Решение № 3587 от 04.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3587 гр. Пловдив, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330114867 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 против Л. О. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ********, бул.

„*********“ № ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №******/29.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ЧГД № 11046/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр. състав, както следва: 1 000 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем №*******/15.10.2021 г., сумата от 186,78 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода 15.10.2021 г. – 15.06.2022 г. и сумата от 70,93 лева, представляваща обезщетение за забава, дължима за периода 01.01.2022 г. – 01.07.2022 г.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за паричен заем №*******/15.10.2021 г. е предоставил на ответника сумата от 1000 лева, а ответникът се е задължил да върне заемната сума в съответния срок.

Доколкото длъжникът не е изпълнил задължението си, кредитора е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение №******/29.07.2022 г.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, писмен отговор на исковата молба не е постъпил. В депозирана молба по хода на делото, процесуалният представител на ответника - адв. Е. И. от АК – ********* счита, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, както и поради това, че е сключен в нарушение на нормите на чл.11, т.9 и т.10 във връзка с чл. 22 от ЗПК, поради което счита, че се дължи единствено чистата стойност на паричния заем.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото Договор за потребителски кредит № *******/15.10.2021г., сключен между страните, се установява, че ищецът „СИТИКЕШ“ ООД е предоставил на ответника сумата в размер на 1000 лева, при договорен лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,13 %. В договора е отразено, че същият служи като разписка за получената сума.

В чл. 5 от Договора е посочено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения – банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица , чийто осигурителен доход следва да е в размер не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата при един поръчител, а при наличие на двама поръчители - не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата.

В чл. 11 от процесния Договор е уговорено, че при непредставяне от страна на кредитополучателя на договореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 901, 22 лева на разсрочено плащане с погасителния план.

По делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, добросъвестно и компетентно изготвено, се установява, че при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по Договор за потребителски кредит № *******/15.10.2023г. включените разходи на заемодателя са само за договорна лихва в размер на 186, 78 лева. Вещото лице сочи, че с при включване на размера на уговорената неустойка от 901, 22 лева в ГПР, оскъпяването на кредита за срока на договора е с 90, 12 %.

Експертът излага, че при съпоставка на неустойката в размер на 901, 22 лева спрямо договорната лихва от 186, 78 лева, оскъпяването на кредита спрямо договорната лихва е 482, 50 % или 4.8 пъти. Не са установени платени от ответницата суми за погасяване на задълженията по договора.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

За основателността на всеки един от предявените обективно кумулативно съединени искове, дружеството – ищец следва да установи валидно договорно основание - Договор за потребителски кредит № *******/15.10.2023г., обвързващо страните в производството.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, 2 че между "Сити Кеш" ООД, като заемодател и ответника, като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно чл. 11 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 901, 22 лева. Разпоредбата на чл. 5 от Договора възлага в тежест на заемателя да осигури едно измежу следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, чийто осигурителен доход следва да е в размер не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата при един поръчител, а при наличие на двама поръчители - не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата.

Прочитът на съдържанието на клаузите на чл . 11 и чл. 5 от процесния Договор за потребителски кредит № *******/15.10.2023г и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 5 от Договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по договора ( за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и 3 нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,13 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е 4 посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит № *******/15.10.2023г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От съдържанието на приобщения договор за потребителски кредит следва, че главницата възлиза на сумата в размер на 1000 лева. От приобщените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че не са извършвани плащания по процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника.