Решение № 6828 от 09.10.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 09.10.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през 2019 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ

НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ мл.съдия ГАБРИЕЛА

ЛАЗАРОВА секретар

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 2809 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 496569 от 27.09.2018 г., постановено по гр.д. № 36481/2018 г. на СРС, 71 състав, са уважени предявените от Ж.А.П. против „О.б.“ АД, обективно съединени иска по чл. 344, ал. 1, т.1 , т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като е отменено като незаконно уволнението й от длъжността „Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно управление, Дирекция „Управление на риска“, сектор „Рискотчетност“, извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ със Заповед № 060/02.04.2018г., възстановена е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност при ответника, и е осъден ответника да й заплати сумата 18864 лв. в обезщетение на вредите от оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 03.04.2018г. както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата 300лв. съдебни разноски. Отделно, с решението е осъден ответника да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса и разноски в общ размер от 994,56 лв.

С последващо определение по реда на чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските, като вместо 300 лв. е определил дължимите от ответника разноски в полза на ищцата по чл.78, ал.1 от ГПК на 1440 лв. вместо 300 лв. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила на 31.01.2019 г. Решението по същество на спора от 27.09.2018 г. е обжалвано в срок от ответната стана „О.б.“ АД чрез пълномощник юрк.Светла Бъчварова, с оплакване за неговата неправилност поради приетото от съда, не в съответстиве със събраните по делото писмени доказателства, че в договорите за управление липсвала конкретна бизнес задача и разработена въз основа на нея бизнес програма, при което е приел, че не е налице една от предпоставките на посоченото уволнително основание по чл.328, ал.2 от ГПК и е уважил главния иск за отмяна на уволнението и обусловените от него други два съединени иска за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение. Сочи се с жалбата и противоречие на мотивите поради позоваване от съда на съдебна практика, допускаща наличието на бизнес програма да се доказва и с други документи извън договора за управление, стига да има връзка между тях, и несъобразяване на представените от ответника «Бюджет за 2018 г. и стратегия за развитие на банката в периода 2018 -2020 г.», даващи право да се подбере нов екип за зипълнение на тази програма. Така счита въззивникът-ответник, че е доказал наличие на правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви, което право има управителя при сключен договор за управление на дружеството именно с оглед постигане на определени икономически резултати с нов управленски екип. И предвид приетото от първоинстанционния съд, че длъжността на ищцата «ръководител сектор» е ръководна, че има валиден договор за управление, които изводи се споделят от въззивника, счита, че са били налице законовоизискуеумите предпоставки за прекратяаване на трудовия договор с ищцата на посоченото основание по чл.328, ал.2 от КТ, и исковете подлежали на отхвърляне. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение, и да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира иразноските за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждеуние.

Въззиваемата страна-ищец Ж.А.П. чрез пълномощник адв.Н.В., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Възразява, че събраните по делото доказателства не сочели на конкретна бизнес програма при работодателя, а само бизнес стратегия, която била много обща и не съдържала конкретика по отношение на постигане на нови цели и резултати, които да са различни от целите и резултатите на предходното управление, и счита това енидствено оплакване по жалбата за неоснователно. Наред с това сочи, че за законосъобразното упражняване правото на уволнение на ищцата липсва и друга предпоствака, а именно длъжността, заемана от нея, да е „ръководна“, по която предпоставка първоинстанционният съд не се е произнесъл, тъй като е отменил уволнението поради липсата на друга предпоставка, и иска въззивният съд, ако приеме оплакването по жалбата, да се произнесе, в изпълнение на правомощията си, по всички наведени от ищцата оплаквания за незаконност на уволнението й. Възразява още, че в случая не бил налице и договор за управление, сключен преди датата на уволнението на ищцата, в който смисъл оспорва извода в тази насока на първоинстанционния съд. Моли решението да се потвърди, прави искане за присъждане на разноските за въззивната инстанция по списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

За да уважи предавените обективно съединени искове, първоинстанционният съд е приел, че страните в производството са били обвързани от трудов договор за неопределено време, като ищеца е заемал длъжността „Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно управление. Дирекция „Управление на риска“, сектор „Риск отчетност“, от която бил освободен със Заповед № 060/02.04.2018г. на изпълнителните директори на „О.б.“ АД, на основание чл.

328, ал. 2 КТ. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 03.04.2018г. По тези факти не се спори пред въззивния съд. Първоинстанционният съд е приел още, че работодателят е упражнил потестативното си право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключване на нов договор за управление, с атакуваната заповед от 02.04.2018 г., тъй като са били сключени два договора за управление с двама от членовете на Съвета на директорите/СД/, чието изпълнение е започнало от датата на вписване на двамата като изп.директори в Търговския регистър/ТРегистър/ - 06.03.2018 г., както е уговорено с договорите, а не от датата на самите договори за управление от 16.04.2018 г., но въпреки това е приел, че в тези договори не се съдържат конкретна бизнес задача и разработена и предложена от управляващия във вр. с нея бизнес програма, че такива конкретни икономически параметри не могат да бъдат извлечени от съдържанието на договора и конкретно от разпоредбите във връзка със задълженията на изпълнителния директор, които били бланкетни, а за приложения „Бюджет и стратегия за развитие на О.б. АД за 2018-2020“ е посочено, че не представлява бизнес-програма и задачи, възложени от възложителя на изпълнителя по договора за управление, което водело до липсата на законосъобразност на упражненото право на уволнение на ищцата по чл.328, ал.2 от КТ, според и цитираната съдебна практика по сходни случаи. Така предявеният иск за незаконност на увлонението е приел за основателен, респ. за такива и акцесорните искове за възстановяване на работа и за заплащане от ответника на ищцата на обезщетение за оставане без работа за 6 месеца от уволнението в размер на претендираната сума от 18864 лв.

Налице е последователно застъпвана теза в решения на ВКС, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, като същата преценка е ограничена от посочените във въззивната жалба и отговора й, доводи на страните. Изложените във въззивната жалба на „О.б.“ АД оплаквания се отнасят до необоснованост на първоинстанционния акт относно преценката на наличие на една от предпоставките за законосъобразностг на увлонението- договор за управление с бизнес програма, които, заедно с доводите по отговора на въззивната жалба на ищцата, налагат въззивната инстанция да обсъди всички въведени от ищцата с исковата молба оплаквания за незаконност на уволнението й, дори и да не са обсъдени от първоинстанционния съд, както и да прецени дали събраните по делото доказателства.

Въззивният съд намира следното по предмета на спора: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Ищцата Ж.А.П. твърди, че е работила по трудов договор с ответника от 16.08.1996 г., като заемала различни длъжности, последно длъжността „Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно управление, Дирекция „Управление на риска“, сектор „Риск отчетност“, по силата на допълнително споразумение № 713/19.05.2018 г. Едновременно с тази длъжност, на ищцата било възложено от работодателя и тя се съгласила, съгласно доп.споразумение № 714/19.05.2018 г. да изпълнява едновременно с трудовата си функция на „Ръководител сектор“ и тази на „директор на Дирекция Управление на риска“ до завръщане на титуляра на тази друга длъжност. Твърди, че заеманата от нея длъжност„Ръководител сектор“ не е ръководна по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на КТ, вр.чл.328, ал.2 от КТ и незаконосъобразно работодателят е прекратил трудовото правоотношение с нея за заеманата длъжност „Ръководител сектор“ със заповед № 060/02.04.2018г. на изпълнителните директори на „О.б.“ АД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ от датата на връчването й - 03.04.2018г. Отделно от това твърди ищцата, че към дата 03.04.2018 г. не е имало сключени договори за управление с двамата изп.директори съгласно чл.241, ал.6 от ТЗ, макар на 06.03.2018 г. да е бил вписан нов управителен съвет/УС/, и че новият УС нямал различна бизнес програма и цел от тези на предищшния УС. Счита, че заповедта за уволнението й е незаконосъобразна, поради което моли същата да бъде отменена, както и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно управление, Дирекция „Управление на риска“, сектор „Риск отчетност“, както и ответната банка да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 18864 лв. за 6 месеца от 03.04.2018 г., който размер е съоразен и със започването от нея на друга, по-ниско платена работа в същия този 6-месечен период.

Ответната страна „О.б.“

АД оспорва исковете с възраженията, че заповедта е законосъобразна, заеманата от ищцата длъжност е ръководна такава, при което новите управители набанката законосъобразно са прекратили трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ в 9-месечния срок от действието на договорите за управление-06.03.2018 г., на която дата изпълнителните директори, на които е и възложено управлението, били вписани в ТРегистър като представители на банката. В писмения отговор по чл.131 от ГПК ответната страна излагат доводи, че договорите за управление са сключени за изпълнение на приета бизнес програма на банката а именно „Бюджет и стратегия за развитие на Общинса банка АД за 2018-2020“.„ налице бизнес програма, както и че и двете длъжности, които ищцата е изпълнявала към уволнението й: ръководител сектор и директор на Дирекция, били ръководни според длъжностните характеристики. Моли исковете да се отхвърлят, и ищцата да заплати на ответника разноските по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

Не се спори, че между страните, и се подкрепя и от събраните писмени доказателства, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала различни длъжности в банката-ответник, последно длъжността „Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно управление, Дирекция „Управление на риска“, сектор „Риск отчетност“, от която длъжност е и била освободена на основание чл.328, ал.2 от КТ със заповед № 060/02.04.2018г. на изпълнителните директори на „О.б.“ АД, от датата на връчване на заповедта на ищцата- 03.04.2018 г. Въззивният съд приема, че към 03.04.2018 г. ищцата е работела при ответната банка на длъжност „Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно управление, Дирекция „Управление на риска“, сектор „Риск отчетност“, считано от 18.05.2017 г. съгласно уговореното, което е било нейна основна трудова функция.

Разпечатката съдържа 23 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/378a7ba6-b9d6-4ee1-bcd0-c31320a9222a