Решение № 736 от 21.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 3073/2022
- Вид
- Решение № 736
- Подписан
- 21.11.2022
- В сила
- 21.11.2022
- Състав
- Вера Чочкова, Тони Гетов, Вилислава Янчева Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 26,ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 736 гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вера Чочкова
Членове:
Вилислава Янч. А.
Тони Гетов при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100603073 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 20026514 от 31.03.2022 г. по НЧХД № 16546 /2019 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 99-ти състав е признал подсъдимата Ц. И. П. за ВИНОВНА в това, че на 14.01.2017г.,28.01.2017г.,11.02.2017г.,25.02.2017г., 11.03.2017г., 25.03.2017 г., 08.04.2017 г., 22.04.2017 г., 27.05.2017 г., 10.06.2017 г., 12.08.2017 г., 26.08.2017 г., 09.09.2017 г., 23.09.2017 г., 14.10.2017 г., 28.10.2017 г., 11.11.2017 г., 25.11.2017 г., 09.12.2017 г., 23.12.2017 г., 13.01.2018 г., 27.01.2018 г., 10.02.2018 г., 12.05.2018 г., 26.05.2018 г., 09.06.2018 г., 23.06.2018 г., 14.07.2018 г., 28.07.2018 г., 11.08.2018 г., 25.08.2018 г., 08.09.2018 г., 22.09.2018 г., 13.10.2018 г., 27.10.2018 г., 10.11.2018 г., 24.11.2018 г., 08.12.2018 г., 22.12.2018 г., 12.01.2019 г., 26.01.2019 г., 09.02.2019 г., 23.02.2019 г., 09.03.2019 г., 23.03.2019 г., 13.04.2019 г., 27.04.2019 г., 11.05.2019 г., 25.05.2019 г., 08.06.2019 г., 14.09.2019 г. и 28.09.2019 г. в град София, при условията на продължавано престъпление, с петдесет и две отделни деяния, осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител – майка на малолетния К. С. С., ЕГН ********** е осуетила изпълнението на съдебно определение от 26.02.2015 г., постановено по въззивно дело № 15398 /2013 г. по описа на СГС, II-ри въззивен, брачен състав, влязло в сила на 06.03.2015 г., относно определения режим за лични контакти на бащата С. Д. С., ЕГН ********** с детето, с което се определял режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка втора и четвърта събота от 09.00 часа сутринта до неделя 18.00 часа без приспиване до навършване на 4 годишна възраст, а след това с приспиване, като до 4 годишна възраст детето в събота ще бъде връщано в 18.00 часа вечерта, и изпълнението на съдебното определение от 14.07.2016 г., постановено по гр.д. № 74097/2015 г. по описа на СРС, III-то гражданско отделение, 117-ти състав, с което е изменено определение на същия съд от 09.06.2016 г. и е постановено майката да води детето 1 при бащата всяка втора и четвърта събота от месеца от 09.00 часа и да го взема от там в неделя в 18.00 часа, като не е предала детето на бащата С. Д. С. – престъпление по чл. 182, ал.2 вр.чл.
26, ал.1 от
НК.
Районният съд на основание чл. 78а, ал. 1 от
НК е ОСВОБОДИЛ подсъдимата П. от наказателна отговорност и е НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ да е осъществила състава на престъплението на дати:
06.05.2017 г.,24.06.2017г., 03.07.2017 г., 15.07.2017 г., 29.07.2017 г. и 28.04.2018 г.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ Ц. П. да заплати на частния тъжител С. Д. С. сумата от 412 /четиристотин и дванадесет/ лева, представляващи направените от същия разноски по делото, а по сметка на СРС направените разноски по делото в хода на съдебното производство за възнаграждения на вещите лица в размер на 1358 /хиляда триста петдесет и осемнадесет/ лева.
По депозирана въззивна жалба от страна на адвокат Б., защитник на подсъдимата е образувано ВНЧХД № 3073/2022 г. по описа на СГС – НО, V въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС в осъдителната й част с твърдения за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на постановения съдебен акт, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът излага доводи за липса на субективна страна на престъпното посегателство. Относно събраните доказателствени материали жалбоподателят намира, че същите не образуват единна и непротиворечива верига, която да установя по безспорен начин вината на подсъдимата. Излагат се аргументи за неотстраняване на налично противоречие в доказателствената съвкупност. Защитата прави възражение и относно индивидуализацията на наложеното наказание, като намира същото за явно несправедливо и за несъответстващо на обществената опасност на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства в конкретния случай. Иска от съда да отмени така постановения съдебен акт и въззивният съд да постанови оправдателна присъда, алтернативно да върне делото за ново разглеждане или да намали размера на наложената глоба.
В проведеното разпоредително заседание на 29.08.2022 година въззивният съд намери, че жалбата е подадена в срок и констатира липсата на представени доказателствени искания от страна на заинтересованите страни.
В хода по същество на откритото съдебно заседание адвокат П. излага аргументи, че съгласно свидетелските показания и приобщените протоколи подсъдимата П. е изпълнила своето задължение, като е подготвила детето да го вземе неговия баща, като причината да не се осъществят вижданията между тъжителя и сина му е, че детето е нямало желание да се види с баща си. Коментира, че Ц. П. няма вина за настъпилото отчуждение между детето й и неговия баща, като аргументира този довод със заключението на психиатричната експертиза. Посочва, че причината К. С. да не иска да посещава баща си е обстоятелството, че частният тъжител го е биел преди, като това е оставило отпечатък в съзнанието на детето.
Излага несъгласие с анализа на преходната инстанция по отношение на обстоятелството, че детето не може да решава дали да отиде при баща си, а това трябва да го направи майка му, като посочва, че макар детето да не е дееспособно, желанието му да посети неговия родител няма нищо общо с дееспособността му. В заключение иска от съда да постанови оправдателна присъда или да върне делото за ново разглеждане, в случай че се открият процесуални нарушения. Защитата посочва, че няма обществена опасност на деянието и става въпрос за лични отношения, с оглед на което при преценка на съда за съставомерност на престъпното деяние иска от съда да приложи чл.9, ал. 2 от НК. На последно място иска от съда да намали размера на наложеното административно наказание „глоба“ към предвидения в закона минимум от 1000 лева.
Адвокат Ю., повереник на частния тъжител, моли съда да остави без уважение въззивната жалба и намира, че постановената присъда е правилна и законосъобразна.
Намира, че събраните доказателства в хода на съдебното следствие по безспорен начин установяват наличието на изпълнително деяние на престъплението от частен характер.
2
Излага доводи, че подсъдимата не е положила всички усилия да предаде детето на баща му и да осъществи режима на виждане, установен от съдебното решение. Повереникът посочва, че Ц. П. не е направила никакъв опит да се свърже с частния тъжител, нито със социалните служби с цел да й съдействат. Излагат се аргументи, че подсъдимата е предизвикала в детето си синдром на родителско отчуждение, който е установен пред гражданския съд към датата на инкриминирания период. Посочва, че гражданския съд е взел предвид съображенията на подсъдимата за упражнено физическо насилие към общото им дете с частния тъжител и въпреки това е постановен режим на виждане за един нормален контакт между син и баща. В заключение се иска от съда да потвърди постановената присъда.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените обстоятелства в депозираната въззивна жалба, както и доводите, направените в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от
НПК и от легитимирано лица, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетите от първостепенния съд факти и не счита за нужно същите да бъдат преповтаряни отново.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и писмени доказателства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите Т.С.П. /л. 48 – 49 от СП пред СРС/, С.Н.К. /л. 49 – 50 от СП пред СРС/, Д.С.Г. /л. 50 от СП пред СРС/, Й.С.Т. /л. 50 – 51 от СП пред СРС/, А. Д. С. /л. 51 – 52 от СП пред СРС/, Д.Т.Г. /л. 87 от СП пред СРС/, В.Р.Д. /л. 88 от СП пред СРС/, Р.М.Ц. /л.
117 – 118 от СП пред СРС /, Е.Г.Б. /л. 118 от СП пред СРС/, К. С. С. /л. 242 - 243 от СП пред СРС/, копие на решение от 18.06.2013 г. п гр.д. № 2493 /2012 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав /л. 8 от СП пред СРС/, копие на протокол от 26.02.2015 г. на СГС, ГО, II-ри възз. брачен състав /л. 9 – 10 от СП пред СРС/, копие на протокол от 14.07.2016 г. на СРС, III- то ГО, 117 състав /л. 11 – 12 от СП пред СРС/, копие на изпълнителен лист от 14.07.2016 г. /л.
13 от СП пред СРС/, копие от съдебно-психологична експертиза /л. 16 – 23 от СП пред СРС/, справка за съдимост /л. 34 от СП пред СРС/, копия на протоколи /л. 79, 84, 85, 145 – 168 от СП пред СРС/ копие на жалба от К. С. до СРП /л. 80 – 82 от СП пред СРС/, копие от заповед за незабавна защита /л. 83 от СП пред СРС/, копие на Решение № 8577 от 14.06.2016 г. на СРС, III-то ГО, 92 състав /л. 103– 105 от СП пред СРС/, копие на Решение № 3943 от 02.06.2017 г. на СГС, ГО, II-ри брачен състав /л. 106 – 113 от СП пред СРС/, копие на Решение № 7305 от 22.11.2018 г. на СГС, ГО, първи възз. брачен състав /л. 125 – 128 от СП пред СРС/, копие на Решение № 218 от 03.12.2019 г. на ВКС, III-то ГО /л. 129 – 143 от СП пред СРС/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 180 – 187 от СП пред СРС/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 190 – 203 от СП пред СРС/, заверено копие на ДП № 435/2018 по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 7186/2018 г. по описа на СРП.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
От приобщената писмена доказателствена съвкупност се установи с категоричност, че подсъдимата и частния тъжител са имали сключен граждански брак, от който имат един син – К. С.. От приложеното към доказателствения материал решение от 18.06.2013 г. п гр.д. № 2493/2012 г. по описа на СРС, ГО, 117 състав, с което е прекратен брака между 3 тъжителя и подсъдимата, се установи, че упражняването на родителските права спрямо общия им син е предоставено на подсъдимата П.. Като с посоченото решение е определен и режима на виждане между тъжителя
С. и неговия син.
От приложените като писмени доказателства копие на Определение от 26.02.2015 г. на СГС, ГО, II-ри възз. брачен състав, Определение от 14.07.2016 г. на СРС, III- то ГО, 117 състав, копие на Решение № 7305 от 22.11.2018 г. на СГС, ГО, първи възз. брачен състав, копие на Решение № 218 от 03.12.2019 г. на ВКС, III-то ГО съдът констатира, че определеният първоначално режим на виждане между частният тъжител и сина му е изменян няколкократно. Като относимият режим по време на инкриминирания период е постановеният с Определение от 14.07.2016 г. на СРС, III- то ГО, 117 състав, с който се установява майката – подсъдимата Ц. П. да води К. С. при баща му всяка втора и четвърта събота от месеца в 09.00 часа и да го взема от там в 18.00 часа. За посоченият от съда режим на виждане е издаден и изпълнителен лист.