Решение № 1440 от 19.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1440 гр. Варна, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100502102 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 66393/16.08.2024г., подадена от М. С. И., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител П. П. М., ЕГН ********** и от Д. С. И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител П. П. М., ЕГН **********, срещу решение № 2862/27.07.2024г., постановено по гр.д. № 14976/2023г. по описа на РС-Варна, 30 състав, в частите му, с които са отхвърлени исковете за изменение размера на дължимата от бащата С. Й. И., ЕГН ********** на детето М. С. И., ЕГН ********** издръжка за разликата над присъдения размер от 250 лева до предявения такъв от 350 лева и искът за изменение размера на дължимата на детето Д. С. И., ЕГН ********** издръжка за разликата над присъдения размер от 250 лева до предявения такъв от 300 лева.

1

В частта, с която е допуснато изменение в размера на определената с предходно съдебно решение издръжка от 200 на 250 лева на дете, решението не е обжалвано.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно, необосновано и неправилно поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Въззивниците считат, че съдът не е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и ги е възприел едностранчиво, както и че не са събрани достатъчно доказателства. Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да бъде присъден пълния размер на претендираната издръжка, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия страна С. Й. И., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита решението за обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон, както и че съдът правилно е установил релевантните за спора обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства. Сочи, че ищците не са представили никакви доказателства за доказване на претенцията си. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя 2 неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на М. С.

И., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител П. П. М., ЕГН ********** и от Д. С. И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител П. П. М., ЕГН ********** срещу С. Й. И., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.150 от СК с който се иска да бъде изменен определения с решение № 1288/09.10.2021 г. по гр.д. №4111/2021 г. по описа на РС-Варна размер на месечната издръжка, дължима от ответника на детето М. от 200 лева на 350 лева, както и на месечната издръжка, дължима от ответника на детето Д. от 200 лева на 300 лева /след допуснато изменение в размера на предявения иск/, считано от датата на исковата молба, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В исковата молба са изложени твърдения, че с решение № 1288/09.10.2021 г. по гр.д. №4111/2021 г. по описа на РС-Варна, е прекратен бракът между П. П. М. и С. Й. И., като родителските права по отношение на родените от брака деца М. и Д. са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето М. в размер на 230 лева и на детето Д. в размер на 200 лева. Със същото решение на майката е предоставено ползването на семейното жилище, а с допълване на решението е постановено и същата да заплаща на бащата месечен наем в размер на 65 лева за ползване на семейното жилище. Излага се, че нуждите на децата М. и Д. са се изменили съществено в сравнение с 2021 г. и потребностите на децата са нараснали както с оглед физическото им израстване, така и със социалното, посещението на училище, нуждите за храна и облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности. Сочи се още, че от момента на определяне на издръжката за двете деца до предявяване на исковата молба, минималната работна заплата за страната се е увеличила, а в икономическата обстановка са настъпили съществени промени, свързани с увеличение на цените на основни хранителни продукти, ел. енергия, дрехи и обувки поради инфлационните процеси, а от там са нараснали и средствата за задоволяване на най-необходимите нужди на децата, което обстоятелство само по себе си е 3 основание за увеличение на размера на издръжката.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен, а в условията на евентуалност в частта за сумата над 250 лева по отношение на всяко от децата. Твърди, че решението по гр. дело №4111/2021г. по описа на ВРС е отменено с решение по в.гр.дело № 2293/2022г. по описа на ВОС в частта за присъдената месечна за разликата над 200лв. до 230лв. за детето М. и за разликата над 180лв. до 200лв., като със същото е утвърдено постигнато споразумение между страните, като решението на ВОС е влязло е сила на 11.04.2023г. Счита, че от момента на определяне на първоначалната издръжка - 11.04.2023г. до момента на депозиране на ИМ в съда - 16.11.2023г. е изминал период от едва седем месеца, през който период не е настъпило трайно съществено изменение нито в нуждите на децата, нито в материалните възможности на ответника за заплащане на издръжка. Сочи още, че при определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът взема предвид и, че същата следва да покрива нуждите на децата не само към момента, но и в един бъдещ период от време, поради което същата е съобразена с тези обстоятелства. Твърди, че не е настъпила и промяна в икономическата обстановка в страната, при която е определена предходната издръжка, която да обуслови нейното увеличение.

Излага още, че издръжката следва да бъде присъждана при съобразяване както на възможностите на родителя, който я дължи, така и на родителя, който отглежда детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените удостоверения за раждане детето М. С. И. е родено на 04.08.2009 г., а детето Д. С. И. – на 14.08.2014г., от родители П. П. И. и С. Й. И..

Служебно известно на съда е, че с решение № 1288/09.10.2021 г. по гр.д.

№4111/2021 г. по описа на ВРС е прекратен брака между П. П. И. и С. Й. И., като родителските права по отношение на родените от брака деца М. С. И. и Д.

С. И. и бащата е осъден да заплаща издръжка на децата. Пред въззивната инстанция страните са постигнали споразумение, което е одобрено от съда с решение № 241/27.02.2023г. по гр.д. № 2293/2022г. по описа на ВОС, влязло в 4 законна сила на 11.04.2023г., по силата на бащата С. Й. И. е осъден да заплаща месечна издръжка на децата М. и Д. в размер на по 200 лева на дете, с падеж пето число на месеца за който се дължи, считано от 01.08.2022г. Ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата до навършване пълнолетие на децата, като същата е осъдена да заплаща на съпруга месечен наем в размер на 92,50 лева.

Видно от удостоверение № 50/19.12.2023г., издадено от „***“ ЕООД, С.

Й. И. работи в същото дружество на длъжност „работник, сглобяване на детайли“, като за периода от м.юни 2023г. до м.ноември 2023г., включително е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 7324,80 лева/ 5683.86 лева нетно, или средномесечно 1220,80 лева брутно/947,31 лева нетно.

Видно от удостоверение от 16.04.2024г., издадено от сектор „ПП“ гр.

Варна на името на С. Й. И. е регистриран лек автомобил „***“ с дата на първа регистрация 26.11.2012г.

Представена е рецепта от детски очен център и оптика „Изгрев“ за изписани диоптрични очила на детето Д. С. И. и касов бон за закупуването на такива за сумата от 129,00 лв. от 24.01.2023 г.

Видно от договор от 28.05.2024 г., сключен между „***“ ЕООД и П. П.

М., детето Д. С. И. е записана на летни занимания сред природата за периода от 08.07-19.07 при цена от 240,00 лева.

Съгласно медицински документ от Очна клиника „Света Петка“, гр.

Варна и направена очна томография на стойност 174,00 лв. е препоръчано детето да се консултира с невролог и да се направи ЯМР на глава на зрителни нерви, както и изследване на ПКК, ДКК, СУЕ и ЦРП.

От постъпилата справка от ТД на НАП – Варна П. П. М. има реализиран месечен облагаем доход за периода май 2023 г. – март 2024 г. в размер на 1300,00 лв., при осигурител „***“ ЕООД, а за периода януари 2023 г. – март 2003 г. има реализиран доход в размер на 1530,09 лв. месечно, при осигурител Сдружение „***“ – клон Варна. За периода януари 2023 г. – март 2024 г. П. П.

М., ЕГН ********** се е самоосигурявала върху минималната работна заплата за страната, като видно от регистър БУЛСТАТ същата е вписана като упражняваща дейността „Логопед“. С. Й. И. е осигуряван от „***“ ООД в периода от януари 2023г.-март 2024г. върху месечен размер от около 1221 лева.

5

По делото са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ответника – Д. И. /сестра на ответника/.

Съгласно показанията й С. се занимава с вентилации, като предимно работи в цех и по-рядко ходи на монтажи, за което не получава допълнително възнаграждение, както и не получава бонуси на ръка. Получавал само работна заплата около минималната за страната. Живеел в къщата на родителите им на село, като пътувал до работа всеки ден по 100 километра отиване и връщане.

Децата не идвали да виждат баща си и леля си, тъй като били настройвани за това от майката и нейния съжител.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК и е процесуално допустим.

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на предходно определената издръжка, променените обстоятелства от предходното определяне на издръжката, нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможността на ответника да я дава.

Не е спорно по делото, а и се установява от представеното удостоверение за раждане, че ответникът е баща на децата, предвид което дължи издръжка.

Установи се, че по силата на решение № 1288/09.10.2021 г. по гр.д.

№4111/2021 г. по описа на ВРС ответникът е осъден да заплаща на децата М. и Д. месечна издръжка в размер на по 200 лева. Последното съдебно заседание на въззивната инстанция, в което е даден ход на устните състезания е проведено на 07.02.2023г., а исковата молба, по която е образувано настоящото производство е подадена на 20.11.2023г., т.е. изминалият период е около 9 месеца, а не две години, както се твърди в исковата молба. Към същия следва да се прибави и изминалия период до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, предвид че съгласо чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.