Решение № 232 от 21.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Варна, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110200232 по описа за 2025 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. К. К., ЕГН ********** срещу:

Електронен фиш за серия „К“ № 8526430 издаден от ОД МВР - Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.182, ал.

4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

1

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява, депозирани са писмени бележки, с които поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира писмено становище. Моли за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия „К“ № 8526430, е съставен от ОД на МВРВарна, против въззивника, затова че на 01.12.2023 г. в 09:07 часа, в гр. Варна, по бул. "Васил Левски" в посока бул. "Осми приморски полк", срещу бл.60-62 на ж.к "Чайка" е извършено нарушение за скорост с лек автомобил "МЕРЦЕДЕС ЕКЦ 400 4МАТИК" с рег. № **********, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120с511, като при разрешена скорост 50 км. /ч. е установена скорост 76 км. /ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия „К“ № 7139112 на 05.05.2023 год.

Посочено било, че е нарушена нормата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и наказващият орган наложил административно наказание "глоба" на жалбоподателя, като ползвател, в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като било прието, че нарушението е извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила нае ЕФ Серия „К“ № 7139112.

При обработка на заснетите данни, било установено извършеното 2 нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен въз. И. К.. Последния в законоустановеният 14 дневен срок от връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор „ПП“ – Варна декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

В ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а именно в гр. Варна, по бул. "Васил Левски" в посока бул. "Осми приморски полк", срещу бл.60-62 на ж.к "Чайка" . От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено мястото в разпечатката от джи пи ес системата. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-Варна да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се 3 произнесе по спора.

Административно наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т. д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и 4 обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката, указана от радара, ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.

Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл. 189, ал.

4 от ЗДвП.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. В тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна.

5

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС, тъй като това не е задължителен реквизит на ЕФ. А както бе споменато погоре от материалите по АНП безспорно е ясен, както вида на използваното АТСС, така и обстоятелството, че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Измерената скорост на движение на автомобила е 79 км/ч. /видно от приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е толеранс от +/- 3 км. и скоростта е определена на 76 км/ч. Съобразно на това е определена правилно санкционната норма – за превишение от 26 км. в населено място.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 76 км. /ч. при ограничение от 50 км. /ч. за населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 26 км. /ч.

Съобразно изискването на закона е съставен Протокол за използване на техническото средство надлежно попълнен с всички изискуеми реквизити и подписан от съответното длъжностно лице.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. в населено място, следователно обществената опасност на това формално 6 нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

По наведеното възражение, че не ставало ясно кой точно е допуснал нарушение съда следва да посочи следното:

Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на деянието.

Следва да се отбележи, че не е налице процесуално нарушение тъй като в съдържанието на самия електронен фиш се намира информация, с която е указана възможността лицето да попълни декларация, с която да посочи друго лице, което е управлявало автомобила.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата се въвежда такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.

188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл. 189, ал.

5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния водач.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административно наказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз 7 основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Гореописаното нарушение е извършено повторно в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия „К“ № 7139112 за същото нарушение, като този ЕФ е влязъл в сила на 05.05.2023 г. Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след приспадане на допустимата грешка, от 26 км.

/ч. законодателят в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия текст е предвидил наказание глоба в размер на 100.00 лв., а при условията на повторност, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, наказанието е в двоен размер, т. е.