Определение № 275 от 22.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. Варна, 22.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20263001000216 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна и насрещна въззивна жалба на страните по спора, разгледан по гр.д. № 417/2025 г. по описа на ОС Силистра, срещу постановеното решение № 5/09.01.2026 г., както следва:

1 / въззивна жалба, вх. № при ОС Силистра 376/28.01.2026 г. на “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр. София, чрез процесуалния представител ю.к. С. П., срещу решението в неговата осъдителна част.

2 / насрещна въззивна жалба, депозирана в срока за отговор по въззивната жалба, подадена от М. М. Т., действащ със съгласието на баща си М. П. Т., чрез процесуалния представител адв. С., срещу решението в неговата отхвърлителна част.

Застрахователят намира атакувания съдебен акт за постановен при неправилно приложен материален закон, с конкретни оплаквания за допуснато нарушение на нормите на чл. 52 33Д и чл. 51, ал. 2 33Д.

На първо място оспорва извода на съда, че претърпените болки и страдания от пострадалия са с интензитет, надвишаващ обичайните за подобна травма. Акцентира, че не са налице данни за провеждано оперативно лечение, нито за продължителен възстановителен период. Според приетото по делото експертно заключение възстановяването е протекло благоприятно за пострадалия, острият период е отшумял сравнително бързо, без данни за настъпило влошаване в здравословното му състояние. Липсват данни за настъпили промени в личността или психо-емоционалното му състояние.

Присъденото обезщетение по размер намира за крайно завишено, несъобразено със задължителните указания на ППВС № 4/68г., със съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи и социалноикономическите условия в страната към датата на произшествието.

На следващо място, излага подробно доводи за неотчитане в достатъчна 1 степен приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, който с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП поради непоставянето на обезопасителен колан, което му поведение е единствена причина за увреждането. Счита, че съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия е в степен от 50%.

В заключение намира, че сумата от 18 000 лева, заплатена извънсъдебно, преди завеждане на иска, е съответна на действителния обем и интензитет на претърпените болки и страдания от пострадалия, и е достатъчна да репарира всички действително претърпени от ищеца неимуществени вреди, при отчитане на собствения му принос на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поради това настоява за отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна, непълнолетният М. М. Т., действащ със съгласието на своя баща М. П. Т., оспорва изцяло въззивната жалба на “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД.

Намира за справедлив определеният от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 60 000 лв. /равняващи се на 30677,51 евро/, в т.ч. съобразен с икономическата обстановка в страната, инфлационните процеси и индекси, както и постоянно нарастващите нормативно установени застрахователни лимити. Счита, че в настоящия случай обезщетението следва да е по-високо по размер, излагайки конкретни съображения за това, в т.ч. за настъпилите изменения в психическото и емоционално здравословно състояние на пострадалия. Оспорва твърдения в жалбата размер на приноса на пострадалия. Акцентира в тази връзка, че оценката на събраните в първата инстанция доказателства не води до категоричен извод, че при поставен обезопасителен колан травматичните увреждания не биха били получени или не биха били в този обем.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му от ответното застрахователно дружество осъдителна част.

В насрещната въззивна жалба ищецът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в отхвърлителната му част като настоява, че възражението за съпричиняване не е доказано. Ответникът не е успял посредством пълно и главно доказване да установи по безспорен начин, че ищецът е пътувал без обезопасителен колан, както и че в случай на употребата му, конкретните травми не са щели да настъпят. Твърди, че за изясняване на този спорен по делото въпрос е необходимо провеждане на следствен експеримент, какъвто не е правен от експерта по назначената в първоинстанционното производство САТЕ. Моли исковете да се уважат в тяхната цялост след отмяна на решението в обжалваната част.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 3 ГПК "ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, чрез процесуален представител депозира отговор по насрещната въззивна жалба, намирайки същата за неоснователна и необоснована. Препраща към депозираната от дружеството въззивна жалба.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – Тутракан е процесуално пасивна.

Жалбите са подадени в законоустановените срокове, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от 2 обжалването. Същите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В отговора по въззивната жалба ищцовата страна отправя изявление за недопустимост, аргументирани с това, че указанията на съда към въззивника за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, са изпълнени след дадения от съда срок. Претендира връщане на въззивната жалба, а за доказване на твърденията си отправя доказателствени искания.

Моли съда да задължи ответника да представи официален документ за извършено в срок плащане на държавна такса за въззивна жалба. Освен това се иска изискване на информация от Министерство на електронното управление за точните дата и час на подаване и получаване на молба с вх. № 929/06.03.2026г. Настоява за събиране на информация от деловодството при ОС-Силистра досежно начина на получаване и датата на получаване в деловодството на молба с вх. № 929/06.03.2026 г., на която ръчно е дописано, че е получена по ССЕВ на 19.02.2026 г. Идентични оплаквания са изложени и в молба вх. № 1218/25.03.2026г. по вх. рег. на СОС, находяща се на л. 20 от делото.

Така отправените оплаквания и доказателствени искания настоящият състав на ВАпС намира за неоснователни.

На първо място, държавната такса е внесена в срока за изпълнение на указанията по Разпореждане № 71/30.01.2026 г., сведени до знанието на жалбоподателя с връчване на адреса на управление на 18.02.2026 г. и изпълнение на 19.02.2026 г. през ССЕВ, получено в ОС Силистра на 20.02.2026 г. Поради пропуск на деловодителя, което се установява от дадения доклад, постъпилият документ е регистриран деловодно с вх. № 929/06.03.2026г., което не означава, че задължената страна е пропуснала срока На 06.03.2026 г. е възпроизведено автоматично генерираното протоколно съобщение от деловодителя за получено/изтеглено електронно изявление до съда от жалбоподателя, извършено чрез ССЕВ.

Предвид така очертания от въззивните жалби спор, въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна и насрещна въззивна жалба на страните по спора, разгледан по гр.д. № 417/2025 г. по описа на ОС Силистра, срещу постановеното решение № 5/09.01.2026 г., както следва:

1 / въззивна жалба, вх. № при ОС Силистра 376/28.01.2026 г. на “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр. София, чрез процесуалния представител ю.к. С. П. срещу решението в неговата осъдителна част.

2 / насрещна въззивна жалба, депозирана в срока за отговор по въззивната жалба, подадена от М. М. Т., действащ със съгласието на баща си М. П. Т., чрез процесуалния представител адв. С., срещу решението в неговата 3 отхвърлителна част.

НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 216/2026г. по описа на ВАпС, ТО, в открито съдебно заседание на 23.09.2026 год. от 13.30 часа.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

УКАЗВА на “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 131421443, представляван в производството по делото от ю.к. П., че по арг. на чл. 38а, ал.

3 ГПК, предвид предоставеният на стрната електронен достъп до делото и последващи процесуални действия предприети подсредством ЕПЕП (л. 141, 163), отчитайки и липсата на данни по см. на чл. 38а, ал. 4 ГПК за оттегляне на даденото съгласие, настоящата инстанция приема, че е налице съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции, отчитайки, като всички съобщения и призовки до страната ще бъдат връчвани по електронен път – посредством ЕПЕП, с приложение фикцията за връчване по чл. 41а ал.1 ГПК, приложима при ползване на портала за комуникация със съда.

УКАЗВА на страните, че посочването от пълномощник на страна, задължена да поддържа електронна кореспонденция по чл. 50, ал. 5 ГПК, на съгласие за уведомяване чрез ЕПЕП се приравнява на избран от упълномощителя начин за електронна комуникация със съда по смисъла на чл.

38, ал. 2 ГПК, като предупреждава тази страна, че оттегляне на съгласието на пълномощника при липса на посочен друг начин на сигурно връчване се приравнява на неизпълнение на законово задължение, осуетяващо своевременно уведомяване и съдът може да наложи глоба на лицето, неоснователно отложило делото по арг. на чл. 92а ГПК или поради неизпълнение на дадените с настоящото определение указания на осн. чл. 89 ал.1 т.2 ГПК, както и ще възлага на тази страна разноски за изготвяне на преписи от електронни книжа, подавани от насрещната страна.

УКАЗВА на контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ – Тутракан, че на осн. чл. 52, ал. 2 ГПК в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от определението, следва да посочи електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при липсата на направен избор, страната ще бъде призована чрез ССЕВ /чл.38, ал., т.3 ГПК/, с оглед качеството й на регистриран потребител в ССЕВ.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ ищецът, ответникът и контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане“-Тутракан, с препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5