Определение № 10612 от 17.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10612 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110162224 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. И., чрез адв. Д. М., срещу „Вива Кредит“ АД.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез юрк. Миглена Милетиева-Симеонова, с който оспорва предявените искове като неоснователни

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ по поставените в исковата молба задачи следва да бъде уважено с оглед необходимостта от специални знания за установяване на обстоятелства от предмета на доказване.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи по делото цялото кредитно досие на ищеца, вкл. извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания, в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по процесния договор за потребителски кредит, вкл. копие от договора, СЕФ и застраховка, следва да бъде оставено без уважение по следните съображения: в частта относно исканите документи за извършени плащания – тъй като ищецът като платец би следвало да разполага с тях, а отделно от това въпросът дали са извършени плащания по кредита и техния размер са предмет на допуснатата ССчЕ; а в частта останалата част – като ненеобходими, доколкото договорът вече е представен от самия ищец.

Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение по т. IV от доказателствените искания, обективирани в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение като неотносимо към предмета на делото.

На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни кой е титуляр на посочената в исковата молба банкова сметка. А в случай, че титуляр на същата не е ищецът, а неговият пълномощник адв. Д. М. – да представи изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3 ГПК, или да посочи своя банкова сметка или друг начин на плащане.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.06.2026 г. от 14:00 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба. НАЗНАЧАВА за вещо А. Б. специалност: счетоводство, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза след представяне на документ за внасяне на определения депозит. ОПРЕДЕЛЯ депозит в общ размер на 205 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба документи, както и за издаване на съдебно удостоверение по т. IV от доказателствените искания, обективирани в исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявени са от А. Н. И. срещу „Вива Кредит“ АД обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 5905243 от 24.02.2023 г., поради противоречие със закона;

2. по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева – частично от сумата в общ размер на 80 лева, представляваща платена без основание сума по нищожен договор за потребителски кредит № 5905243 от 24.02.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 21.10.2024 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на вземането;

3. съединени в условията на евентуалност с иска по т. 1 искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 в сключения между страните договор за потребителски кредит № 5905243 от 24.02.2023 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, поради противоречие със закона, противоречие на добрите нрави и неравноправност на 2 същата;

4. съединени в условията на евентуалност с иска по т. 1 искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 в сключения между страните договор за потребителски кредит № 5905243 от 24.02.2023 г., предвиждаща задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречие със закона, противоречие на добрите нрави и неравноправност на същата.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2023 г. между страните бил сключен договор за паричен заем № 5905243, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищеца в заем сумата в размер на 400 лева при ГЛП от 40,32 % и ГПР от 49,33 %. Ищецът от своя страна се задължил да върне посочената сума, ведно с договорна лихва, на 7 двуседмични погасителни вноски. В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем срещу допълнителна такса от 85,19 лева, платима разсрочено заедно с погасителните вноски по заема. А в чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция, а при непредоставяне на обезпечението, съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, потребителят дължал неустойка в размер на 56,77 лева, отново платима разсрочено заедно с погасителната вноска по заема, като в този случай дължимата вноска възлизала в размер на 81,02 лева, а общото задължение по кредита – на 567,14 лева, която сума била заплатена от ищеца изцяло. Ищецът твърди, че са налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор за потребителски кредит. На първо място, договорът бил нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като: ГПР бил посочен единствено като процент, но без да са описани основните данни, послужили за изчисляване му; не били посочени компонентите, включени в ГПР, респ. дали в него са включени таксата за експресно разглеждане и неустойката при непредоставяне на обезпечение; не било посочено как стойността на ГЛП се отнася към ГПР; описаните в договора такси и разходи, вкл. възнаградителна лихва водели до ГПР, различен от посочения в него; в договора бил посочен грешен ГПР, а действителният такъв надвишавал максимално допустимия по закон; неустойката при непредоставяне на обезпечение и таксата за експресно разглеждане, представляващи по своята същност допълнителна печалба за кредитора, неправилно не били включени при формирането на посочения в договора ГПР, а при включването им размерът на последния би надвишил многократно допустимия по закон от 50%, с което търговецът бил заблудил потребителя относно действителния размер на ГПР, респ. и възможността на потребителя за съпоставка на предлагани кредитни продукти и да го ориентира за икономическите последици от своя избор; от своя страна посочването на ГПР, различен от действително прилагания, представлявало заблуждаваща търговска практика. Отделно от това договорът бил нищожен и на основание чл. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В тази връзка твърди, че размерът на договорната лихва, в който следвало да бъдат включени и 3 таксата за експресно разглеждане и неустойката при непредоставяне на обезпечение, надвишавал трикратния размер на законната лихва, поради което била нищожна поради противоречие на добрите нрави, а нищожността на посочената клауза водела до нищожност на целия договор на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Отделно от това липсвали конкретни условия за прилагането на ГЛП – не била посочена базата, върху която се изчислявала лихвеният процент – дали върху желия размер на кредита, или върху остатъчната главница. На следващо място поддържа, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, също била нищожна: първо, тъй като противоречала на целта на ЗПК; второ, посочената неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване, поради което същата била нищожна поради противоречие на добрите нрави; трето, същата била неравноправна на основание чл. 143, ла.

2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, като посочената клауза не била индивидуално уговорена. На следващо място поддържа, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, също била нищожна поради противоречие със закона – чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като посочената такса била свързана с усвояването на кредита, а отделно от това размерът й бил необосновано висок. В случай, че не се установи недействителност на целия договор, счита, че нищожни са неговите отделни клаузи, вкл. процесните две по чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2, на основание чл.

26, ал. 1, предл 1 ЗЗД – поради противоречие със закона; на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146 ЗЗП – поради неравноправност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Миглена Милетиева-Симеонова, с който оспорва предявените искове като неопустими и неоснователни. На първо място прави отвод за недопустимост на предявените установителни искове поради липса на правен интерес, доколкото бил предявен осъдителен иск за връщане на платените без правно основание суми, а отделно от това всички дължими от ищеца суми по договора вече били платени, поради което счита, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, като излага подробни аргуметни в тази насока. Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност на целия договор, респ. на отделни негови клаузи. Във връзка с твърдението за нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК излага доводи, че ЗПК не предвиждал нормативно ограничение относно размера на лихвата по кредита. Във връзка с твърдението за нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК излага доводи, че: ЗПК не изисквал в договора да бъде посочен математически алгоритъм, по който е изчислен ГПР; в договора били посочени всички нормативно изискуеми допускания при изчисляване на ГПР, поради което било налице прозрачност по отношение на посочения компонент; размерът на ГПР не надвишавал максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно петкратния размер на законната лихва за забава; размерът на ГПР се изчислявал към момента на сключването 4 на договора, а изискуемостта на неустойката, дължима при непредоставяне на обезпечение, настъпвала в по-късен момент след сключването на договора, поради което същата не следвало да се включва при формирането на ГПР; неустойката при непредоставяне на обезпечение не следвало да се включва при формирането на ГПР, тъй като в последния не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора, като именно такъв разход бил процесната неустойка и разпоредбата на чл. 33 ЗПК била неприложима. Оспорва твърдението за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие на добрите нрави, като излага доводи, че същата не била прекомерна, а само по себе си последното не водило до извод за нищожност поради накърняване на добрите нрави, а преценката следвало да се извърши комплексно не само са оглед съдържанието на клаузата, а и с оглед други критерии като свобода на договарянето и др.