ползвана от потребителя и за която няма пречка да бъде предоставена на други абонати – нови клиенти чрез освободения мобилен. Наред с това неустойката, предвид начина, по който е уговорена, предполагала заобикаляне и на чл.143, ал.2, т.15 ЗЗП, тъй като налага потребителят да изпълни своите задължения без операторът реално да предостави мобилни услуги за същия период. Освен това, същата противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на §13, т.

1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК , както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП , неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договорите, независимо от уговорения максимален размер на същата до размер на три месеца, настоящата инстанция намира, че начинът, по който се формира, остава неясен за потребителя. В процесния договор се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, но неясно остава как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на 3 отстъпките и как е определена съответната част на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа на доставчика, и заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Поради това настоящият състав приема, че не е ясно формулиран за потребителя и неясен остава и за съда начина на формиране на неустойката по всеки един от посочените компоненти, съгласно разписаното в договора.

На следващо място и настоящият състав намира, че искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави. В случая по отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. Безспорно при преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто смисъл са и задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014 г. на ВКС. Без значение по отношение на претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора, както и последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване на договора. И поради това, процесната клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.).

Освен гореизложеното, по отношение на така претендираната неустойка следва да се отбележи, че дължимостта й е в пряка зависимост от прекратяването на договора или по-точно развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД.В заявлението не е описано как и кога е прекратен договорът за мобилни услуги.Сочи се само причината за това – забавяне на плащанията от 4 страна на длъжника. Със сигурност обаче в общите условия на мобилния оператор е налице неравноправна клауза, а именно тази по чл.19б, б.“б“, предвиждаща възможност за доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми. За разлика от клаузата по чл.19“а“, съгласно която за прекратяване на договора от потребителя е необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, клаузата по чл.19“б“ не предвижда изискване за предизвестие. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия на кредитора, е налице основание за отхвърляне на искането.

По така изложените съображения разпореждането в обжалваната му част следва да се потвърди.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 7478/02.11.2023г., по ч. гр. д. № 15018 по описа на Районен съд Пловдив за 2023г., с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнението по чл.410 от ГПК против А. Н. А., ЕГН: **********, адрес. ***, за следните суми: 132,57лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2021г., с който се предоставя мобилен номер **********; 283,81лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Приложение към Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***; 131,25лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 05.11.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***.

5

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6