Решение № 289 от 27.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Пазарджик, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №16/20.01.2025г., постановено по гр.д.№692/2024г. по описа на РС- Велинград е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК:

000351580 със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, дължи на адв.Г. Х. Б.- АК П., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., бул.„****“ №**, ет. * офис **, сумата в размер 10914лв.- адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по изп.д.№20168400400695 по описа на ЧСИ М.Ц., определено с Решение №147/13.03.2024г. на Адвокатско съвет гр.П. по Протокол №7/13.03.2024г., ведно със законната лихва за периода от 27.03.2024г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №213/19.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№384/2024г. по описа на Районен съд-Велинград.

Осъден е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:

000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати на адв.Г. Х. Б.- АК- П., ЕГН: **********, с адрес:

1 гр.П., бул.„****“ №**, ет. * офис **, разноски за държавна такса в размер на 218,28 по гр.д.№692/2024г. на РС- Велинград.

Осъден е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати на адв.Е.С.Х.- АК- П., с личен номер **********, с адрес на кантората: гр.П., ул.„***“ №***, ет.*, офис *, адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.№692/2024г. на РСВелинград, в размер на 1500лв. с ДДС.

Осъден е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:

000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б.- АК- П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „****“ № **, ет. *, офис ** разноски за държавна такса в размер на 218,28лв. по ч.гр.д.№384/2024г. на РС- Велинград.

Осъден е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община Велинград, ЕИК: 000351580, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати на адв.Е.С.Х.- АК- П., с личен номер **********, с адрес на кантората гр.П., ул.„***“ №***, ет.*, офис *, адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.384/2024г. на РС- Велинград, в размер на 1500лв. с ДДС.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Община Велинград, представлявана от Кмета К.К., чрез пълномощника му адв.П. Г..

Твърди се в същата, че решението е неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано. В тази насока се сочи, че районният съд е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция.

Твърди се, че исковата претенция не е доказана, както по основание, така и по размер, като в цялост не се сочат конкретни обстоятелства, на които се основава иска.

Счита се, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид действията, които адв.Б. е извършил, с оглед на което то трябва да бъде редуцирано.

Приема се, че начина и методиката на определяне на адвокатското 2 възнаграждение е незаконосъобразен предвид факта, че решението по дело С438/22 на СЕС от 25.01.2024г. гласи, че при определянето на присъждането на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от размерите в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Твърди се, че съдът е бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка на законосъобразност на Решение №147/13.03.2024г. на Адвокатския съвет по Протокол №7/13.03.2024г., предвид факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази със забраната по чл.101, §2 от ДФЕС.

Счита се, че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите посочени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съобразно решението по дело С/438/22 на СЕСНаредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е обявена за нищожен акт.

Приема се, че следва да се прецени, какъв размер за адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, без да се взимат предвид, като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа.

Твърди се, че в случая е несъмнено, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се взимат предвид нормите на чл.9 и на чл.11 от същата наредба.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърлят предявените от ищеца искове.

Моли се за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ищеца Г.

Х. Б., чрез пълномощника му адв. С. С. от АК-П.. В него се излагат фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и поддържани в производството пред първата инстанция. Повтарят се правните и фактически действия 3 предприети от ищеца по повод учредената му представителна власт от ответната Община извършени по ч.гр.д.№384/2024г. на РС- Велинград, както и тези по изпълнително дело №20168400400695 по описа на ЧСИ М.Ц., рег.

№***, с район на действие Софийски градски съд.Коментира се решението на Адвокатски съвет-П. за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 10914лв. с ДДС за извършените от ищеца правни действия по процесното ч.гр.д., по реда на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, значението на този акт за установяване и присъждане на адвокатското възнаграждение по съдебен ред, началния момент на погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД, като счита, че в случая същата не е изтекла. Цитира се и съдебна практика.

Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание, жалбоподателят Община Велинград, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му такъв адв.Г.. От страна на последния е постъпило писмено становище в което се поддържа подадената от него въззивна жалба. Моли се за отмяна или изменение на обжалваното решение. Моли се за присъждане на разноски.

Прави се възражение за прекомерност.

Ответникът Г. Б., редовно призован не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.С.. От страна на последния се оспорва подадената въззивна жалба и се поддържа подадения на нея писмен отговор.

Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно по съображения подробно изложени в отговора на въззивната жалба. Моли се за присъждане на разноски по делото, съобразно представените доказателства и списък на разноски по чл.80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗАдв. за установяване съществуване на вземане на адвокат Г. Х. Б. от Община Велинград за сумата в размер на 10914лв., ведно със законната лихва за периода от 27.03.2024г., до изплащане на вземането, произтичащо от Протокол 4

№7/13.03.2024г. на Адвокатски съвет- гр.П. и Решение №147/13.03.2024г. на Адвокатски съвет- гр.П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата за извършени от ищеца правни действия в полза на Община Велинград по изп.д.№20168400400695 по описа на ЧСИ М.Ц., за което е издадена Заповед №213 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.03.2024г. по ч.гр.д.№384/2024г. на РСВелинград. Иизпълнителен лист не бил издаден, доколкото Община Велинград възразила срещу заповедта в установения от закона срок.

Претендират производство. разноски в заповедното и в настоящото исково

В срок е постъпил писмен отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба от страна на ответникът Община Велинград. В него се оспорват предявените искове.

Преди първото открито съдебно заседание се изразява писмено становище по основателността на предявения иск.

Твърди се, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община Велинград. Не се оспорва, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и чл.36, ал.1 от ЗА.

Счита се, че това възнаграждение може да бъде само за извършена дейност, но в интерес на представлявания, което в случая не било налице.

Приема се, че искът е погасен по давност, тъй като дори и при липса на конкретно договорено възнаграждение за положения труд, размерът му бил определяем и ако падежът за плащане на дължимо възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не можел да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат.

Претендират се разноски.

Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за установено следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№384/2024г. по описа на РСВелинград се установява, че в полза на ищеца е била издадена Заповед за 5 изпълнение №213/27.03.2024г. на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да заплати на ищеца сумата от 10914лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 27.03.2024г. до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по изп.д.

№20168400400695 по описа на ЧСИ М.Ц., определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 от ЗАдв., държавна такса в размер на 218,28лв. и 1658,70лв.- адвокатско възнаграждение.

От Пълномощно с изх.№92 00/510/27.02.2017г. на Община Велинград е видно, че К.К. в качеството си на Кмет на Община Велинград е упълномощил ищеца да осъществява процесуално представителство в производството по изп.д.№20168400400695 по описа на ЧСИ М.Ц., като извършва процесуално представителство до окончателното му приключване включително на всички законови процедури в изпълнителния процес. На основание издаденото пълномощно за процесуално представителство изп.д. №20168400400695 по описа на ЧСИ М.Ц., адвокат Г. Б. се запознал с предмета на делото и подал молба от 28.02.2017г., с която се е заявил като пълномощник на Община Велинград и е посочен като съдебен адресат.

Установява се, че в молбата, адв.Б. е изложил становище по образуваното изпълнително дело и е направил възражение по направеното от съдебния изпълнител разпределение.

Видно от Молба от 10.04.2019г. от страна на последния е поискано спиране на изпълнителното производство, поради наличие на спор относно съществуването на вземането на взискателя.

Видно от Решение №183/16.11.2017г. на ВКС се установява, че е приета касационната жалба, подадена от ищеца за основателна, като е отменено Решението на АС - П. от 09.02.2018г., с което взискателят „Евинис“ ООД- в несъстоятелност е осъдило Община Велинград до сумата от 833850,40лв., което е станало причина за завеждането на изп.д.№20168400400695 по описа на ЧСИ М.Ц.. Междувременно е оспорвал извършеното от съдебния изпълнител разпределение на събраните от длъжника суми, по повод вземанията на присъединен взискател на Община Велинград към изпълнителното дело.