Определение № 1421 от 01.11.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1421 гр. Варна, 01.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20203100901353 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 37 ГПК за разглеждане на обективно съединени претенции на наемодател за заплащане на сборен остатък от фактурирани наемна цена и консумативни разходи за ползването на наети от ответника на търговски склад и офис, до прекратяване на безсрочен договор с изявление за разваляне поради неизпълнението на наемателя.

Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба вх.

26217/16.12.20г., подадена от името на „Търговска база“ООД ЕИК 813106627, гр. Варна, чрез адв. Д. (ВАК), е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени искания. В допълнителна искова молба вх.№5911/29.03.21г. ищецът е оспорил възраженията и е добавил нови доказателствени искания.

В срока за отговори ответникът „Алифос България“ЕАД ЕИК 103746636, гр. Девня, чрез юрк. С. е оспорил претенциите, като в отговор с вх.№2855/15.2.21г. е заявил възражение за прекратяване на договора с едностранно предизвестие, а с допълнителен отговор вх.№ 15481/03.08.21г. са оспорени и репликите на ищеца.

В срока за отговор ответникът е предявил и НАСРЕЩНА ИСКОВА МОЛБА вх.

№2855/15.2.21г за връщане на внесени от него депозити като гаранции по два прекратени наемни договора, задържани от наемодател без основание след освобождаване на наети помещения. Тази съединена претенция е допълнена с вх.№ 15483/03.08.21г с оспорване на насрещно заявените възраженията на наемодателя и посочване на нови доказателства.

Насрещната страна(ищец по основния иск) е заявил в срок отговор по насрещния иск 1 вх.№ 5909/29.03.21г. като е възразил за продължаване на действието на договорите с конклудентно съгласие и е предявил за съдебно прихващане свои вземания дължим наем и по втория договор и за обезщететяване на вреди, нанасени от наемателя в различните наети обекти. С допълнителен отговор вх.№ 17492/03.09.21г са оспорени всички реплики по възраженията за прихващане.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

Допълнително съдът следва да укаже реда за електронно уведомяване на страните.

По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на описани два наемни договора и твърденията на всяка от тях за продължаване или обратно, за прекратяване на действието им в спорния период. Твърденията на всеки от участниците в процеса за неизпълнение на задължения на насрещна страна (заплащане на наем и консумативи, респективно приемане на добросъвестно опразнени помещения и връщане на получени без основание гаранционни плащания) обосновават интереса на всяка от страните да предяви осъдителен иск срещу неизправния си длъжник. Описаните от ищеца други насрещни претенции произтичащи от същите договори (изплащане на нам и връщане на имотите без повреди от страна на наемателя) са предявени като евентуална защита срещу насрещния иск. Справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води от правосубектни страни – регистрирани търговски дружества, които са действали чрез законни представители, а пълномощниците им са надлежно легитимирани (л. 19 и л. 165). Цената на обуславящия главен иск за сборната главница по наемна цена сочи като родово компетентен първоинстанционен окръжен съд. Местната подсъдност не е оспорена. Съдът приема, че са налице процесуалните предпоставки за възникване на правото на иск, а пречки за упражняването му не се установяват.

По предварителните въпроси: Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и 3 ТЗ). Възражение срещу търговския характер на спора не е направено. Дължимата държавна такса по всеки от съединените основни и насрещни искове е внесена. Страните са посочили банкови сметка като начин на изплащане на претендирани с насрещните осъдителни искове суми.

С определение №186/18.02.2021г съдът е допуснал обезпечителна мярка в полза на кредитора по насрещния иск (кумулирана към мярка, наложена преди предявяване на иска), като е събрал и насрещна гаранция в полза на длъжника( ищец по основния иск).

По доказателствените искания: В исковата и допълнителната искова молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени като приложения. Съдът преценява като относими към предмета на делото само документите, представляващи съглашения между страните, фактури и разменена кореспонденция и счетоводни записвания на наемодателя и съответно те следва да бъдат допуснати. Копията на част от фактурите са оспорени като относими към друг договор, но с оглед общото разглеждане на отношенията следва да бъдат допуснати. Представените 2 саморъчни декларации обаче, възпроизвеждат впечатления на служители на ищеца и нямат доказателствена стойност, доколкото такива обстоятелства се установяват само с гласни показания на свидетели, чиято достоверност изисква наказателна отговорност. Затова и писмените обяснения на свидетели не следва да се допускат.

Насрещната страна наемател също сочи писмени документи, които сочат счетоводни записи и фактури относно други периоди на действие на процесните договори, чието значение за спора може да бъде преценено едва при съпоставка на всички взаимоотношения между насрещните страни. Такова значение има и посочената електронна кореспонденция, оспорена от доставчика. Насрещната страна е оспорила получаването на адресиран до нея електронен документ, поради което и искането за допускане на техническа експертиза за проверка на електронни записи би могло да се допусне само ако изрично се оспори както твърдението, че физическото лице адресат (Д. П.) не е използвал този електронен адрес за получаване и изпращане на книжа, отнасящи се до управлявано от него дружество, така и верността на възпроизведените на хартия електронни записи. По тези твърдения(пояснени в допълнителния отговор) ищецът не е взел становище, поради което и назначаването на вещо лице за проверка на електронни записи следва да се отложи до уточняване на защитата на страната.

Отделно насрещните страни сочат и гласни доказателства, които са допустими за посочените обстоятелства по предложено от наемателя предаване на имотите и поведението на наемодателя след отправените изявления за прекратяване на договорната връзка.

Въпреки, че това задължение произтича от писмен договор, то не е попада в хипотезите на чл. 164 ал.1 ГПК, тъй като страната не сочи показанията за да замести писмен документ, а напротив, предприема доказване именно на причините поради които документ не е бил съставен, въпреки че протоколиране е предложено. Затова е неоснователно възражението на наемодателя и посочените от ответника свидетели могат да се разпитат. Същевременно, за да бъдат равнопоставени страните следва да се допуснат и свидетелите на насрещната страна. Доколкото те са посочени за опровергаване на показанията за същите обстоятелства, допълнително пояснение за какво точно ще свидетелстват тези лица не е необходимо.

Следва да се поясни обаче за кои от общо изброените обстоятелствата се сочат впечатленията на конкретно лице. Допълнително посочените свидетели в насрещната искова молба обаче не следва да се допускат, доколкото биха могли да се отнасат само до преюдициалните факти, съвпадащи с тези по възраженията по основния иск. Съответно разпита на по трима различни свидетели съдът намира за достатъчен за изясняване на поведението на страните и по двата договора.

Искането за допускане на счетоводна експертиза касае интерпретация на оспорените счетоводните записвания на наемателя, чиято доказателствена стойност е обусловена от редовно водене на счетоводството, поради което съдът я намира за необходима за доказването на тезите на спорещите страни.

3

Допълнително по насрещната искова претенция, наемателят е посочил като писмени документи сключения втори договор за наем и водена кореспонденция по неговото прекратяване и уреждане на отношенията след опразване на двата имота. Насрещната страна също е посочила фактури за начислен и платен наем по втория договор, които имат пряко отношение към защитната й теза. Документите следва да бъдат допуснати.

Към отговора по насрещния иск са приложени и документи по предявените за прихващане други претенции, свързани с фактуриране на неплатени задължения на наемателя и установяване на нанесени повреди при ползването. Макар подписаният от името на търговско дружество наемател документ да е оспорен, той може да служи като доказателство, наред с изясняване на въпроса относно качеството на лицето, което е действало за него и обстоятелствата по узнаване на тези действия от законния представител.

В тази насока има доказателствено искане на насрещната страна, което следва да се допусне.

Допълнителни писмени доказателства са посочени от наемателя, за установяване на оспорването на насрещното вземане за вреди, като съдът намира за относими както данни за собственост на терен, чиято настилка е била повредена, така и възложените от наемателя ремонти и състоянието на сградите при наемане и след въздействие на метеорологично явление, разследвано като застрахователен случай. Съответно относими са и документите, посочени от насрещната страна в тази връзка относно заприходените активи на наемодателя, обслужващи наетия склад.

Поискано е и събиране на комплексно заключение на експерти, които да остойностят повредите в наетите имоти. Възражението на наемателя срещу възможност за обосноваване на обективни изводи не може да бъде споделено от съда. Вещите лица следва да приложат специалните си знания и да обосноват изводи от лично възприети от тях при оглед обстоятелства, но заключението им ще следва да интерпретира в съвкупност с останалите доказателства, включително и свидетелски показания, каквито и двете спорещи страни сочат. Исканията следва да се уважат, като съответно се прецизират въпросите към експертите и се поясни предмета на изследванията им. В задачата следва да се включат допълнително и въпроси, изискващи специалната експертна преценка на други посочени от страните писмени документи, обслужващи тезата и на двете спорещи страни, поради което разноските по това заключение следва да се поделят между страните. Доколкото съдът разполага с експерт с комплексна специалност, не се налага назначаване на различни специалисти.

Пряко значение за изясняване на фактите по насрещно предявеното възражение за прихващане имат посочените от двете страни гласни доказателства за начина, по който са използвани обектите и причиняването на уврежданията.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък и доказателства за претендираните разноски най–късно в съдебното заседание, в което бъде 4 даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становища на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.3 и 1 ТЗ) предявени обективно съединени искове за реално изпълнение на задължение за заплащане на наемна цена и консумативи за ползване на имот по действащ договор за наем (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 232 ал.2 ЗЗД) и насрещни искове за връщане на задържани без основание депозити, дадени от наемателя по два прекратени договора за наем, както и заплащане на обезщетение за забавеното им плащане след покана (чл. 55 ал.1 вр. чл. 238 и чл. 86 ЗЗД).

На осн. чл.374 ал.2 вр. чл. 140 ал. 3 ГПК указва на страните възможността от доброволно уреждане на спора:

В случаите на постигната одобрена от съда спогодба между страните половината от внесената държавна такса ще бъде върната на съответния ищец. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд доброволно извънсъдебно споразумение, което урежда изцяло или отчасти насрещните претенции или и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист. Предимствата на медиацията вече са били указани на страните при напътването им към Центъра за медиация за района на ВОС, като допълнително съда указва на страните, че при предприемане на медиацията следва да уведомят съда за да им бъде предоставена възможност да довършат процедурата, преди продължаване на разглеждането на съдебния спор.