Решение № 96 от 09.12.2021, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Царево, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20212180200439 по описа за 2021 година Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от КР. Г. П., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 464 от 25.08.2021 год. на Директор на РДГ- Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 70 от Закона за горите, на КР. Г. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 149, ал. 1 от Закона за горите .

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателя моли съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на атакуваното НП.

Ответникът по жалбата, се представлява от юрисконсулт. Пледират за потвърждаване на атакуваното НП.

1

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2021 год. по подаден сигнал до РДГ- Бургас, била извършена проверка в землището на с. Синеморец, обл. Бургаска, пододел 291, находящ се в местността „Силистар“- защитена зона, държавна, горска територия. При проверката на място, било установено, че там е паркирано МПС- автомобил „Опел“ с рег. № ****. При извършена справка в масивите на МВР от присъстващия на място служител на РУП- Царево, бил установен собственика на МПС и бил направен опит да се установи връзка с него. В последствие, на място пристигнал жалбоподател, облечен по шорти, отключил автомобила с наличните в него ключове и от там извадил личните си документи, с които се легитимирал на служителя на РУП- Царево и на служителите на РДГ- Бургас.

При проведен разговор с жалбоподателя, същия заявил на служителя на РУПЦарево, че именно той е управлявал автомобила, посочил от къде е преминал за да стигне мястото, на което е бил установен паркирания автомобил.

Констатираното мотивирало актосъставителя да състави АУАН с № 089934 от 13.08.2021 год. в който нарушението е описано ясно, точно и подробно и изчерпателно. Наказващият орган- Директор на Директор на РДГ- Бургас, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 149, ал. 1 от Закона за горите и санкционирано на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 70 от Закона за горите, с административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.

Съдът прие за установена по категоричен начин изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК и устните доказателства- показанията на актосъставителя и свидетелите. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетелите, като безпротиворечиви, логични, и последователни, напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания да се съмнява както в истинността на показанията на тия 2 свидетели, така и в добросъвестността на същите при изпълнението на служебните им задължения. Показанията да дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост.

Свидетелите са възприели лично факта, че процесния автомобил е паркиран на соченото в АУАН и НП място. Служителя на РУП- Царево, лично е беседвал с жалбоподателя и непосредствено от неговите обяснения е установил, че последния е управлявал автомобила лично, до пристигането му на мястото на което е намерен, т.е. безспорно същия се е придвижил с въпросното МПС в бранена за движение територия.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В настоящия случай, съдът съобрази следното:

3

Актът за установяване на нарушението е съставен от служител на РДГБургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РДГ- Бургас, надлежно упълномощен, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В конкретния казус, съда констатира следното: На първо място, съда счита за безспорно доказано, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, извършеното от жалбоподателя нарушение.

Така, съда цени изцяло показанията на разпитаните свидетели, които по категоричен начин установиха извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно, че жалбоподателя е извършвал движение с МПС в забранена местност. Действително, при установяване на МПС същото е било в покой, но не съществува начин, същото да е стигнало до мястото, на което е било установено, без преди това да е извършвало движение. В тази насока са и показанията на служителя на РУП- Царево, който потвърди пред съда, че жалбоподателя лично е заявил, че се е движил с МПС- то за да достигне до мястото на което е било установено. Несъстоятелни са наведените доводи, че водача на автомобила не е бил категорично установен. Точно обратно- според показанията на служителя на РУП- Царево, жалбоподателя сам е заявил, че именно той е управлявал автомобила. Отделно от това, съда приема за доказателство, че именно жалбоподателя е бил водач, факта че у него са били ключовете на автомобила, а в самия автомобил са били личните му документи. Действително, жалбоподателя не е собственик на автомобилафакт, който е служебно известен на съда- но също така, служебно известно на съда е, че с Пълномощно рег.№ .... год. на Нотариус Д. Ч., жалбоподателя е упълномощен да управлява въпросното МПС. Отделно от всичко това следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е бил водач, същия е имал пълната възможност да посочи водача, като по този начин, да бъде санкционирано друго лице, а не той. След като жалбоподателя не е сторил това, нито в рамките на производството пред АНО, нито пред съда, то следва извод, че същия явно не отрича, той да е управлявал МПС.

При това положение, за съда се налага безспорен извод, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- 4 наказателна отговорност спрямо него.

При внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.

Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 270, ал. 1 от Закона за горите, където е постановено, че процесното деяние се наказва с глоба от 50,00 до 500,00 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, като според съда при индивидуализирането му, административнонаказващият орган го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът счита, че административно- наказващия орган правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в близък до минималния размер.

Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразно и правилно- следва да се потвърди изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 464 от 25.08.2021 год. на Директор на РДГ- Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 275, ал.

1, т. 2 и чл. 70 от Закона за горите , на КР. Г. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 149, ал. 1 от Закона за горите.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 6