Решение № 478 от 08.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300503351 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от Д. И. И., ЕГН

**********, чрез процесуалния му представител адв. В. К. против Решение №3645/09.08.2023г., постановено по гр.д.№394/2022г., по описа на Районен съд – Пловдив, двадесет и първи гр.състав, с което са отхвърлени предявените от Д. И. И., ЕГН ********** против Д. Х. К., ЕГН ********** и М. Д. К., ЕГН ***, искове за солидарното им осъждане да платят сумата от общо 1512,10 лева, представляваща причинени вреди в размер на направени разноски по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Д.М., рег. № *** на КЧСИ, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 11.01.2022 г. до окончателното и изплащане. С постановеният съдебен акт в полза на Д. Х. К., ЕГН **********, с адрес: *** и М. Д. К., ЕГН ***, с адрес: *** е присъдена сумата от по 300 лева за всеки един от двамата, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли да се отмени първоинстанционния акт, като вместо това въззивният съд уважи 1 предявените искове против двамата ответници, като основателни и доказани.

Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемите Д. Х. К., ЕГН ********** и М. Д. К., ЕГН ***, чрез процесуалния и представител адв.Р. Д. оспорват жалбата като неоснователна, молят да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират направени пред въззивната инстанция разноски..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от Д. И. И., ЕГН ********** против Д. Х. К., ЕГН ********** и М. Д. К., ЕГН ***, с предявени субективно съединени искове с правно основание по чл. 45, вр. с чл. 95 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение е осъден да плати на всеки един от ответниците разноски от по 400 лева. Навежда твърдения, че поискал да ги заплати доброволно, но ответниците не приели изпълнение. На 08.11.2021 г. ищецът предал 800 лв. на адв. И., който да ги предаде на адв. Г., но комуникация помежду им, не била осъществена. Ето защо на 12.11.2021 г. ищецът изпратил сумата с пощенски запис на адв. Г., с изрично посочване на основанието за плащане. След седмица разбрал, че срещу него е образувано изпълнително дело и наложен запор на трудовото му възнаграждение.

Въпреки представените дококазателства за плащане чрез пощенския запис, ищецът твърди че съдебният изпълнител не прекратил изпълнителното производство. Ищецът платил за адвокатска защита по изпълнението сумата от 400 лева на 19.11.2021 г. Твърди, че в хода на изпълнението да е погасил, чрез постъпления от наложени запори на трудовото възнаграждение, освен присъдените разноски от 800 лева, още сумата от общо 1112,10 лева, представляваща сбор от: по 400 лева – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство за всеки от ответниците; по 67,25 лева - за 2 всеки от ответниците сбор от авансови такси по изпълнителното дело; по 88,80 лв. – такси за събиране на вземането на всеки един взискател.Твърди, че е претърпял вреди в размер на посочената сума, ведно с 400 лв. – платен адвокатски хонорар за защита в изпълнението, които следва да бъдат репарирани от ответниците, поради кредиторова забава и виновно, недобросъвестно поведение. Моли за солидарното осъждане на ответниците на сумата от общо 1512,10 лева, представляваща причинени вреди в размер на направени разноски по изпълнителното дело, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 11.01.2022 г. до окончателното и изплащане.

Ответниците оспорват исковете.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че не са налице законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците. Посочил е, че не се установява от събраните по делото доказателства противоправни деяния да са осъществени от ответниците, нито се доказва да е проявено виновно и недобросъвестно поведение от тяхна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства. Споделят се изводите на районният съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, 3 а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт. Касаещо наведените в жалбата оплаквания, съдът намира същите за неоснователни по следните съображения:

Няма спор между страните по отношение на следните факти, а именно, че с влязло в сила решение ищецът е бил осъден да заплати на всеки от ответниците – разноски от по 400 лева; че на 12.11.2021 г. е наредил сумата чрез пощенски запис до адв. Г. - пълномощник на ответниците, който не е получен от последната; че на основание влязло в сила решение ответниците са се снабдили с изпълнителен титул и са образували на 16.11.2021 г.изпълнително производство, в хода на което ищецът е платил за адвокатска защита сумата от 400 лева, представляваща адвокатски хонорар и разноски по изпълнението общо от 800лв.

Спорът се свежда до това дали кредиторът е в забава, доколкото неоправдано не е приел предложено му от длъжника изпълнение или пък не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

В конкретният случай настоящият съдебен състав приема, че не е изпълнена нито една от двете хипотези на нормата на чл.95 ЗЗД. Установено е, че на основание влязло в сила решение ответниците са се снабдили с изпълнителен титул и е образувано изпълнителното производство за събиране на дължими суми. Доколкото от събраните по делото доказателства не се установи при условията на пълно и главно доказване, че длъжникът е предложил изпълнение на длъжниците, въпреки , че е имал такава възможност, то не би могло да се приеме, че инициирането на изпълнително дело от страна на ответниците представлява злоупотреба с права, напротив същите са упражнили предоставена им от закона възможност за принудително удовлетворяване на притезания.

От друга страна не се установи да е налице и кредиторова забава. Нито се твърди, нито се доказва да е поискано от ищеца съдействие за изпълнение от страна на ответниците, и такова да не е дадено.. Действително е налице взета мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, но както правилно е отбелязал първоинстанционният съд , с тази мярка се налага задължение за въздържане от агресивно, насилствено поведение, но не ограничава комуникацията между страните. Не се установява по инициатива на длъжника да е 4 осъществена каквато и да е било комуникация с кредиторите, при която длъжникът да е поискал съдействие, а такова да му е отказано от кредиторите, поради което не би могло да се приеме, че кредиторите са в забава.

Гореизложеното обосновава неоснователността на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – оставена без уважение.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени пред настоящата инстанция разноски, представляващ договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 300лв за всеки един от тях.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3645/09.08.2023г., постановено по гр.д.

№394/2022г., по описа на Районен съд – Пловдив, двадесет и първи гр.състав.

ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д. Х.

К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лева /триста лева/ - разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М. Д.

К., ЕГН ***, с адрес: ***, сумата от 300 лева /триста лева/ - разноски за въззивното производство

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6