Решение № 192 от 26.09.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Враца, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500267 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 3043/05.05.2023 г., подадена от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. А. - изп. директор, против решение № 16/03.02.2023 г. по гр.д. № 1222/2021 г. по описа на Районен съд - Мездра, в неговата цялост, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от дружеството против И. К. И., ЕГН ********** и В. А. И., ЕГН **********, и двамата от гр.София, иск за установяване съществуване на вземане за сумата 3 075.43 лв. главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение на топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № *** за периода от м. 05.2017 год. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 03.11.2020 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането, сумата 183.67 лева лихва за периода от 15.09.2018 г.

1 до 16.10.2020 г., сумата 65.18 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд - Мездра е необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че по делото е доказана облигационна връзка между „Топлофикация София” ЕАД и двамата ответници и по-точно качеството им на клиенти на топлинна енергия, както и доставянето на твърдяното количество топлинна енергия в процесния имот. Посочва, че по делото са представени безспорни доказателства, че ответниците И. К. И. и В.

А. И. са ползватели на процесния топлоснабден имот за исковия период нотариален акт № 187, нот. д. № 26262 от 1994 г., поради което, съгласно чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, са клиенти на ТЕ. Счита, че само с оглед на гореописаните доказателства, първоинстанционният съд е следвало да уважи исковете по отношение на претендираното задължение. Счита също, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания, дадени в хода на производството, които не следва да бъдат взети предвид при постановяване на крайния съдебен акт. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да уважи изцяло предявената претенция, както и да му присъди направените разноски пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемите И. К. И., ЕГН ********** и В. А. И., ЕГН **********, и двамата от гр.Мездра, чрез пълномощник адв. В.

Й. от АК-Видин, е постъпил писмен отговор, с който оспорват като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Считат, че не са налице твърдените в жалбата пороци за неправилност на първоинстанционното решение, както и че същото е правилно, и като такова молят съда да го потвърди с произтичащите правни последици. В съдебно заседание развиват подробни съображения в подкрепа на оспорването и претендират направените разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от третото лице – помагач „Директ" ЕООД, ЕИК ***, гр. София, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Същият е и правилен, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – София е бил сезиран от „Топлофикация София” ЕАД със заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против И. К. И., ЕГН ********** и В. А. И., ЕГН **********, и двамата от гр. София, при условията на разделност – по ½ част от всеки от тях, за следните вземания: 3 075.43 лв. главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение на топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № *** за периода от м. 05.2017 год. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 03.11.2020 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането, 183.67 лева лихва за периода от 15.09.2018 г. до 16.10.2020 г., както и за разноските по делото - сумата 65.18 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение

По заявлението е образувано ч.гр.д. № 53735/2020 г. по описа на Районен съд – София, което е прекратено с определение от 16.12.2020г. и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Мездра, където е образувано под № 829/2021г. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и сл. ГПК, Районен съд – Мездра е издал заповед за изпълнение № 114/22.06.2021 г. за посочените в заявлението суми. Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е подадено възражение от длъжниците, поради което по указание на заповедният съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 3

ГПК заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

С предявените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД ищецът „Топлофикация София” ЕАД е поискал от съда да признае за установено, че ответниците И. К. И. и В. А. И. м у дължат сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да му присъди разноските, направени в заповедното и в първоинстанционното производство.

В исковата молба, с която са предявени тези искове, ищецът твърди, че ответниците И. К. И. и В. А. И. са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г., тъй като не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ). Поддържа, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и не са заплащали месечните дължими суми за ТЕ и услугата дялово разпределение, поради което, съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ с изтичането на последния ден от месеца са изпаднали в забава за дължимите суми и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Посочва, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Директ” ЕООД (погрешно посочено „Техем сървисис” ЕООД) и съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са заявени в заповедното производство и да му присъди направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците И. К. И. и 4

В. А. И., чрез процесуалния им представител адв. В. Й. от АК-Видин, с който са оспорили по основание и размер предявените срещу тях искове. Твърдят, че през 1994г. са прехвърлили собствеността на имота на техния син Д. И. И., след което не са живели и не са ползвали имота, вкл. и през исковия период и на това основание не са клиенти на ищеца и съответно не са длъжници по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Поддържат, че партидата за имота също е прехвърлена на името на собственика Д. И., който е живял в жилището със семейството си, след което го е напуснал, а от 2014г. същото е станало необитаемо. Посочват, че ищецът не е доставял ТЕ за отопление на имота и топла вода за периода от месец май 2017г. до месец април 2019г., защото отоплителните тела в апартамента са свалени преди повече от 20 години по установения тогава ред, че поради това, че имотът не се ползва от собственика от 2014г., са започнали проблеми е осигуряване на достъп до уредите - водомерите за студена и топла вода за извършване на реален отчет, че начислените от ищеца служебно суми за подгряване на вода са в огромни и нереални размери, несъответно на подадената студена вода, част от която е именно подгряваната вода за битови нужди за този апартамент. Поддържат, че ищеца не е издавал фактури за техни задължения за исковия период и не им е връчвал такива, а фактури са издавани на името на собственика на имота Д. И. И., на когото е прехвърлена партидата. Считат, че не се касае за доставена топлоенергия, а за служебно начислена неустойка - неоснователно са начислявани от 140 до 280 литра вода на денонощие на човек и то за трима човека, поради което същата е прекомерна и поради това нищожна по см. на чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.92 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Оспорват също и акцесорната претенция за мораторна лихва, като изцяло неоснователна. Правят и възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за плащане по смисъла на ЗЗД за периода от м.май до м.ноември 2017г., както и за 2016г. (включена в изравнителната фактура). С отговора ответниците са поискали от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Третото лице помагач „ Директ” ЕООД, гр. София, не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в първоинстанционното производство доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

5

По делото не е спорно, че ищцовото дружество „Топлофикация София" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр. София при публично известни Общи условия.

От приетото по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187, нот. дело № 26262 от 28.11.1994г. на нотариус Е. Д., с район на действие СРС, неоспорен от страните, се установява, че на 28.11.1994 г. ответниците И. К. И. и В. А. И. са дарили на сина си Д. И. И. ***, находящ се в ***, като дарителите са си запазили правото до ползват имота до края на живота си заедно и поотделно. По делото не са ангажирани доказателства след извършеното дарение собствеността на процесния имот да е прехвърляна на друго лице или върху него да е учредено ограничено вещно право на ползване в полза на други лица.

Установява се също, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдявана през целия исков период. Това се потвърждава от приложените по делото в заверен препис Протокол от 06.11.2001г., с който общото събрание на етажната собственост на ***, е взело решение да сключи договор с „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София, за извършване на услугата „топлинно счетоводство” и Договор № 439/20.11.2001г. за извършване на посочената услуга между „Техем Сървисис” ЕООД и упълномощени представители на етажната собственост.