Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 171 от 21.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 165/2026
Вид
Определение № 171
Подписан
21.01.2026
В сила
21.01.2026
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 123 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 326, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 336, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за лицата и семейството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. София, 21.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500165 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 154538/22.12.2025 г., подадена чрез ЕПЕП на 21.12.2025 г., на ищцата И. И. А. срещу определение № 25209/10.12.2025 г. по гр. д. № 12157/2025 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че е налице идентичност между настоящото дело и гр.д. № 11626/2025 г. Сочи се, че ищците по двете дела са различни, поради което не е налице хипотезата на чл. 126 ГПК.

Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. И. А. с искова молба с вх. № 127724/29.10.2025 г., с която срещу И. Г. А. е бил предявен иск по чл. 5 ЗЛС за поставянето на ответника под пълно или ограничено запрещение.

В исковата молба се твърди, че ищцата е дъщеря на ответника и е била определена за негов личен асистент, тъй като същият бил в тежко здравословно и ментално състояние.

Твърди се, че ответникът не можел да се грижи за своите работи, а следвало да бъде определен настойник или попечител, за което ищцата изразява съгласие.

За да постанови обжалваното определение от 10.12.2025 г. СГС е посочил, че му е служебно известно наличието на по-ранно образувано гр. д. № 11626/2025 г. на СГС, имащо за предмет иск за поставяне под запрещение на същия ответник, но по искане на други ищци – Г. И. А. и С. Й. С., които са дъщеря и внук на ответника. Поради това е приел, че е налице идентичност в предметите на двете дела, което обуславяло процесуалната пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК спрямо настоящото дело. Приел е и, че съобразно т. 2 от ППВС № 5/1980 г. лицата по чл. 326, ал. 1 ГПК могат да встъпят във вече образувано производство.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Според чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи 1 две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

Процесуалната пречка по чл. 126 ГПК предполага пълно обективно и субективно тъждество между двете дела.

В конкретния случай между настоящото и посоченото гр. д. № 11626/2025 г. на СГС е налице обективно тъждество /иск по чл. 5 ЗЛС/, но не е налице пълно субективно тъждество.

Макар ответникът да е един и същи, то ищците са различни – ищец по настоящото дело е И.

И. А., а по гр. д. № 11626/2025 г. ищци са Г. И. А. и С. Й. С.. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК, поради което настоящото исково производство не се явява недопустимо на това основание.

Първоинстанционният съд непълно е цитирал т. 2 от ППВС № 5/1980 г., където за допустимо се обявява освен встъпването на лица по чл. 336, ал. 1 ГПК във вече образувано исково производство за поставяне под запрещение. В мотивите към т. 2 обаче изрично се разяснява и как следва да се процедира при няколко подадени искови молби с еднакъв предмет, но от различни ищци, а именно – „когато бъдат направени отделни искания за поставяне под запрещение на дадено лице и се образуват две или повече дела, в такъв случай съдът по силата на чл. 123 ГПК /отм./ трябва да ги съедини в едно производство“.

Аналог на чл. 123 ГПК /отм./ е сегашният чл. 213 ГПК, уреждащ служебното съединяване на искове по почин на съда, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 25209/10.12.2025 г. по гр. д. № 12157/2025 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2