Решение № 318 от 14.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Бургас, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20232120200273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на С. Н. В., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 22-0769-002641/04.11.2022 г. , издадено от Началник група към ОД на МВРБургас, Сектор „Пътна полиция”, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а при евентуалност съдът да определи нарушението като такова извършено при маловажен случай.

В откритото съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява.

Постъпила е молба, с която заявява, че поддържа изцяло доводите изложени в жалбата.

Твърди, че е спрял на близка автобусната спирка, за да установи щетите от съприкосновението на автобуса със знака. Моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – редовно уведомен, се явява юрк. Ж.. Пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното:

На 11.07.2022г., съгласно декларация от С. В. около 15:04 ч. в гр. Бургас, управлявал МПС с рег. № *** като съгласно изгледания запис МПС спира на кръстовище в дясна пътна 1 лента и изчаква заедно с други автомобили в съседната лента за движение да преминат движещите се в предимство в кръстовището автомобили, след което, при възможност, водачът на автомобила в лява пътна лента предприема навлизане в кръстовището заедно с МПС - автомобус, който е в дясна пътна лента, при което водачът на автобуса блъска със странична част пътен знак Г-6 и табела С6.3.

На 12.07.2022г. св. О. А. съставил АУАН на С. Н. В. за това, че на 11.07.2022 г., около 15:04 ч. в гр. Бургас по ул. „Одрин“, управлявал автобус *** с рег. № ***, собственост „***“ ООД в посока на движение към бул. ,,Сан Стефано‘‘ и на кръстовище с ул. ,,Струга“, като не контролирал по време на движение МПС, вследствие на което със страничната си част блъснал пътен знак Г-6 и табела С6.3, при което е допуснал ПТП с материални щети. След като е допуснал ПТП, В. напуснал местопроизшествието, без да е спрял, за да установи какви са последствията от произшествието. Актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

АУАН е връчен лично на В., който в срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН, не е подал писмено възражение.

На 04.11.2022г. на жалбоподателя е издадено НП, с което наказващият орган възприел фактите, описани в АУАН и приел, че е налице нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, на В. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, както и че е налице нарушение на чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните – показанията на св.А..

Жалбата е депозирана в рамките на срокa за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Настоящият състав счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при налагането на наказанията по посочените разпоредби. В подкрепа на този извод съдът намира следното:

В случая, съдът намира, че в нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, в АУАН липсва 2 описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. При издаването на наказателното постановление също е допуснато нарушение на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка и в него страда от същия порок – липса на описание на фактическите обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на деянието.

Неясното описание на фактическа обстановка безспорно е ограничило правото на защита на жалбоподателя, а последното винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

По отношение на първото вменено нарушение, а именно на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП за извършено от него нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Според последната разпоредба „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. Нарушението се изразява в това, че не контролира ППС, което управлява, допуска ПТП с материални щети.

Това правило за поведение изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение.

Изгубването на контрол може да се дължи на много причини. В конкретния случай, съобразно изложената по-горе фактическа обстановка в издадените АУАН и НП декларативно е посочено, че водачът не контролира автомобила по време на движение, без да е налице ясно и точно описание на това в какво се изразява нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено. Нещо повече, налице е и липса на доказателства за осъществяването на това нарушение, тъй като от материалите по делото не се установява наказаният водач да е загубил управлението на МПС в някакъв период от време, което да е довело до причиняване на ПТП. В акта не са вписани такива данни, а това е довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Последното се е пренесло и в наказателното постановление, тъй като не е ясно каква е била пътната обстановка, за да се прецени агубата на контрол върху автомобила и че се дължи на виновното поведение на водача.

На следващо място в проведения разпит в качеството на свидетел актосъставителят, който не е очевидец на случилото се, заявява, че е установил нарушението въз основа на предадените му записи от камерите на мястото, на което е извършено нарушението. По записите установил, че при навлизане в кръговото движение на автобуса е съборен знака, като от самия запис не се виждали предпоставки, поради които водачът да е напуснал платното за движение в резултат на които е настъпило ПТП. Видно е в изгледания запис обаче, че от лявата пътна лента се движи лек автомобил, който също навлиза в кръговото движение и в резултат водачът на автобуса не се изнася достатъчно в ляво, за да извърши безпрепятствено маневрата и да навлезе в кръговото движение, което не може да се приеме, че е липса на контрол на МПС, а се касае за предприемане на маневра, която вероятно е неправилна и би могло да се касае за нарушение на чл. 25 ЗДвП. Следва да се посочи, че съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат 3 две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е обща и не може да бъде сочена самостоятелно като основание за извършено нарушение. В наказателното постановление не е описан конкретен факт, от който да се прецени дали наказаният водач е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал или не. При описание на фактическата страна на деянието, вместо факти наказващият орган е посочил текста на нормата – „не контролира МПС, което управлява“. Това препятства както възможността наказания субект да разбере за какво е наказан, така и съдебният контрол - съдът не може да прецени дали реално осъществилите се факти са подведени правилно под правната норма, т.е. не може да извърши проверка на правната квалификация на деянието. Нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е бланкетна и към нея следва да се посочи друга конкретна норма, която регламентира забрана за водача да извършва действия или бездействия, които могат да се квалифицират като отсъствие на непрекъснат контрол върху превозното средство, което управлява. В НП нито са описани конкретно случилите се действия на водача, нито е посочена норма, която ги забранява (така и в Решение № 487 от 10.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 115 / 2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас).

На следващо място цялото административно наказателно производство се гради на това, че жалбоподателят не бил оспорил нарушението при връчване на АУАН. Наказващия орган не е събрал никакви доказателства, от които да установи кой е бил водачът на автобуса в посочения ден и час, не са изискания справки от работодател, не е проследен маршрута на МПС и какво е било поведението на водача. Не е направен опит да се установят свидетели очевидци като това може да стане чрез установяване дали е имало втори водач в автобуса, установяване на пътници в автобуса или водача на автомобила, който е предприел маневра заедно с автобуса.

Разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Противоправното деяние се изразява в неизпълнение на задължението от страна на водача да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая, видно от издадените АУАН и НП, автобусът със страничната си част събаря пътен знак и табела, след което напуска обхвата на камерата. Не са събрани обаче никакви други доказателства дали водачът не е установил какви са последиците. От проведения разпит на актосъставителя св. А., който не е очевидец и който е установил нарушението само по видеозапис, стана ясно, че не е проследил по камерите в коя посока е тръгнал автобуса след ПТП. С оглед на което, не става ясно дали същият е спрял след произшествието, за да установи последиците. Съгласно посочената като нарушена 4 разпоредба, водачът е длъжен да спре без да създава опасност за движението по пътя. Видно от записа е невъзможно автобусът да спре в натоварено кръгово движение без да създаде опасност за движението на пътя, напротив, спирането в кръговото движение, би създало условия за опасност, както за пътниците, които са били в автобуса, така и за останалите автомобили. В случая актосъставителят заяви, че сигнал за ПТП не бил подаден от водача.

Законът обаче не изисква като дължимо поведение да се подаде сигнал, а водачът да спре и да установи последиците от произшествието, като в случая наказващия орган не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че действително водача не е спрял без да създава опасност за движението и какво е било поведението му. Представени са снимки на последиците, за които и водачът е съдействал на наказващия орган. Следвало е наказващият орган да направи опит да установи свидетели очевидци на нарушението, както вече се посочи, чрез установяване дали е имало втори водач в автобуса, установяване на пътници в автобуса или водача на автомобила, който е предприел маневра заедно с автобуса или водачи на други МПС, които също са присъствали на произшествието като такива е могло да бъдат установени по регистрационните номера на автомобилите, заснети на записа и да посочи по какъв начин се достига до извода, че водачът не е спрял, за да установи последиците.