Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2705 от 02.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10953/2025
Вид
Решение № 2705
Подписан
02.07.2026
Състав
Иван Стойнов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2705 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110110953 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от С. И. И., гр. *, с която срещу „**“ ООД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, във връзка със сключен между страните трудов договор, прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ.

В исковата молба ищецът С. И. И. твърди, че е сключил с ответника трудов договор № */*г. по силата на който между тях е възникнало трудово правоотношение. Сочи, че е бил назначен на длъжност „мениджър проекти“, като с ДС № * г. е бил преназначен на длъжност „преводач-редактор“. Излага, че на 29.07.2025 г. със заповед от 28.07.2025 г. на управителя му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърди, че причините изложени в заповедта, са нееднократни закъснения, неизпълнение на законни нареждания на работодателя и произтичащи от трудовия договор, споразумение за конфиденциалност и етичен кодекс, както и за злоупотреба с доверието на работодателя. Излага, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 194, ал. 1 КТ, защото сроковете за търсене на дисциплинарна отговорност за закъсненията му за работа са изтекли. Сочи още, че доколкото длъжността му е променена на преводач-редактор, то не може да му се търси отговорност за неизпълнение на задължения като мениджър проекти. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, защото не е проведено надлежно дисциплинарно производство, тъй като не е могъл да разбере в какво се състоят нарушенията му, за да може да организира защитата си.

Сочи още, че в заповедта липсват мотиви, посочване на вида на нарушението и кога е извършено. Счита, че сроковете за налагане на дисциплинарни наказания са изтекли. По същество твърди, че не е извършил описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание.

Сочи, че работодателят не е направил и оценка на тежестта на нарушението и наложеното наказание не съответства на нея. Моли за признаване на уволнението за незаконно и 1 неговата отмяна, както и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа. Моли съда да му присъди и сторените по делото разноски.

Ответникът „**“ ООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че с докладна записка от 28.07.2025 г. от **– специалист „Човешки ресурси“ управителят е бил уведомен, че ищецът не изпълнявал задължението си да уведомява всекидневно кога се явява на работа и започва да изпълнява трудовите си задължения, като са посочени конкретни дати, когато е започвал изпълнение на задълженията му със закъснение. С друга докладна записка ръководителя на отдел по продажбите на външен пазар – **го е уведомила, че е установила нарушения на трудовата дисциплина във връзка с разпространяване на външни лица на факти и обстоятелства, представляващи поверителна информация за работодателя, с което е нарушен Етичния кодекс и е оронено доброто име на работодателя. Сочи, че във връзка с нарушенията са поискани писмени обяснения от ищеца, но в тях същият не е изложил доводи, които да опровергаят нарушенията. Счита, че от събраните в дисциплинарното производство доказателства, по безспорен начин се е установило извършването на нарушенията и издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ отговаря на всички законови изисквания. Правото на защита на ищеца не е било нарушено и същият е бил напълно наясно за кои нарушения му се искат обяснения. Счита, че при налагането на наказанието се е съобразил с тежестта на нарушенията. Сочи, че не следва да дължи и обезщетение за оставането на работника без работа. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, чрез управителя и чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Трудов договор № *от *г. за неопределено време със срок за изпитване /л. 14/, се установява, че С. И. И. е назначен на длъжност мениджър проекти в „**“ ООД на 8 часов работен ден срещу възнаграждение в размер на 1 550 лв. Представен е фиш за работна заплата от юни 2025 г. /л. 25/, от който се установява възнаграждението на работника С. И. в размер на 1 506,64 лв.

Представено е Допълнително споразумение от *г. към трудовия договор /л. 16-18/, с което променени редица характеристики на правоотношението.

Представено е

Допълнително споразумение от *г. /л. 22/, с което работникът е приел да изпълнява и длъжността „преводач-редактор“. Представени са длъжностни характеристики на длъжностите

„мениджър проекти“ и

„преводач-редактор, споразумение за конфиденциалност и Етичния кодекс на „**“ ООД /л. 19-21, 23-24, л. 72-75/.

Представена е разпечатка от електронна кореспонденция между А. С. и С. И. /л. 108131/.

Представено е предизвестие от С. И. от *г. до работодателя /л. 61/ за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане срока на предизвестие от 90 дни.

Представена е докладна записка № 1 от **на длъжност – спец. управление човешки ресурси в „**“ относно системни нарушения на Правилника за вътрешния трудов ред задължения и отговорности и заповедта за работното време от страна на С. И. /л. 50/.

Представена е докладна записка № 2 от **на длъжност – ръководител отдел по продажбите на външен пазар в „**“ относно установени нарушения на Етичен кодекс, Споразумение за конфиденциалност и Допълнително споразумение към трудов договор от страна на С. И. /л.

51-58/. От Писмо-искане изх.№ *г. до С. И. /л. 59/ се установява, че във връзка с докладни записките са му изискани обяснения, които са дадени на същата дата, видно от Писмено обяснения /л. 60/

2

Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № */*г., издадена от управителя на „**“ ООД /л. 10-13, л. 43-46/ е наложено наказание дисциплинарно уволнение на служителя С. И. И.. Със Заповед № */*г., издадена от управителя на „**“ ООД /л. 7-9, л. 4749/, е прекратено ТПО по договор № */*г. със С. И. И., поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № */*г. Представен е протокол от *г. за връчване на заповедите /л. 62/.

Представени са доказателства за оставянето на ищеца без работа /л. 76-79/ От показанията на разпитания по делото свидетел А. В. С. /л. 143, гръб/ се установява, че е работил като подизпълнител за „**“ от 2010 г. до 2015 г. и след това от 2020 г. досега, като нямат сключен договор. Споделя, че е преводач, който са ангажирали за конкретна работа и са му възлагали преводи. Не познава С. лично, но са работили около два месеца през последната една година, доколкото е един от мениджърите по проектите, които са му били възлагани и плащани от ответника. Не е получавал информация от С. нещо за фирмата, което да не знае. С. му казал, че ще напуска, защото имало някакви неуредици, което учудило свидетеля. След това не е получавал други проекти. Комуникацията между него и С. се осъществявала през приложението “Teams”, като са си говорили и за други неща, не само по работа. Не помни какво точно са си говорили, но е имало и лични неща и за условията на работа. Не помни дали той е повдигнал въпроса за заплащането си.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка ***/л. 144/ се установява, че работи при ответника като специалист „Човешки ресурси“ от февруари 2022 г. Споделя впечатленията си от ищеца, който имал малък стаж и който се опитала да приобщи към колектива. Разказва, че пуснал предизвестие за напускане, но междувременно се натъкнали на чатове, в които изнасял строго фирмена информация – цени, доставчици, клиенти.

Излага, че фирмата има офиси в четири града, като работното време се проследява чрез имейл система. Тя установила, че през 2024 г. и 2025 г. С. неведнъж закъснявал за работа. Тя устно го предупредила, но от част с друга колежка се установило, че ищецът не се вълнувал особено от това. Свидетелката изготвила докладна записка до работодателя, като потвърждава написаното в нея. Споделя подробно къде е било работното място на ищеца, както и нейното. Разказва, че ищецът е имал право да работи дистанционно, но и трябвало да пуска имейли за отчитане на работното време. Споделя в какво са се изразявали задълженията му – да приема поръчки от клиенти, да възлага поръчки на преводачи, да превежда. Свидетелката познава А. С., който е работил с фирмата. Знае, че е качествен преводач, който знае доста детайли за фирмата и се познава с управителката. Обяснява как става заплащането за преводите.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка ***/л. 145/ се установява, че работи при ответника от 2009 г. на длъжност „ръководител на отдел продажби външен пазар“, като с ищеца се запознала през 2022 г. след връщането й от отпуск по майчинство.

Споделя, че е била пряк негов ръководител и в началото имали нормални отношения, като след това започнали да работят в един офис, като забелязала, че колегата чисто формално си вършил задълженията, без да влага ентусиазъм. Свидетелката забелязала и друг неща в поведението му, което я накарало да бъде мнителна. Предположила, че може да злоупотребява с информация, защото е получавала докачливи подмятания. В съмненията си свидетелката проверила фирмения чат и установила описаните в нейната докладна нарушения. Представената електронна кореспонденция е между ищеца и трето лице, което не е служител на фирмата, като има и друга между колегата Йозлем, както и такава, която е била изтрита. Тази кореспонденция силно притеснила свидетелката, която решила да уведоми работодателя за това. Споделя, че С. е създател на чатовете и е запознат с тяхното съдържание, като те са взети от неговия служебен компютър. Свидетелката е чула и разговор между С. и колега от IT отдела относно възможността да трие разговори. Споделя, че никой няма право да трие чат комуникация във фирмата и подлежи на подвеждане под отговорност. Излага подробно какви са били задълженията на ищеца във фирмата, които включват и управление на поръчки за превод, форматиране на текстове, водене на имейл комуникация, превод, свързване с други преводачи. Комуникацията с преводачите е само по 3 параметрите на поръчката, като всичко се организира и се предоставя по имейл на клиента.

Цената се осъществява като калкулация. Свидетелката посочва къде е работил ищеца, като тя познава А. С., но не го е виждала лично. Излага, че той работи като преводач на свободна практика и не е служител на ответника. Подозренията на свидетелката относно С. започнали след чат със служителката **след разговор по микрофона в шуменския им офис.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже размера на последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия период, респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период. В тежест на ответника е било да докаже, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на ищеца посоченото в заповедта основание (уволнение).