Определение № 951 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 951 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20251100512605 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по Частна жалба вх. № 25011525/04.09.2025 г., подадена от ищеца Министерство на вътрешните работи, срещу Определение от 14.08.2025 г., постановено по гр.д. № 64624/2020 г. по описа на СРС, 142 състав, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал.3 ГПК поради неотстраняване на нередовности.

Оплакванията са, че съдът неправилно е приел, че формулираният с поправената искова молба петитум не е тъждествен с предявения иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот и е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Сочи се, че с поправената искова молба е предявен отрицателен установителен иск за собственост, като изрично ищецът е формулирал искане да се признае за установено, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот. Излагат се доводи, че изброяването на правата на владение, ползване и разпореждане, не променя вида на иска и търсената защита.

Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Третото лице – помагач на страната на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД е на становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на Министерство на вътрешните работи срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (с настоящо наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД). В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдения, че със Заповед на Председателя на Комитета по туризъм към МС през 1971 година ведомствен недвижим имот – държавна собственост, индивидуализиран подробно в исковата молба, представляващ терен и административна сграда в гр. София, в който се намира и един брой трафопост, е предоставен безвъзмездно на Министерство на вътрешните работи, което до 2019 г. го управлявало чрез своята Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, а през 2020 г. той е прехвърлен в баланса на ДКИС-МВР. Сочи, че за имота са съставени два акта за държавна собственост, а 1 през1997 г. на основание чл. 70, ал.2 ЗДС – и Акт за публична държавна собственост (АПДС № 440-МВР/16.12.1997 г.). Излага, че в резултат на предприети действия за съставяне на нов акт за публична държавна собственост за имота съгласно чл. 71, ал.1 ЗДС във връзка с влязла в сила кадастрална карта установил, че относно трафопоста, находящ се в предоставения му за ползване и управление недвижим имот, е съставен акт за частна държавна собственост през 2005 г., той е обособен в самостоятелен обект и е предоставен за управление на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД. Установил и че имотът е включен в капитала на това търговско дружество въз основа на заповед на председателя на Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси от 2000 година, окончателен разделителен протокол от 2000 година между „НЕК“ ЕАД и „Електроразпределение – Столично“ ЕАД и съдебно решение от 2000 година по ф.д. № 6358/2000 г. на СГС, което е основание за съставяне на Акт за частна държавна собственост № 05710/29.08.2005 г. Сочи, че имотът бил заведен в инвентарните книги на ответното дружество като дълготраен материален актив със съответната балансова стойност, като във връзка с разменена кореспонденция ответното дружество изразило позиция, че без сделка на разпореждане този актив не може да бъде отписан от инвентарните книги на електроразпределителното дружество. Като излага подробни фактически твърдения относно упражняването на правата върху имота и предназначението му да захранва единствено недвижим имот държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на МВР, както и правни доводи за статута му на публична държавна собственост и липса на решение на МС за актуването му като частна държавна собственост, ищецът е формулирал искане съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът няма права на стопанисване и управление върху имота, представляващ трафопост.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска с възражения за неговата неоснователност.

След насрочване на делото и провеждане на три открити заседания, с протоколно определение от 16.03.2023 г. първоинстанционният съд, като е приел, че предявеният иск няма вещен, а облигационен характер, и с оглед на цената му, е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил същото по подсъдност на СГС. Определението е отменено с Определение № 9268/01.08.2023 г.по ч.гр.д. № 6004/2023 г. по описа на СГС и върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по чл. 129, ал.1 ГПК ищецът да отстрани противоречията между изложеното в обстоятелствената част на исковата молба да е собственик на имота и на което право твърди, че търси защита, както и че имотът е включен в капитала на ответното дружество, и петитума на исковата молба, с който не се претендира признаване за установено, че ответникът не е собственик на имота, а се иска отричане на правомощия (на стопанисване и управление), каквито ответникът би имал, ако собственик на капитала му е държавата.

С Разпореждане от 11.08.2023 г. СРС, позовавайки се на задължителните указания на въззивния СГС, оставил исковата молба без движение с указания „за привеждане в единство на обстоятелствата, въз основа на които се твърди спор/предявява иск и посочване на вида на търсената от ищеца защита“.

В указания срок ищецът е представил поправена искова молба, в която при същите фактически твърдения е формулирано искане да се признае за установено, че ответникът няма право да владее, да ползва и да се разпорежда и не е собственик на имота.

Определението е връчено на ищеца на 29.08.2025 г., а частната жалба срещу него е входирана в СРС на 04.09.2025 г.

При така установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав на СГС намира следното от правна:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, притежаваща правен интерес, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

Всяка подадена до съд искова молба следва да отговаря на минималните изисквания за редовност на съдържанието и, посочено в чл. 127, ал.1 от ГПК, и с нея да са представени приложенията, посочени в чл. 128 от ГПК. При нередовност на исковата молба съдът следва на основание чл. 129, ал.2 ГПК да даде на ищеца указания за отстраняването им, които следва да са конкретни и ясни. Така, когато нередовностите на исковата молба се изразяват в противоречие между обстоятелствената и част и формулирания петитум, в указанията следва ясно да е посочено в какво се изразяват противоречията – несъответствие на петитума с изложените обстоятелства или несъответствие (или непълнота) на изложените обстоятелства с формулирания петитум. Само при неизпълнение на указанията в определения срок, който не може да е по-кратък от установения в разпоредбата на чл. 129, ал.2 ГПК, исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

В случая както в указанията на въззивния съд, така и в разпореждането по чл. 129, ал.1 ГПК на първоинстанционния се съдържат констатации, че формулираният петитум за признаване за установено, че ответникът няма права на стопанисване и управление върху имота, представляващ трафопост, не съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че имотът е публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ищеца, и същевременно е актуван неправомерно като частна държавна собственост и впоследствие включен в капитала на ответното дружество, принадлежащо на чуждестранно юридическо лице, в противоречие със закона.

Следователно, за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията по чл. 127, ал.1 ГПК за редовност ищецът следва да формулира петитум за отричане правото на собственост на ответника върху процесния имот. Това е направил ищецът с поправената искова молба – дословно отправеното до съда искане е да се признае за установено, че ответникът няма право да владее, ползва и се разпорежда с недвижимия имот и не е негов собственик. От така формулираното искане става ясно, че ищецът иска да бъде отречено със сила на пресъдено нещо наличие на право на собственост в патримониума на ответника по отношение на трафопоста (в поправения петитум се съдържа искане и по отношение на земята, което съставлява изменение на иска, недопустимо на този етап от производството), следователно - предявен е отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, като изброяването в петитума на правомощията, включени в състава на правото на собственост – владение, ползване и разпореждане - не променя вида на иска и търсената с него защита, и тя съответства на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба.

Задължение на съда, а не на ищеца, е прецизирането на диспозитива на съдебното решение съобразно правната квалификация, която е определил въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, и формулираното искане.

За предявяването на такъв иск (в случая отрицателен установителен иск за собственост) ищецът има интерес и процесуална легитимация, доколкото с предоставянето на имот – държавна собственост на държавни учреждения за стопанисване и управление, последните упражняват правото на държавна собственост и се явяват процесуални субституенти на държавата, като могат да бранят правото на собственост, вкл. и чрез иск за собственост, предявяването на какъвто е действие на управление. Същото е относимо и по отношение легитимацията на ответник, който упражнява правото на собственост на държавата и ако е също като ищеца публично тяло, се явява процесуален субституент на държавата. В горния смисъл Решение № 308/12.12.2014 г. по гр.д. №7585/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 6/01.06.2011 г. по гр.д. № 833/2009 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 565/2009 г. по гр.д. № 2932/2008 г. на ВКС, II г.о. В случая ответникът е частно дружество, в капитала на което според твърденията, на които се основава иска, е внесен спорният имот, следователно заявява права, противопоставими на правата на ищеца и е легитимиран да отговаря по предявения иск.

На основание гореизложеното обжалваното определение се явява неправилно и като 3 такова следва да бъде отменено и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск съобразно поправения петитум.

На този етап разноски за обжалването не се дължат и не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 14.08.2025 г., постановено по гр.д. № 64624/2020 г. по описа на СРС, 142 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4