Решение № 260069 от 20.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-175

20.08.2020г.

В И М Е Т

О НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева

2.Мл.с. Александър Муртев при секретаря Тодорка

Стоянова разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 900 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от „Юробанк България” АД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път“ № 260, чрез процесуалния представител адв. В.И.П., с която се обжалва Решение №302 от 20.12.2019г., постановено по гр. д. №1475/2018г. по описа на Районен съд Карнобат.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от “Юробанк

България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, “Околовръстен път” № 260, предявен чрез процесуалният му представител адв. В.И.П., срещу А.М.Д. с ЕГН: **********, с адрес ***, с който иск “Юробанк България” АД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че А.М.Д., в качеството му на поръчител му дължи сумата от 7934, 23 евро представляваща дължима се главница, произтичаща от неизплатени задължения по договор за кредит № 531 – 51 / 2008 г. от дата 09.05.2008 г., сключен между Алфа Банк в качеството й на кредитор и Й.М.Х.в качеството му на заемател – длъжник, както и сумата от 157, 20 лв., представляваща такси за периода от 04.10.2017 г. до 18.03.2018 година по същия договор, както и законната лихва върху главницата посочена по – горе в размер на сумата от 7934, 23 евро, считано от датата 19.03. 2018 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК в Районен съд Карнобат до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 209 от 26.3.2018 г. по ч. гр. д. № 310/2018 година по описа на Районен съд Карнобат като неоснователен и недоказан изцяло.

С обжалваното решение е отхвърлено искането на „Юробанк България“ АД предявен чрез процесуалният му представител адв. П.. за осъждането на ответника да му заплати сумата от 1593, 48 лв., представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото исково производство по гр. д. № 1475/ 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат, както и сумата от 1179, 76 лв., представляваща направените от него съдебни разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 310 / 2018 г. като неоснователно.

В жалбата се твърди, че решението на РС - Карнобат е незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и с противоречиви мотиви. Сочи се, че ищцовото дружество е изпълнило посочените от районния съд изисквания за доказване на основателността на предявения иск. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост, като се твърди, че банката е предприела необходимите действия за уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

На следващо място се посочва, че неправилно районният съд е изключил от доказателствата по делото погасителния план, тъй като същият не бил подписан.

Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че договорът за кредит е изцяло нищожен, като противоречащ на чл.7, т.6 и т.8 от ЗПК, като се излагат съображения, че същият не е нищожен. Сочи се още, че отмененият ЗПК, на който се позовава районният съд няма действие по отношение процесния договор за кредит, тъй като съгласно чл.3, ал.3, т.5 от ЗПК /отм./, разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит, чиито размер е под 400 лв. или над 40 000 лв., а процесният договор е за 21 000 евро, с левова равностойност над 40 000 лв.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се уважи в пълен размер. В случай, че не се уважи изцяло исковата претенция, се претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи неплатените вноски от главницата с настъпил падеж, които са определени от вещото лице. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия, чрез адв. Гъркова – особен представител, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се всички въведени в жалбата възражения и се развиват съображения за тяхната неоснователност. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.

Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от “Юробанк България“

АД гр. София с която същото дружество чрез неговия пълномощник и процесуален представител е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу А.М.Д. .

Със същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на горепосочения ответник А.М.Д. , че същият в качеството му на поръчител му дължи сумата от 7934, 23 евро представляваща дължима се главница произтичаща от неизплатени задължения по договор за кредит № 531 – 51 / 2008 г. от дата 09.05.2008 г. сключен между Алфа Банк в качеството й на кредитор и Й.М.

Х. в качеството му на заемател – длъжник , както и сумата от 157, 20 лв. представляваща такси за периода от 04.10.2017 г. до 18.03.2018 година по същия договор , както и законната лихва върху главницата посочена по – горе в размер на сумата от 7934, 23 евро , считано от датата 19.03. 2018 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в районен съд Карнобат до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 209 от 26.3.2018 г. по ч. гр. д. № 310 / 2018 година по описа на Районен съд Карнобат , както и сумата представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски. Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и сумата представляваща всички направени от него съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява. Неговият процесуален представител, чрез подадена от него молба до съда поддържа така предявения иск и моли за неговото уважаване, така както е предявен , ведно с всички законни последици от това.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът, чрез специално назначеният му особен представител, подава отговор на исковата молба като оспорва същият като недопустим и неоснователен. Навежда доводи за недопустимост на предявения иск, поради изтичане на преклузивния 6 – месечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД по отношение на вече падежиралите вноски по кредита. Сочи, че за сключения между страните договор не е представен погасителен план, което води до невъзможност да бъде установено по какъв начин е формирана претендираната от ищеца сума /каква част от сумата представляват дължими вноски, чиито падеж е настъпил преди кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем – колко са тези вноски, на каква стойност са, кога е настъпил падежа на всяка една от тях, респ. каква част от сумата се претендира на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ./ Горното води и до невъзможност да бъде установен падежа на всяка една вноска до обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

Не е посочено, кога е усвоен кредита, а падежът на вноските е обвързан с усвояването му. Оспорва и основателността на предявения иск с твърдения, че не настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като видно от приложения към исковата молба констативен протокол, нотариалната поканата е била връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като уведомление е било залепено още при първото посещение на адреса, а отделно от това, преди залепването, нотариусът не е извършил справка за адресна регистрация на длъжника, както и справка за неговата месторабота съгласно изискванията на чл.47, ал.3 от ГПК. Отделно от това било налице разминаване между сочената от ищеца дата за настъпване на предсрочна изискуемост – 12.02.2018г. и датата на нотариалното удостоверяване за връчване на покана – 06.02.2018г. Изложени са и съображения за недействителността на договора на основание чл.14, ал.1 от ЗПК, тъй като видно от съдържанието му, същият не е бил съставен в три еднообразни екземпляра.

За да постанови обжалваното решение, районния съд е приел искът за процесуално допустим, тъй като има за предмет вземания, по повод на които е издадена заповед за изпълнение, същият е подаден в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя и същият има правен интерес от установяване на процесните си вземания.

Приел е, че твърдяната от ищцовото дружество предсрочна изискуемост не е настъпила, като в тази насока се е аргументирал с разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, регламентираща изчерпателно конкретни хипотези, при които едно срочно задължение се превръща в предсрочно изискуемо. Приел е, че уговорената възможност в чл. 28 във вр. с чл.29.2. от ОУ, чрез изявлението на кредитора договорът да се превърне от срочен в безсрочен противоречи на правилото на чл.20а от ЗЗД, според което договорите могат да бъдат изменяни, прекратявани, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Според съда това представлявало изменение на договора, което е възможно само по взаимно съгласие на страните или на основание, предвидено в закона, поради което предвидената в чл.

28 във вр. с чл.29.2. от ОУ автоматична предсрочна изискуемост не представлява договорно отклонение от общото правило на чл.71 от ЗЗД, поради което такава не е настъпила. Стигнал е до правния извод, че в настоящото производство ищецът не е доказал, че е направил волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита, което да е било обявено на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, за да може да се ползва от това и по отношение на поръчителя. При това положение е приел, че след като фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди започване на заповедното производство, процесните вземания не са изискуеми.

Независимо от горното е изложил съображения, че следва да отчетени вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно заключението на вещото лице и разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК районния съд е намерил, че към датата на последното заседание по делото – 28.11.2019г. би следвало да се дължи от ответника като поръчител погасяването на главница в размер на 2 672,09 от отпуснатия кредит. Акцентирал, е обаче, че сумата не следва да се присъжда, тъй като вещото лице е направило своите изчисления по представения му погасителен план от банката, а същият с нарочно определение на съда е изключен от доказателствения материал от по делото, предвид това, че е била оспорена истинността му. Достигнал е до извода, че при липса на ангажирани доказателства от ищцовото дружество и при липса на погасителен план, въз основа на който вещото лице да изчисли размера, падежа и броя на съответните анюитетни вноски, то искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Разпечатката съдържа 35 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/378c7aa0-b406-4005-b1a6-24d7d993ee3c